"Не сравнявайте ябълки с круши" – няма как COVID

Университетска болница в Магдебург, Източна Германия.

© Associated Press

Университетска болница в Магдебург, Източна Германия.

Няколко седмици сравнения защо в Германия умират по-малко хора от коронавируса бяха нужни и отговорът на Берлин не закъсня. „Още сме в много ранен етап от епидемията.“

Преди няколко дни институтът „Роберт Кох“ изчисли, че смъртността в Германия е 0.22% при 8.3% в Италия, 4% в Китай, 3.9% във Великобритания и 2.9% във Франция.

Германското здравно министерство, предупредило медии и експерти да не задълбават в причините, ако ситуацията е едва в началото, направи предпазлив коментар, в който същевременно изреди и факторите за статистиката – демографските измерения на вируса или включването и на по-леките случаи в данните за това кой е болен в Германия.

По-остро обаче реагира на сравненията Световната здравна организация. „Все още знаем, честно казано, много малко“, казва Ричард Пийбоди, експерт от СЗО, за ДПА. „Коефициентът на смъртност (на Германия) е мистерия.“ Условията, в които се развива заболяването и в които се лекува от различните власти, често са несъпоставими: „Това е като да сравняваш ябълки с круши.“

Експерти не изключват повишаване на броя смъртни случаи, докато заразата се разпространява, предвид дела на хората над 60 години (25 на сто). Все пак не е трудно да се откроят няколко фактора, обясняващи сегашния резултат.

Кога е засечена епидемията. Германия бе първата страна в Европа, в която се формираха, макар и малки, центрове на заразата; съществува дори хипотезата за „мюнхенския пациент“, според която вирусът е влязъл в Италия от Германия. Каквато и да е истината, първите случаи на коронавируса в Европа бяха открити именно в Германия или поне това стана по-рано и по-бързо, отколкото в Италия и Испания. До засичането им в двете южноевропейски страни вирусът е успял да се разпространява незабелязано.

Германия рано засече COVID-19 при появата му в Европа, казва, цитиран от „Берлинер моргенпост“, Кристиан Дростен, директор на Института за вирусология към Медицинския университет в Берлин. Страната също така разполага с мрежа от независими лаборатории, много от които са започнали с тестовете още през януари. Така, независимо дали е в началото на епидемията или не, Германия донякъде се оказа по-подготвена за нея. Поне засега.

По-млади пациенти, но и друг тип социални връзки. Голяма част от заразените са млади и те са причина средната възраст на боледуващите в Германия да е 45, в Италия – 63 години; независимо че и двете страни са сред световните рекордьори по дял на населението над 65 според демографа Андреас Бакхаус.

В Германия, за разлика от Италия и Испания, хората в активна трудова възраст доста по-рядко живеят с родителите си, по-рядко са и в контакт с тях, в същата област, същото населено място или дори (а това често се случва в Италия) в същия квартал. Така вероятността да заразят близките си е по-малка.

Качеството на здравната система. Интензивните легла в Германия са 800 на 100 хил. души, в Италия – 500 на 100 хил (по-конкретно 28 хил. в Германия с 89 млн. население и 5000 в Италия с 66 млн. население), отбелязва „Ди велт.“ Медиците в Италия и Испания трудно могат да откликнат на нуждата от грижи за пострадалите пациенти по същия начин; ресурсите в здравните им системи са много по-малко, няма достатъчно предпазни облекла и маски, на места може да липсва и добре обучен персонал на интензивните отделения.

Не е само броят тестове – проблем е и извадката. В Германия може да се правят 160 хил. теста седмично („Роберт Кох“ сочи, че може и да са двойно по-малко), но там повече проби дават и млади жители; ако това се случваше и в Италия, данните за смъртността можеше да изглеждат различно. „В Германия има много агресивна стратегия за тестване, затова там в общия брой на потвърдените случаи има и много леки.“ Това не се отнася за Италия, където много хора в активна възраст и (или) с леки симптоми не дават проби.

Не се правят и тестове на починали, каквито има в други държави. На записване на „Франс прес“ от „Роберт Кох“ отговарят, че не смятат тази подробност за „решаващ фактор“: „Изхождаме от това, че пациентите биват диагностицирани, преди да умрат.“ В интервю за „Евронюз“ Джовани Мага от Италианския национален изследователски съвет обаче отбелязва, че ако в Германия някой почине по време на карантина, без да е постъпил в болница, изобщо не влиза в статистиката.



Коментар на новината чрез Facebook