Някои правителства реагират само при заплаха да им спрат еврофондовете

Някои правителства реагират само при заплаха да им спрат еврофондовете

© Mathieu CUGNOT, © European Union 2019 – Source : EP

Катарина Барли е вицепредседател на Европейския парламент и отговаря за комуникацията за кризата с коронавируса. Германски евродепутат от Социалдемократическата партия, бивш министър на правосъдието, на семейните дела и на труда, тя има дипломи по право от Франция и Германия, докторат по европейско право и е дъщеря на британец и германка.

На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася едноименната си декларация, с която предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Тя предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички. Основана от Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург, ЕОВС е първата от редица наднационални институции, които в крайна сметка се превръщат в днешния Европейски съюз.

„Дневник“ разговаря с Барли за Деня на Европа, икономическото и политическо бъдеще на ЕС и свободата на медиите.

В навечерието сме на годишнината от Декларацията на Шуман. Как бихте обяснили значението ѝ?

– Понеже съм дъщеря на германка и британец, винаги подчертавам колко е важен Европейския съюз за мира на континента. Мисля, че държавите на всички ни са страдали от войни през вековете. За много хора сега е естествено, че има мир на континента. Но то не е. Югославските войни показаха, че мирът е нещо, което трябва да се постига и да се опазва.

Европейският съюз е причината, поради която на континента има мир от толкова време и това е била идеята на Декларацията на Шуман – в нея се казва, че икономиките на различните държави трябва да се втъкат така, че те никога да не воюват. Важно е да подчертаем колко е значимо това в наши дни. Особено заради кризата с COVID-19, когато виждаме как национализмът и враждебността отново се надигат.

За много хора в Източна Европа 9 май все още е „Деня на победата“, с който Русия празнува края на Втората световна война, и те трудно разбират смисъла на Деня на Европа. Какво послание бихте им отправили?

– Това не бе само руска победа. Бе победа на много държави, включително САЩ, Великобритания, Франция и много други държави. Разбира се, виждам, че гледната точка на изток е различна, всички се опираме на своя опит.

Но тази декларация не е свързана само с Втората световна война. Това е универсалната идея, че помежду ни трябва да има обмен, контакт. В крайна сметка това е, което изгражда мира между нациите. Работя в ЕС отдавна и това е сложно, объркващо, понякога дразнещо, защото има толкова много различни държави, които трябват да се разберат, ядосват се една на друга, но са длъжни – дори ако станат от масата, после да се върнат на нея – да намерят компромис. Да продължат да обменят възгледи. Това не е само нещо, свързано с Втората световна война, а универсално. Ето защо Европейският съюз е толкова важен, много по-важен от други институции.

Като половин британка съм говорила много със застъпници на Брекзит, сред тях с британски депутат, който е бил военен. Той каза: „Има си НАТО, за да опазва мира“. А аз отвърнах: „Това изобщо не е същото. Погледнете Гърция и Турция – и двете са членове на НАТО, но от десетилетия между тях няма мир, а отсъствие на война. Мирът е да се уважавате, да работите заедно. Това е, което ЕС прави – поддържа отношения и обмен, вплита реалностите, икономиките и народите ни. Това е нещо универсално, а не е свързано с която и да е война. Това е била идеята на Шуман и останалите.

В момента сме в безпрецедентна криза – спрени полети, затворени граници. Мислите ли, че тези физически ограничения между държавите могат да засегнат политическите им отношения в бъдеще?

– Трябва да внимаваме много с това. Вярвам, че това, което описах – поддържането на контакт – е в основният смисъл на ЕС. Живея на границата на четири държави: Германия, Люксембург, Белгия и Франция. Ние пресичаме граници, без да го забелязваме. Тук хората усещат дали границата е затворена и това се отразява на отношенията помежду им. Има враждебност между люксембургците и германците, особено на люксембургците срещу германците, заради германския граничен контрол, какъвто не сме виждали от десетилетия.

Трябва да внимаваме много. Сигурна съм, че хората, които живеят на българските граници с други държави-членки, изпитват същото: да, има национална граница, но можем посетим приятели или да идем на концерти, да идем на туризъм или да напазаруваме от другата страна на границата, сякаш това и наша държава. Мисля, че това би трябвало да бъде цел на ЕС.

Разбира се, докато не всички са в Шенген, не е едно и също навсякъде, както тук, където живея аз, но все пак го има това чувство на физически обмен. Също е много важно да запазим и обменните програми за младежта.

Дори преди кризата с COVID-19 се говореше за Европа на различни скорости. Как мислите, че сегашното положение ще повлияе на тази идея, дали ще я задълбочи?

– Надявам се, че ще задълбочи европейската интеграция. Това може да тръгне в две посоки и още не е ясно в коя. Разбира се, има много мощни сили, които искат да отслабят ЕС и да се възползват от ситуацията, от заблудите, които хората усещат по отношение на ролята на ЕС в тази криза. Надявам се, че хората ще усетят нужда ЕС да е по-силен, за да може да направи това, което искаме от него. Отворените граници са част от това.

Мерките са толкова зле координирани, всяка държава прави каквото си иска, защото това са национални компетенции, а Шенген не е договор на ЕС (а междуправителствен). Надявам се, че много хора ще открият, че се нуждаем от повече, а не от по-малко, Европа. Но популистите се опитват да теглят в друга посока. Ще бъде трудна борба.

Имаше изразени мнения, включително и от евродепутати, че няма достатъчно медийно отразяване и осъзнаване у хората за това какво прави ЕС спрямо кризата. Особено на фона на наративите, че Русия помага на Италия, а ЕС не прави нищо. На какво мислите, че се дължи този имидж на ЕС?

– Това е стратегия, развита от някои държави в последните години. ЕС не я атакува по същия начин. Русия и Китай, но САЩ също – в момента това са сили, които нямат интерес ЕС да е силен. Не бих казала, че това е основата, но е част от политиката им в момента да отправят точно това послание: „ЕС е слаб, силните сме ние, ние помагаме“.

Разбира се, това не е вярно. Да, помогнаха, поне Русия и Китай. Но не казаха, че ЕС помогна на Китай пръв – когато кризата избухна в Ухан, ЕС достави медицински стоки там. Само Франция и Германия са дали повече маски на Италия, отколкото е дал Китай. Това е битка за най-добрата пропаганда. ЕС засега не е готов за това. Като зам.-председател по комуникацията водя много разговори за това, опитваме се да ги достигнем. Но Китай и Русия, имайки международна стратегия, влагат повече усилия в тази посока, отколкото ние. Но трябва да сме наясно с това и да го променим.

Задават се нови преговори за Многогодишната финансова рамка (МФР). Парламентът твърдо настоява в нея да бъдат включени повече „собствени ресурси“. Можете ли да обясните в детайли как ще функционират те?

– Очакванията към ЕС са изключително големи и ще растат, защото все повече проблеми не могат да се решат на национално ниво. Виждаме го по отношение на здравето, но и спрямо дигитализацията и климатичните промени. От друга страна, бюджетът ни е изключително малък. В момента зависим от добрата воля на държавите-членки да допринасят към бюджета на ЕС.

Разбира се, това е трудна битка. Смятаме, че набирането на собствени средства може да реши част от проблемите, макар и не всички. Пример за това би могъл да бъде объждания данък върху финансовите транзакции. В момента само събирания от митниците горе-долу отиват в бюджета, може да се мисли и за друго. Не става въпрос толкова за това в коя област да се върши това, а държавите-членки да приемат, че ЕС трябва да стане по-независим от тях. Това е основната точка. Вярвам, че в това се корени и неохотата на държавите-членки. Досега, след като техният принос бе решителен, те контролират ЕС. Разбира се, ние бихме искали да променим това.

Няма ли мерките за собствените ресурси да бръкнат в джоба на европейските избиратели? Как биха го приели те?

– Данъкът върху финансовите транзакции не би ударил средния човек. В много държави търговията с акции и тези финансови транзакции не са облагани изобщо, или много по-малко, отколкото истинските стоки. Вие и аз може да имаме сто акции от каквото и да е, но ние не сме във фокуса. Транзакциите на хеджфондовете и на големите компании са, които не плащат данъци върху тях, банките и т.н. Те ще са във фокуса и те ще трябва да платят своя дял, което в момента не правят. Атакуването на избягването на данъци в ЕС също ще бъде аргумент.

Като член на комисията по гражданските свободи знаете, че е трудно да се намери баланс между тях и мерките срещу кризата. Има ли опасност властите в някои държави да се възползват от извънредното положение за свои цели и какво може да направи ЕП?

– Да, виждаме, че държавите-членки реагират различно на кризата. Аз съм член не само на комисията по граждански свободи, но и на мониторинговата група за върховенството на закона. В нея разглеждаме точно този въпрос отблизо. Сравняваме как се взимат мерките. Във времена на криза властта винаги се измества към изпълнителната власт, това е абсолютно нормално. Но виждаме, че държавите правят това по различен начин.

Разбира се, има ги обичайните заподозрени – особено Унгария – която на практика измести за неопределено време властта от парламента към изпълнителната власт. Помним и че извънредното положение е в сила от 2015 г., когато Орбан го въведе заради бежанската криза, макар че в Унгария няма бежанци. Наясно сме, че това е опасно развитие. Но го виждаме и у други държави – в Полша се опитват да преизберат президента, като променят законите за изборите, което е незаконно според Конституционния съд и според всяко друго съдебно решение, бих казала.

Виждаме и че по отношение на защитата на личните данни държавите действат различно, виждаме, че малцинствата са под натиск. Виждаме много конфликти с основните права. Наблюдаваме това, но действия трябва да се предприемат от Европейската комисия, тъй като нейно е задължението да опазва Договора за ЕС. Работим отблизо върху това.

Имате ли специфични наблюдения за това как се справя българското правителство?

– Някои от мерките, взети от българското правителство, са много притеснителни, особено по отношение на свободата на пресата. Разбира се, да се ограничи разпространението на дезинформация и фалшиви новини по време на тази пандемия е важно, но това не може да се ползва като претекст да се ограничи независимостта на журналистите. Независимите журналисти са същинските източници на достоверна информация. Макар че някои аспекти от извънредното законодателство бяха смекчени, атаките срещу свободата на пресата все още са много притеснителни и ние в ЕП ще следим много внимателно това.

Как вървят преговорите за новия европейски механизъм за върховенството на закона, който трябваше да замести мониторинга върху България и Румъния?

– Това е много важен инструмент, аз съм докладчик в сянка за него в Парламента. По него сега работи Комисията и се надяваме през септември да видим първото ѝ предложение. Мисля, че това е жизненоважно. Виждаме, че държавите, които са най-много във фокус, създават образ, че това е нещо, работещи специално срещу тях, защото ЕС не харесва правителствата им.

Разбира се, това не е така. Повтаряме го, но би било много по-добре да имаме такъв инструмент, защото нарушения на върховенството на закона има във всяка държава. Не мисля, че има страна, която никога не е била изправяна пред Европейския съд, включително моята.

Много е важно да може да се сравни какво се случва. Особено в Полша и Унгария виждаме, че те казват „Оплаквате се от една мярка, но други държави правят същото“. Понякога това дори е вярно. Но те съчетават различни тежки мерки и винаги ги извъртат към това да станат още по-тежки. Комбинацията от всичко това всъщност води до ефекта, че няма свобода на пресата в Унгария, например, а в Полша почти няма разделение на властите. Това ще бъде механизъм, в който всяка държава е наблюдавана, и може да се сравнят нарушенията, колко са на брой и колко са тежки.

Трето, и много важно, ще може да се види кога нарушенията стават опасни. На Унгария реагирахме прекалено късно и това води до положението, че чл. 7 (от Договора за ЕС. Това е най-тежката наказателна процедура, която може да завърши с отнемане на правото на глас на държавата в Европейския съвет, бел. ред.) не работи изобщо. Сега имаме две държави, които са изправени пред нея.

Новият механизъм за върховенството на закона, надявам се, ще бъде много, много полезен инструмент. Надявам се Комисията да е амбициозна. Малко съм разочарована от първата чернова, защото те искат да се фокусират върху ограничен брой аспекти и не искат да припокриват работата си с други институции и други доклади. Така че ще трябва да приложим натиск и да го направим нещо, което изпълнява целта.

Споменахте, че ЕС е действал късно по отношение на Унгария. Кога би било правилното време и какъв би бил правилният начин да действа в такива ситуации?

– По отношение на Унгария, едно от първите неща бе, че медиите бяха поставени под контрола на правителството. Свободни медии няма, освен едно-две радиа и малки вестници, защото всички са под контрола на фондация, контролирана от „Фидес“. Това само по себе си вече би бил момент, в който Комисията да се намеси.

Надявам се, че ще има механизъм за финансови последствия, свързан със следващата МФР. Наистина се надявам, че това ще улесни нещата, защото парите явно са единственият аспект, в който тези правителства реагират на натиск или на критика, да го кажем така.

Смятате ли, че такива мерки могат да бъдат взети спрямо България, като се има предвид състоянието на медийната свобода тук?

– Да, точно, това би могъл да е един аспект. Както казах, опитът показва, че правителствата, тръгнали по този път, не се впечатляват от вербална критика. Те може да прилагат решенията на Европейския съд, но не си вадят заключения за следващия случай. Вярвам, че (включително в случая на България) финансовите мерки биха могли да доведат до промяна на мисленето им. Трябва да сме остри там, абсолютно решаващо е. Ако сега виждаме проблеми в България, виждаме проблеми и в Словения, има продължаващи проблеми в Румъния, преди сме виждали проблеми в Италия, Малта. Трябва наистина да внимаваме много да не се стигне до промяна, в която това поведение се приема за нормално.

Мислите ли, че в Съвета на ЕС може да се постигне съгласие за такива мерки?

– Вече има консенсус, че това ще се случи. Въпросът е как ще изглежда. Аз също имам подозрения. Само един пример: Комисията предложи тя да решава за финансови санкции, а след това Съветът да може да отхвърля това с мнозинство от две трети. Предложението на Съвета е обратното: да е необходимо одобрение от две трети. Виждате, че те вече се опитват да отслабят този механизъм.

Предполагам, че да, ще го има, но въпросът е дали ще има механизъм, който ни води напред. Ако не е така, ще бъде същото като с оценката на правосъдната система, която досега се прави само с числа – колко дълго отнема един процес, колко струва, такива неща. Всички трудни държави казват: „Вижте, справяме се добре, нямаме проблеми“. Ако така завършат нещата, това не само не изпълнява целта, а влошава нещата.

Как може парламентът да изиграе по-сериозна роля в тези преговори? Сегашният състав е много по-гласовит и изглежда сякаш депутатите искат да имат повече тежест като пряко избрани от хората, но имате ли процедурната власт за това?

– Посочвате главния проблем. Имаме институционална роля, но тя не е еквивалента на силата на Комисисята и Съвета, все още не. Например комисарят по правосъдието Дидие Рейндерс бе в няколко наши комисии и на въпроса как нашият доклад ще повлияе на подход на Комисията, отговорът е „По това ще се работи, трябва да започнем някак, може да въведем критиките ви в следващия етап“. Още се борим там. Аз бих призовала за институционална реформа, включително правото на законодателна инциатива (каквато сега парламентът няма, бел.ред.) и да бъдем еквивалентни на другите институции във всички процедури.

Има ли въпрос, който сте искали да ви зададат, а не сте била питана?

– Стига да ме питат за върховенството на закона, съм доволна. Това не само е сферата, в която съм експерт, а абсолютната основа за съвместна работа в ЕС. Ако нямаме съгласие за това, ако нямаме общи стандарти за върховенството на закона, за демокрацията, за разделението на властите и всичко, което върви с него, включително и свободните медии, тогава никога няма да има функциониращ Европейски съюз. Намирам това за много важна тема.



Коментар на новината чрез Facebook