Яж, чети и обичай: изолацията си има и добри страни

Всичко ще бъде наред пише на този плакат, редом до италианския флаг.

© Daniele Mascolo, REUTERS

„Всичко ще бъде наред“ пише на този плакат, редом до италианския флаг.

„Никога не съм спала толкова добре: клубът за размяна на партньори на партера, който ми вгорчава живота с музиката си, сега е затворен.“

Принудени да останат вкъщи, много хора в поставените в изолация градове преоткриват радостите на един по-бавен ритъм на живот. Навсякъде мегаполисите по света затварят барове, ресторанти, училища, университети, стадиони. Италия, Франция, Белгия обявиха пълна изолация, която принуждава всички хора, дори и най-динамичните, да се префокусират върху личния живот или душевното богатство.

И тогава, за онези, които са пощадени от болестта или от страха, че тя няма да засегне някой близък, се открива неочаквано поле от възможности: спане, мечтаене, размотаване, четене, любов. . .

Редом с гледането на филми и сериали, четенето очевидно е любимото занимание и човек се зарича да подхване Пруст или колосалния „Одисей“ на Джеймс Джойс. Свободното време обаче променя също социалното и семейното общуване.

В Мадрид Моника звъни на майка си всеки ден, един навик, който тя „е изгубила“. На границата със Швейцария Емира изживява новата си любовна история с писател. В Гавардо, Ломбардия, Алесандра и семейството й се учат отново как да „живеят заедно“ и да играят на карти. В Брюксел Анна с удоволствие се наслаждава на удължения си отпуск по майчинство.

Гиймет, на която принадлежи първото изречение в този текст, не се радва само на преоткритата тишина след затварянето на клуба под апартамента й в Париж. Тя се е посветила заедно с 10-годишната си дъщеря на градинарството: отглеждане на мента, риган и розмарин, които те са посадили на перваза за прозорците си от семена, подарени им от съседка, която е цветарка.

„Като предпазна мярка се бях снабдила с куп класически настолни игри. . . Това е предимството на песимистите: те винаги са пред другите! И усещам, че този забавен ритъм на живот ми харесва“, казва тя.

Лоренцо, който обикновено обикаля света, от Кабул до Дака, за да разработва антикорупционни стратегии, запретва ръкави и опитва нови рецепти. „Вчера пробвах ризото с аспержи – сега е сезонът – и пиле с шафран и зелен чай. Супер е: човек намира всичко в магазините и има време!“, споделя той.

За да следи килограмите си в двустайния си апартамент, той е свалил от интернет спортно ръководство за затворниците в килиите. „С удоволствие бих се изолирал с някоя половинка, но карай, и сам си ми е добре!“, допълва този ерген, който сега ще има възможността да изчете и огромната тухла „Природата на палеолитното изкуство“ на Дейл Гътри.

За Елмира и Мат това поставяне под домашен арест е като еротична фаза: австралийско-ирландската двойка, която живее от двете страни на френско-швейцарската граница и работи в Женева, се е запознала неотдавна: „Решихме да се затворим заедно в моя дом (от френската страна на брега на Женевското езеро) и да се опознаем по-добре“, казва Елмира. „Готвим, четем, смеем се и прекарваме много време в леглото!“, допълва тя.

За Ян да изгледа всички филми с Джинджър Роджърс с приятелката си „му позволява да се абстрахира от плашещата ситуация и да се потопи в една друга вселена“. Този европейски чиновник в Брюксел преоткрива също и удоволствията от ремонтирането: поправка на велосипеда или на други предмети вкъщи. „Това позволява да чувстваш, че имаш контрол върху непосредствено заобикалящата те среда, като не можеш да контролираш вируса“, казва той.

„В тази ситуация вие си давате сметка за способността на човека да се приспособява, да се нагажда“, казва Моника. Тя тренирала ежедневно по три до четири часа, за да участват в триатлона на дълги разстояния „Айрънмен“ („Железният човек“). Сега, „затворена в 60 квадратни метра“, тя отказва да се отпусне и продължава да тренира, като използва предметите у дома, за да трупа мускули, дори и туби с вода, тича и кара колело в хола си на място благодарение на ролерна система.

„Мислех, че ще полудея, без да виждам никого. Човек обаче си дава сметка колко хора ни обичат и се притесняват за нас, а с приятели организираме видеосрещи по УотсАп „, допълва тя.

Каролина, също от Мадрид, признава, че за четири дни си е правила толкова разкрасяващи маски, колкото никога досега. И най-вече, „говорейки с дъщеря ми, която е на 8 години, откривам много неща, които никога не съм забелязвала, бързайки непрекъснато. А и за мен и мъжа ми също не е лоша тази възможност отново да общуваме повече“, казва тя.

Емануела, млада пенсионерка от Рим, констатира, че много хора се възползват от поставянето в изолация, за да си седят вкъщи без да правят нищо. „Човек отделя време просто за да размишлява, да се огледа около себе си“, заявява тя.

Затворен с родителите си, синът й Лео, на 25 години, намира преди всичко вечерите за дълги. „Онази вечер той ми каза: „В крайна сметка, може и да си опитам късмета с теб, мамо. . . Започвам да те намирам за много красива! За щастие, той има чувство за хумор“, разказва Емануела. /БТА



Коментар на новината чрез Facebook