Лявото крило на демократите в САЩ е по-силно откогато и да било

Лявото крило на демократите в САЩ е по-силно откогато и да било

© Mike Segar, REUTERS

Привърженикът на социализма Бърни Сандърс и твърде левия сенатор Елизабет Уорън са в топ три на фаворитите на първичните избори. Лявото крило на Демократическата партия, което продължително време бе маргинално в страна на триумфиращ капитализъм, изглежда по-силно от когато и да било. Може би е способно да се изправи срещу Доналд Тръмп на 3 ноември.

Разбира се, според още неокончателните резултати, Пийт Бутиджеж, умерен демократ, който не отхвърля Уолстрийт, изпревари Бърни Сандърс по време на първите първични избори в Айова. Това е истински успех за 38-годишния бивш кмет и открит хомосексуален, който бе непознат на широката общественост само преди една година.

Независимият сенатор от Върмонт, „ликвидатор“ на милиардери и елити, който се застъпва за данък върху богатството, рязко повишаване на минималната заплата, социална система по европейски модел и безплатно висше образование, остана втори. Той обаче получи най-голям брой гласове на избиратели.

Предвид резултата на сенаторът от Масачузетс Елизабет Уорън, близък до този на Сандърс, класирала се на трето място пред бившия вицепрезидент Джо Байдън, лявото крило може да се надява един от неговите представители да се изправи срещу Доналд Тръмп през идния ноември. И по този начин да вземе реванш след поражението на Бърни Сандърс срещу центристката Хилари Клинтън през 2016 г.

Тези резултати отразяват „един постепенен уклон (вляво) на демократите от няколко години“, подчертава Костас Панагопулос, професор по политически науки в Североизточния университет в Бостън.

Въпреки че Бърни Сандърс не спечели номинацията през 2016 г., идеите му „очевидно влязоха в главите на избирателите“, каза анализаторът и добави: „Отчасти, защото мнозина избиратели са неудовлетворени от икономическото си положение и смятат, че са необходими големи промени, за да се отговори на проблемите, с които се сблъскват в ежедневието си.“

Според данни, публикувани в средата на януари от центъра „Пю“, тази еволюция е отнела 20 години. През 2000 г. 27 процента от демократите са се обявявали за прогресисти или крайни прогресисти. През 2019 г. те са вече 47 процента, спрямо 38 процента, които смятат себе си за умерени и 14 процента, определящи се като консерватори.

Движението „Окупирай Уолстрийт“, което възникна през 2011 г., организира в продължение на месеци демонстрации за заклеймяване на неравенството и злоупотребите на капитализма и стана един от видимите признаци на тази еволюция.

На изборите за Конгрес през ноември 2018 г. някои кандидати от лявото крило на партията, като нюйоркчанката Александрия Окасио-Кортес, също поднесоха сензация, като детронираха умерени лидери на демократите. Със своя завой наляво американските демократи последваха, с интервал от няколко години, примера на републиканците, които завиха надясно в началото на първото десетилетие на този век, подтикнати по-конкретно от „Чаеното парти“, подчертава Дейвид Баркър, професор в Американския университет.

Този завой е подхранван от демографските промени, казва анализаторът. Демократите са по-млади, по-образовани и по-идеологизирани.

На 50 години съм и когато чуя думата „социализъм“, още си мисля за Съветския съюз. Моите студенти обаче си мислят за Норвегия, за Скандинавия. Динамиката на Студената война за тях е стара история“, подчертава Баркър. Дори кандидати, определяни днес като умерени, като Пийт Бутиджеж или Джо Байдън, са позиционирани доста по-наляво, отколкото, например, бяха семейство Клинтън, казва той.

Шоковото избиране Доналд Тръмп отразява една засилваща се поляризация, благоприятстваща по-крайните кандидати, които преди бяха смятани за неизбираеми.

Лявото крило на демократите в САЩ е по-силно откогато и да било

© Brian Snyder, REUTERS

Доналд Тръмп „толкова наклони махалото в другата посока, че Бърни Сандърс сега вече не изглежда левичар, както преди четири години, просто защото сме в епохата на крайностите“, посочва Дон Шърмайтис, демократка от Ню Джърси, участвала в предизборните кампании на Барак Обама и Хилари Клинтън.

И в контекста на отхвърляне на елитите независимият сенатор от Върмонт, както и Тръмп през 2016 г., бе възприет като по-автентичен и естествен от останалите кандидати“, казва Джеймс Кембъл, политолог от Университета в Бъфало и допълва: „И двамата са популисти от един и същ вид.“

Умерените обаче далеч не са казали последната си дума. Анализаторите прогнозират продължителна битка до конгреса на демократите през юли за определяне на това кой ще се изправи срещу Тръмп. Погледите са насочени към Бърни Сандърс, може би Пийт Бутиджеж или Джо Байдън, ако се възстанови от лошото си представяне в Айова, а освен тях към бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който се изкачва нагоре в социологическите проучвания.

За момента „центърът е разделен между Бутиджеж, Блумбърг и Байдън, което облагодетелства Сандърс“, казва Кембъл и допълва:“Остава обаче една голяма група умерени вътре в редиците на партията. Ние сме едва в първия манш от надпреварата.“ /БТА



Коментар на новината чрез Facebook