С кого Джамбазки си говори за контрареволюция в Европа

Ангел Джамбазки

© Юлия Лазарова

Ангел Джамбазки

Днес всеки знае, че Европа е на кръстопът. Възходът на национализма в Европа и Америка и в демократичния свят се смята от много хора за заплаха за следвоенния либерален ред. Но други определят подновения акцент върху патриотизма и свободата на нациите като продължение на най-добрите политически традиции от миналия век. Така че заплаха или, обратното, добродетел е новият национален консерватизъм?“

С този въпрос се занимаваха участниците във втората годишна Националконсервативна конференция, която се състоя в началото на февруари в Рим под надслов „Бог, чест, отечество: президентът Роналд Рейгън, папа Йоан Павел Втори и свободата на нациите“. Само заглавието е достатъчно да се предположи, че всички отговори са били, че национал-консерватизмът (така, както го разбират някои в началото на ХХI) е добродетел, сочеща бъдещето на Европа.

В нея взеха участие европейски и американски националисти, сред които Виктор Орбан, Марион Марешал, Кристофър ДеМът, италиански лидери, свързвани с фашизма на Бенито Мусолини. Те приветстваха Брекзит, предупредиха за опасност от ляв „тоталитаризъм“ и се изказаха носталгично за времената на папа Йоан Павел Втори и „славната революция“, свалила комунизма. Трябваше да присъства и Матео Салвини, но в крайна сметка не беше сред участниците, а десетина дни след това той започна да пресставя партията си в по-смекчени тонове и да настоява, че не принадлежи към крайната десница.

Евродепутатът Ангел Джамбазки беше гост на конференцията като част от българската делегация на ВМРО в групата на Европейските консерватори и реформисти в Европейския парламент (неговия коментар за идеите, изложени по време на събитието, четете по-долу).

Конференцията беше организирана основно от американската фондация „Едмънд Бърк“ и други консервативни интелектуални и политически организации.

Едно от ключовите изказвания беше това на унгарския премиер Виктор Орбан, който обяви: „Опитвам да организирам контрареволюция… да се надяваме, че ще стане“.

Той разкритикува Европейската народна партия (ЕНП), основния съюз на дясноцентристки формации в ЕС. По думите му ЕНП е загубила идентичността си, правейки сделки със социалдемократите, за да остане на власт в институциите на ЕС.

Членството на неговата партия „Фидес“ в ЕНП бе замразено след серия от конфронтации с другите партии от дясноцентристкия съюз. „Губим идентичността си стъпка по стъпка. Превръщаме се в центристко, после либерално и лявоориентирано политическо семейство“, допълни той.

По думите му „либерализмът приключи и сега е необходим нов вид управление под формата на християнска демокрация“.

Виктор Орбан

© Reuters

Виктор Орбан

По въпроса за миграцията Орбан предупреди, че докато мюсюлманското население в Европа се увеличава, има спад в броя на християните. „Резултатът ще бъде нов тип общество, такова, каквото е предпочитано от европейските либерали, защото те вярват, че едно общество, което е религиозно и етнически смесено, ще донесе по-добър живот“, каза още премиерът.

Организаторът Кристофър де Мът смята, че заплахата от авторитаризъм не идва от дясното, а от „глобалисткия“ медиен, политически и университетски елит на лявото. „Наричат ни примитивни, ксенофоби, параноици, расисти. Наричат ни дори популисти“, каза той иронично. По думите му днешните консервативни националисти са „преките и истински наследници на славната революция“ на 80-те, съборила желязната завеса.

Италианският консерватор Роберто де Матеи заяви: „Не бива да ни е страх да кажем, че комунизмът е още жив. Защото макар и Съветският съюз да се разпадна, комунистическата утопия продължава да заразява като вирус – комунистически вирус – западната култура, медии, политика, а дори и католическата църква“.

Ришард Легутко, полски евродепутат от управляващата партия „Право и справедливост“, описа хомофобията като „напълно измислен проблем“, а Марион Мерешал, племенница на френския крайнодесен лидер Марин Льо Пен, заяви, че Франция се превръща в „племенница на исляма“. Според нея „коалиция от правителства може да предизвика ново равновесие“ в ЕС. По думите ѝ тези правителства може да включват „латински съюз“ (Франция, Италия, Испания и Португалия) заедно с Вишеградската група (Унгария, Полша, Словакия и Чехия).

Конференцията предизвика политически смут във Великобритания, защото депутатът консерватор Даниел Кавчински беше един от лекторите. Веднага след като новината за участието му се разпространи в британските медии, бяха повдигнати сериозни възражения заради общия политически уклон на конференцията.

Маргарет Ходж, новоизбраният председател на Еврейското лейбъристко движение, призова премиера Борис Джонсън да не позволява на консерватори да участват в конференцията, която „насърчава расистки възгледи“.

В крайна сметка Кавчински беше официално предупреден, че „участието му на това събитие е неприемливо, особено в светлината на възгледите на някои от участниците, които ние напълно осъждаме“, каза говорител на Консервативната партия пред Jewish News, уверявайки, че Кавчински е приел решението и се е извинил.

Даниел Кавчински

© Reuters

Даниел Кавчински

В свое оправдание в блог на сайта Spectator Кавчински написа: „Орбан и Салвини не са по вкуса на всички, разбира се. И аз не съм съгласен с всяка тяхна политика. Но аз не съм унгарец или италианец и двамата лидери бяха избрани с огромен народен мандат в страните си. Те представляват сериозни идеи и опасения, някои от които се споделят от хора във Великобритания. Те имат пълното право да говорят на конференция по въпроса за националния суверенитет, който обещаха да защитават и на който се дължи популярността им сред избирателите“.

Той обясни, че е първият роден в Полша британски депутат. „Семейството ми стана свидетел на комунизма. Нито аз, нито повечето поляци искат това да се повтори. Спомням си как се върнах в Полша през 1983 г. Нямаше нищо. Ако забележеха малка опашка, хората отиваха на нея. Няма значение за какво беше, нуждаеха се от всичко. Комунизмът направи поляците по-бедни. Още по-лошо, той им отне свободите, техните лични свободи, както и правото им на самоопределение. За поляците като майка ми и баща ми, националната държава беше това, което можеше да им гарантира тези свободи“.

Депутатът обяснява още, че на мястото на Европейския съюз иска да види съюз на суверенни държави, всяка от тях с контрол върху границите си и пазител на законовото и политическото си наследство.

Пред „Дневник“ Ангел Джамбазки коментира, че участниците на конференцията са били обединени от една цел – да се борят за традиционните европейски ценности.

По думите му обвиненията, че конференцията насърчава расистки възгледи са безпочвени. „Наричат ни расисти най-вече, когато критикуваме безумната миграционна политика на ЕС. Наричат ни ксенофоби, когато изразяваме недоволството на европейците относно резултатите от тази политика“, допълни евродепутатът.

Според него „краят на класическия либерализъм е безспорен факт. Класическите социал-демократични идеи също са на смъртния си одър. Причината за този крах е много проста. Либералните и социалдемократичните партии в Европа изоставиха своя традиционен електорат – съответно средната и работническата класи. В замяна решиха да станат защитници на всички възможни сексуални, мигрантски, климатични и прочее тематични малцинства. Модерните либерални и социалистически партии правят именно това. Размишляват колко десетки разновидности има „полът“, но не защитават интересите на работниците. Мислят как да улеснят нелегалната миграция на хора, които никога няма да се впишат в нашите общества, докато пренебрегват малките и средни предприемачи“.

Според Джамбазки „обикновените, трудолюбиви и родолюбиви хора виждат като единствена политическа алтернатива десните национално-консервативни формации“.

Попитан за критиките на Орбан, че либералите погрешно смятат за силни общества, които са от хора с различен етнически произход и религия, и дали смята, че такава идея е приложима спрямо българското общество и защо, Джамбазки коментира: „Не. Начинът, по който е изградено българското общество няма нищо общо с безумието на „кипящия котел“ от раси, нации, полове, религии, в който се опитват да превърнат западните общества, за да постигнат болшевишката утопия, а именно пълна атомизация на обществата, разграждане и разпад, заличаване на всякаква памет и самоличност“.

„Ние уважаваме и обичаме нашите братя българи-мюсюлмани, защото те са потомци на насилствено ислямизираните си предци-българи по времето на османското нашествие и турското робство. Но начина, по който те са вписани в българското общество няма нищо общо с безумието да изсипеш милиони млади, агресивни, необразовани, незнаещи езика мъже от Близкия изток в центъра на Берлин примерно и да очакваш от тях да плеснат с ръце, да се прегърнат, да запалят по някое козче и да запеят химна на еднополовата любов“, допълни евродепутатът.

На въпрос означава ли участието му в този форум, че и ВМРО започва да се позиционира
като партия от крайната християнска десница в Европа, Джамбазки отговори: „Постарах се да не е просто и само участие, а да изразим активно своите позиции. В своята 127 годишна история ВМРО се е борила за една политическа цел, а именно обединението на българите в Мизия, Тракия и Македония. Национализмът е политическото проявление на родолюбието. Корените на Европа и на европейските нации са християнски. Разбира се, в работата за постигането на нашите цели ние работим както с християнската десница така и с британските консерватори, полските, чешките, унгарските, италианските патриоти например. Защото искаме националните държави да бъдат свободни да решават националните въпроси. Обединява ни идеята да върнем политическото формирование Европейски съюз към неговите корени. Повече от международна организация, но по-малко от федерална държава. Това е идеята за Европа на Отечествата. Европа на Отечествата, където суверените държави и нации справедливо и честно преговарят помежду си, а не са заложници на настроенията на неуравновесени климатични екстремисти, културни марксисти и джендър активисти“.

С кого Джамбазки си говори за контрареволюция в Европа

© Associated Press

Няколко видни католически учени разкритикуваха срещата. Стивън Шнек, политолог от Католическия университет на Америка, каза, че идеологията на това, което се предлага на конференцията, „напълно противоречи“ на социалните учения на църквата.

Според Якопо Скарамуци, италиански журналист, подготвящ книга за религията и популизма и дългогодишен наблюдател на Ватикана, конференцията е била предизвикателство за Европейския съюз и насърчаване на националистките партии.

„Националисти по цял свят гледат на европейската интеграция като на опасна либерална и империалистка идеология“, каза Скарамуци в интервю за La-croix.com. По думите му освен това участниците в конференцията не са доволни от позицията на настоящия папа за мигрантите, защитата му за мултилатеризма и дистанцирането му от десните популисти. „Преди всичко папата не разрешава християнството да бъде експлоатирано и това е пречка за тези, които искат да създадат съюз между трона и олтара, за да насърчават национализма“.

Скарамуци коментира още, че участниците в конференцията са подчертали хармонията между Папа Йоан Павел Втори и Роналд Рейгън, особено тяхната обща борба срещу комунизма.

„Подсъзнателното послание обаче беше, че за разлика от съюза между Рейгън и полския папа за защита на „Бог, чест, отечество“, днес има президент националист в САЩ, но не и папа в Рим, който да бъде негов съюзник“.

„Всъщност обаче Карол Войтила беше много повече от това. И ми се струва, че този конгрес се опитваше да го експлоатира за собствени политически цели. Йоан Павел Втори имаше глобалистка визия. Той подкрепяше патриотичната и национална гордост, но без да бъде националист. Той водеше диалог с исляма и защитаваше мигрантите“, допълва журналистът.

По думите му новият популизъм и национализмът експлоатират религията, но не следват насоките на християнството, например що се отнася до социалните въпроси, като приема на мигранти.

Спонсори на конференцията са евроскептични и анти-ЕС организации като финансираният от държавата Danube Institute в Будпапеща, Edmund Burke Foundation (САЩ), International Reagan Thatcher Society (САЩ), Nazione Futura (IИталия).

Британската Bow Group, например, страстно подкрепяше кампанията в полза на Брекзит, а на избори призоваваше консерваторите да гласуват за кандидатите на Найджър Фараж там, където партията им няма свои представители. Групата е основана през 1951 г. и днес идеологически е толкова вдясно от центъра, че председателят ѝ Бен Харис-Куини казва, че „модерната Консервативна партия е враг на консерватизма, лидерите ѝ от 20 години не са консервативни, партийният секретариат е активно враждебен на консерватизма, а Лейбъристката и Консервативната партии са пълни с либерали, които би трябвало да са в либерална или социалдемократическа партия“.

Основаната през 2007 г. в Хага европейска мрежа Center for European Renewal възниква като Обществото „Ваненбург“ и е известна като защитник на „традиционното семейство“, „западния идеал за цивилизовано, хуманно и свободно общество и обновяване духа на Европа“. Председател е Андраш Ланси, съветник на Виктор Орбан. Член на борда е Хорхе Солей Климент, защитник на ролята на католическата църква в съвременното общество и основател на Fundacion Burke (испанското поделение на американската Edmund Burke Foundation).

Според сайта на Edmund Burke Foundation, тя е холандски институт за публични отношения, основан през януари 2019 г. с цел да подсили принципите на националния консерватизъм в западните и други демократични страни. Фондацията се стреми към научни, образователни и издателски инициативи, насочени към тази цел. Основополагащото ѝ събитие беше публична конференция за националния консерватизъм на 14-16 юли 2019 г. във Вашингтон. Там предстои още една такава конференция през юни 2020 г.

Председател е Йорам Хазони, носител на награда за 2019 г. на Intercollegiate Studies Institute за книгата си за консервативните ценности. Определян като маргинален за Израел националист, той смята, че основният политически сблъсък в световната история е между националистите, които вярват, че националната държава е най-добрата форма на политическа организация, и империалистите, които се борят за универсална империя. Дълг на националистите е да се борят срещу въплъщенията на такива империи – Римската империя, Хабсбургската империя, Съветският съюз, ЕС и дори САЩ.

Той е президент на основания през 2013 г. Herzl Institute в Ерусалим, а в ръководсдтвото на холандската фондация е и Офир Хаиври, вицепрезидент на същия ерусалимски институт по академичните въпроси. Целта, която декларира Хазони преди 7 години, е „да предоставим средства, така че юдаизмът да стане реална алтернатива на другите философски системи, конкуриращи се на пазара за идеи“. Неговият Herzl Institute започва с 2.2 млн. долара дарение от американската John Templeton Foundation и е директор на нейната програма за Еврейска философска теология.

С кого Джамбазки си говори за контрареволюция в Европа

© Associated Press

В ръководството на холандската Edmund Burke Foundation е Кристофър ДеМът, член на американския Hudson Institute и в продължение на 20 години президент на American Enterprise Institute for Public Policy Research (AEI), когато подкрепяше глобалния капитализъм и войната в Ирак. Сред президентите на холандската фондация е Дейвид Брог, бивш ръководител на Christians United for Israel.

На сайта на консервативната конференция през юли 2019 г., за която отговаря ДеМът, се казва, че „политиката в Америка, Великобритания и други западни страни е направила остър завой към национализъм – ангажимент за свят на свободни нации. Това беше дезориентиращо за много хора (…) Конференцията „Национален консерватизъм“ ще обедини публични личности, журналисти, учени и студенти, които разбират, че миналото и бъдещето на консерватизма са неразривно свързани с идеята за нацията, с принципа за национална независимост и със съживяването на уникалните национални традиции, които имат силата да обединяват хората“.

„Светът, в който живееха Роналд Рейгън и Йоан Павел II отдавна е минало и не знам как биха реагирали те на сегашни крайни прояви на левицата и десницата“, коментира Ан Апълбайм, която проследи работата на конференцията в Рим. „Но някак си се съмнявам, че тази реакция би била създаването на нова клептократична авторитарна десница, съсипваща институциите, които защитават демокрацията. Не вярвам също, че биха искали разрушаването на отдавна установени институции на Запад, както искат да сторят толкова много от новите „националисти“. Подобно на Маргарет Тачър, и аз искам да живея в „нацонална държава, която е силна и демократична“.



Коментар на новината чрез Facebook