Руско-турска война или поредна сделка за подялба на Сирия

Колона от бронирана турска техника пресича границата със Сирия на 9 февруари

© Reuters

Колона от бронирана турска техника пресича границата със Сирия на 9 февруари

От години не сме виждали толкова влошени отношения между Русия и Турция. Това се вижда в обвиненията за нажежаване обстановката в сирийската провинция Идлиб, както и в очевидното нежелание на Кремъл за организиране на предложената от Турция среща на най-високо ниво, която да обсъди задълбочаващата се криза. Възобновиха се и заплахите за разправа с руския посланик в Турция Алексей Ерхов. Всичко това силно наподобява на ситуацията от 2015 г., когато двете страни бяха на ръба на военен сблъсък.

От своя страна Москва обяви, че е предприела строги мерки за защита на руското посолство вследствие на предупреждението от страна на посланика си, че кризата около Идлиб е причинила надигането на „антируска истерия“ в турските социални мрежи. „Ескалацията в Сирия е много болезнена и тревожна“ – заяви Ерхов в интервю за „Спутник“. „Загинаха руски офицери, а след това и турски войници. Сега пък сме свидетели за взривообразно нарастване на заплахите в социалните мрежи.“

Той добави, че е получил и конкретни заплахи за разправа от типа на: „Прости се с живота!“, „Никой няма да скърби за теб“ и „Крайно време е да изгориш като факел“. Според посланика „жаждата за кръв у някои блогъри и публикации в социални мрежи говори, че съзнанието им е замъглено от омразата“. Алексей Ерхов припомни, че подобна атмосфера е съществувала преди пет години, когато на дневен ред са били битките за Алепо. Тогава Турция свали руски изтребител, а след това бе убит и предшественикът му Андрей Карлов.

В думите на посланик Ерхов се съдържа имплицитно обвинение към турското правителство, че допринася за нажежаване на обстановката. Това личи от следния пасаж в интервюто му: „Най-опасно е абсолютното нежелание да се разберат мотивите на партньора и логиката на действията му, както и несъобразяването с правото на другия на своя гледна точка. Всичко това може да доведе до голяма катастрофа.“

Интервюто на посланика обаче не е единственият повод за гнева на турските власти. Трябва да се отбележи, че в последно време руското посолство в Анкара отправи директни послания към турската общественост. Така например бяха публикувани проучвания на общественото мнение за ситуацията в Идлиб и за отношенията на Турция със САЩ. Сред въпросите в цитираната анкета бе: „Считате ли САЩ за съюзник?“ Този въпрос препраща към заявената от Вашингтон позиция в подкрепа на съюзника си в НАТО срещу сирийския режим. Освен това посолството публикува и данни за размера на помощите, предоставени от Вашингтон на кюрдите, придружени с лаконичната бележка: „Решавате вие.“

По всичко изглежда, че този ход от страна на руската дипломация допринесе за разпалването на и без това живите въглени на омразата към Русия. Убийството на 13 турски войници от страна на сирийската армия бе ключовото събитие в този контекст.

Вербалната война между двете страни се вдигна с още един тон през последните дни, когато президентът Реджеп Тейип Ердоган директно обвини съюзника си Русия в разправата с жителите на Идлиб, а говорителят на руския президент Дмитрий Песков репликира: „Присъствието на турски сили и бронирани машини в Идлиб още повече влошава ситуацията там.“ Наред с това Москва обвини Ердоган във въоръжаване на Hayat Tahrir al-Sham/“Ал Каида“ в Сирия с оръжие и военна техника.

Трябва да се отбележи също така, че и лидерът на турската Партия на националистическото действие Девлет Бахчели се присъедини към предупрежденията по адрес на Москва. При това той дори призова турските сили към завладяване на Дамаск и сваляне режима на Башар ал Асад. На свой ред Москва изрази недоволство от изявленията на Бахчели, тъй като разчете в тях внушението, че Ердоган се ползва с подкрепата и на двете партии, съставящи парламентарното мнозинство.

Кремъл обаче се въздържа да отговори на заплахите на Ердоган, като същевременно успокои темпото на атаката срещу Идлиб, съсредоточавайки се върху овладяването на близките до града райони. Така режимът ще може да гарантира комуникациите по международната магистрала, свързваща Алепо с Дамаск, която в резултат на последните военни операции вече е изцяло под негов контрол.

Според Емре Курцас, изследовател в истанбулския Център за икономически и дипломатически въпроси, Ердоган се опитва да извива ръцете на Путин, постигайки цялостно споразумение с Москва, а възможно и с Дамаск, което би й гарантирало не само защита на интересите й в Идлиб, но и контрол върху всички райони на Северна Сирия, в които са разположени турски военни сили. По думите му „Ердоган е готов за сделка с Путин, което личи и от думите му: „Отсега нататък няма да си затваряме очите за екстремизма и предателството от страна на снайперистите в лагера на опозицията, които дават повод за атаките на режима на Асад“ и „последната ескалация на битките в Идлиб са резултат от атаката на терористите срещу съседните райони, което принуди сирийската армия да даде отпор“.

Турско-руското сближаване през последните години доведе до редица политически сделки, най вече в контекста на сирийската криза. След постигнатото споразумение в Астана „цар“ и „султан“ смениха езика на заплахите с прагматичен подход, а срещите тет-а-тет между тях зачестиха. Досегашните договорености се дължаха на три основни причини:

1. Влошаването на отношенията на Турция със Запада (както с Америка заради въоръжаването на кюрдите, така и с Европа, а Русия видя в това възможност да привлече Турция на своя страна).

2. Икономическият интерес, който е основата на руско-турските взаимоотношения (преди всичко в енергетиката и въоръженията).

3.Руската военна намеса в Сирия създаде нова ситуация, което накара Турция да взаимодейства с Русия предвид промененото регионално съотношение на силите.

През последните три години обаче Идлиб се превърна в основния препъникамък в отношенията между двете държави. Неколкократно Русия и Турция се опитаха да преодолеят засилващите се различия в тази област с помощта на споразумения за прекратяване на огъня, които обаче се оказаха твърде крехки. Всъщност с тях Москва и Анкара се опитваха да отложат решаването на основните въпроси в сирийското досие – политическия преход, статута на ислямистката опозиция, подкрепяна от Турция, и връзката на Москва с посредничеството на Сирия с ПКК, която е считана за терористична организация не само от Анкара.

Към тези въпроси трябва да се добави и решаване бъдещето на самия Идлиб. Въпреки противоречията досега двете страни продължаваха съвместния си подход. Очевидно е обаче, че отлагателната тактика вече не работи и че те трябва да стигнат до някакво решение на тези отложени въпроси. Докато Иран счита турското присъствие в Сирия за заплаха за стратегическите си интереси, Москва го оценява по по-различен начин. Това е видно от споразуменията с геополитически обхват, излизащи извън рамките на сирийското досие. Защото последното не изчерпва регионалните интереси на Русия.

Трябва да се признае, че досега Путин контролираше развоя на събитията в Сирия. Това означаваше, че всяка акция на сирийската армия и в частност атакуването на турски позиции не можеше да стане без руско съгласие. Сегашната криза показва според наблюдателите голямата пропаст между Москва и Анкара по идлибския възел на кризата. Досега ролята на Русия в Сирия се обуславяше от монопола върху силата. Чак когато друга велика сила – в случая САЩ – се намеси пряко с военна сила, ще може да се говори за провал на руската интервенция. Затова сега най-важният въпрос е дали военното и политическо конфронтиране между Турция и Русия е разрушило мостовете на доверие между Путин и Ердоган.

Същевременно Вашингтон множи изявленията на представители на администрацията на Тръмп в подкрепа на Турция, като по такъв начин се стреми да натрупа позитиви от кризата между Москва и Анкара. Отговарящият за сирийското направление в Държавния департамент Джеймс Джефри вече заяви, че страната му ще обсъди с турските колеги нуждите на Анкара предвид евентуална атака от руска страна. Същевременно той изрази мнението, че Турция разполага със способна, ефективна и мощна военна сила, която според Вашингтон е в състояние да отговори на предизвикателството.

Вашингтон смята, че руснаците са изправени пред все по-големи предизвикателства пред финалната фаза в сирийската война. От една страна, те са предизвикани от възникналите разногласия в руското ръководство поради по-голямата тежест, която са понесли руските сили в настъплението срещу Идлиб. От друга страна, се засилват противоречията между интересите на Техеран, Москва и Дамаск.

Според изследователя към Фондацията за защита на демокрациите Ейкан Ардемир „Ердоган е готов да тръгне срещу режима на Асад, но не и срещу руските сили“. Сходна е оценката на старши сътрудника на Вашингтонския институт за Близкия изток Барак Барафи, според когото Ердоган знае, че съюзът му с Русия е обречен на провал, но въпреки това се нуждае от гаранцията на Москва, че режимът на Асад няма да предприеме военни действия, насочени към възвръщане контрола на Дамаск върху границата с Турция. Именно поради това, смята Барафи, Турция има изгода от продължаващо сътрудничество с Путин, който е единственият съюзник на Анкара в този конфликт.

Така че не е реалистично да се очаква Москва и Дамаск да приемат ултимативното искане на Ердоган за изтегляне силите на Асад отвъд турските наблюдателни пунктове до края на месеца да бъдат приети от другата страна. Това е така, защото подобно развитие би означавало да се върнат на врага отвоювани в упорити битки обширни територии, което би представлявало и лично унижение за Путин. За да се неутрализират действията на Русия в Сирия, е необходимо промяна на поведението на Америка. Това е важно за Анкара, дори ако не се стигне до пряка конфронтация с Москва, тъй като Ердоган се нуждае от сигурната подкрепа и ангажираност от Вашингтон или от НАТО като цяло.

Редица западни анализатори смятат, че повратът в развитието на руско-турските отношения са следствие от убийството на Касим Солеймани. Според тях посланието е, че оста Иран – Русия – Турция от процеса от Астана следва да промени поведението си. Това важи предимно за Турция, от която Вашингтон иска да направи своя избор и да реши какво ще е мястото ѝ в НАТО.

„Путин разбира, че прекомерният натиск върху Идлиб може да тласне Ердоган в обятията на Вашингтон“, твърди Сьонер Джагабтай от Вашингтонския институт за Близкия изток. „Така че Русия може да повтори грешката на Сталин от 1945-1946 г., когато съветските претенции за част от териториите на Турция тласнаха страната в НАТО и я превърнаха в близък американски съюзник“, казва Боби Гош в анализ за „Блумбърг“,

„Путин използва противоречията между Ердоган и Вашингтон, за да отслаби НАТО и да осигури изгодни бизнес сделки с Турция от продажбата на военна техника до съвместните газопроводи. Освен това той даде вид, че споделя регионалните и международните амбиции на Ердоган. В това отношение той следваше гъвкавото поведение на Обама и Тръмп, оставяйки без коментар враждебната реторика на Ердоган срещу руски съюзници като Асад и Хафтар.

Кремъл е наясно според Джагаптай, че дългосрочните стратегически интереси на Русия ще бъдат постигнати по-добре чрез постигане на ново споразумение на Ердоган в Идлиб, дори ако се наложи да го наруши впоследствие. В името на това Путин дори може да позволи на Турция символични атаки срещу цели на режима на Асад. Москва обаче няма да разреши на Ердоган да изтласка силите на Асад от Идлиб.

От своя страна и Ердоган разбира, че ако Путин му предложи споразумение, той ще го приеме, като отчита реалната заплаха от Русия за турските интереси в Либия, както и повратностите в двустранните отношения. Евентуално споразумение би предвиждало според Джагаптай защита на основните интереси на Асад. Стремежът на алауитския режим В Дамаск е налагането на централната власт върху възможно най-голяма част от сирийската територия, но върху най-малък брой сунитски общности, тъй като именно от тях прехвърча искрата на въстанието от 2011 г.

Това означава, че щом като Асад гарантира сигурността на стратегическите магистрали M4 и M5, които пресичат района на Идлиб в източно и южно направление, на Ердоган може да бъде разрешено временно да контролира западната и северната част на провинцията, граничеща с Турция. Подобно споразумение би отредило на повечето жители на Идлиб (чийто брой е около 2-3 милиона цивилни) площ около 1000 кв. мили.

Рискът от възникването на подобен хуманитарен проблем е цената, която по всяка вероятност двете сили са готови да платят в името на бъдещо разплитане на идлибския възел. Според анализатора на германския вестник „Зют дойче“ Антон Крюгер „на Путин не може да се вярва и Ердоган сега плаща цената на предоверяването си. Турският президент въпреки многократните си заплахи срещу Русия и Асад няма много възможности пред себе си“.

Правилата на играта в Сирия се промениха след Солеймани.



Коментар на новината чрез Facebook