Ще има ли кой да пече хляб в Германия

Ще има ли кой да пече хляб в Германия

© Associated Press

Дуалното обучение по германски модел е система за подготовка на кадри, която се прилага успешно в много страни. В самата Германия обаче напоследък имат трудности с този модел, пише Татяна Вайнман в статия за „Дойче веле„.

Джими Пелка от Южна Германия е един от най-добрите специалисти по тунинговане на автомобили в света. След като придобива квалификация за автомеханик в един автосервиз, той открива собствена фирма, която днес има 20 филиала в различни страни.

Йохана Рьо се занимава с дърводелство. След професионалното си обучение в Германия четири години пътува по света, работи в различни страни, опознава нови материали и технологии. Завърнала се в родината, отваря екоработилница.

Антония Рамб от Хановер пък завършва двегодишен курс за козметичка и понастоящем дава консултации в социалните мрежи за поддържането на кожата и съветва младите момичета как да бъдат уверени в себе си и да съхранят естествеността си.

Всички те имат една важна мисия: да покажат, че занаятчийството е страхотно нещо и разнообразието от идеи, дигитализация и иновации са също част от него, както и традициите, инструментите и работното облекло. Всички те са герои на рекламната кампания, която Централният съюз на германските занаятчии води в „Ютюб“, „Инстаграм“ и „Фейсбук“. Един от най-важните отрасли на германската икономика има нужда да подобри имиджа си?

За да станеш занаятчия в Германия, трябва да изкараш дуално обучение, което продължава няколко години. Ученикът получава теоретични знания в училище, а практическите знания придобива, работейки в производството. Германия е смятана за родоначалник на тази система за подготовка на кадри, утвърдена със съответен закон преди около 50 години. Този образователен модел се прилага днес в много страни – от няколко години включително и в България. От Института за професионално обучение (BIBB) отбелязват, че той се ползва с добра репутация зад граница.

„Интересът към дуалното обучение расте, още повече защото Германия успява да интегрира на пазара на труда голям брой подрастващи. След като получат професионално образование, те започват да се занимават с квалифицирана работа. Доказателството за това е ниското равнище на безработицата сред германските младежи“, посочва Андреас Пипер от Института за професионално обучение. В самата Германия обаче системата на дуалното обучение изпитва напоследък трудности.

Броят на незаетите места за професионално обучение през последните десет години се е увеличил три пъти. Всяко трето предприятие в Германия има проблем с това. Не защото кандидатите не са подходящи, а защото просто няма заявки. Според експертите причините са няколко. Първата е демографска – германското общество застарява, а броят на абитуриентите намалява.

Освен това е все по-трудно да събудиш интереса на подрастващите към овладяването на определен занаят – мнозина предпочитат да следват. Отражение дават също влиянието на родителите, които искат най-доброто за децата си, както и ролята на социалната среда. Резултатите от допитване сред учениците в обикновените общообразователни училища сочат, че едва 17 на сто биха могли да се спрат на професионално обучение. Но дори и те се боят, че роднините и приятелите им няма да одобрят техния избор.

„Някои професии нямат много добър имидж в германското общество. Отчасти защото за тях съществуват неверни представи, които не съответстват на реалността. Коминочистачът се качва на покрива и чисти комина, хлебарят разнася тежки чували. А междувременно и двете професии са станали високо технологични, в тях „също се използват компютри“, подчертава Андреас Пипер.

Професиите на коминочистача или хлебаря, професиите на хотелиера или ресторантьора, в които нерядко се налага да се работи до късно и в почивните дни, професиите, свързани с неприятна, мръсна работа като тази на месаря, чистача, водопроводчика вече не са интригуващи за германските ученици. Докато работата в медиите, маркетинга и рекламата, в търговията или административната работа във фитнес клуба се ползват с все по-голям интерес. Това са области, в които кандидатстват мнозина и местата не стигат за всички.

Рекламната кампания в социалните мрежи, пък и не само тя, е израз на опита да се развенчаят предубежденията, да се запълни информационният вакуум и да се повиши привлекателността на занаятчийството. Работата с подрастващите се извършва в училищата и в центровете за професионална ориентация.

Германското правителство също предприема мерки, за да повиши интереса към занаятчийските професии. То отпуска например стипендии за повишаване на квалификацията на тези, които вече са усвоили професия. Размерът на стипендията е до 15 хиляди евро. 40 процента от сумата се дават безвъзмездно, останалата част – във вид на кредити с ниска лихва. За успешно полагане на изпит или при откриване на собствен бизнес се отпускат допълнителни бонуси.

За чираците, чийто труд по време на дуалното обучение се заплаща, през 2020 г. ще бъде въведена минимална ставка от 515 евро. Една от последните идеи на германския министър на образованието е да се въведат титлите Bachelor Professional и Master Professional – по подобие на университетските степени бакалавър и магистър.

Мнозина се надяват, че недостигът на кадри в занаятчийството ще може да се попълни от специалисти от чужбина. През март 2020 г. в Германия ще влезе в сила нов закон за привличане на трудови мигранти от чужбина. Благодарение на него чуждите специалисти ще имат възможността да пребивават в Германия за половин година – за търсене на работа при преминаването на дуално обучение. Какви са условията и какви специалисти ще бъдат канени на професионално обучение можете да проверите в сайта Lehrstellen-radar.de.



Коментар на новината чрез Facebook