Как на децата да се спести стресът от коронавируса

Как на децата да се спести стресът от коронавируса

© Lindsey Wasson, REUTERS

Играта прилича на гоненица – само че те хващат, когато някой се изкашля отгоре ти. Тогава вирусът те е хванал и трябва да идеш в изолация. Ако излезеш и те хванат пак – умираш.

За тази игра пред агенция „Ройтерс“ разказва психотерапевт, който работи с деца в Лондон.

Детски психотерапевти казват, че игрите по времето на COVID-19 вече включват думи, които децата преди не знаеха – пандемия, изолация, блокада. И ако вирусът им причинява сравнително леки физически симптоми, разпространението му може да бъде травмиращо за психиката им.

„Боя се, че може да създадем поколение деца с тревожност по отношение на здравето“, казва Нихил Чопра – лекар и баща на две момичета, който живее в Южна Англия. Четиригодишната му дъщеричка се прибирала от училище миналата седмица с думите „Може да умрем, ако не си мием ръцете“.

В Америка 4-годишният Ашър Хенкоф твърди, че пандемията не му влияе. „Плюшените животни ми правят компания и ми дават да гледам телевизия“, казва той, описвайки, че се чувства „нервсмел“ – смесица между нервен и смел. Майка му Александра обаче вижда, че детето ѝ е необичайно прилепено към нея, непрекъснато задава въпроси за вируса и отново е започнало да се изпуска през нощта.

Опасността е, че сегашното тревожно състояние на децата може да повлияе на психическото им развитие в бъдеще, смятат експерти. „Паниката на възрастните означава, че децата ще се паникьосват също, понеже няма да се чувстват сигурни“, обяснява клиничният психолог Люси Ръсел, която води и блога за детско психично здраве „Те са бъдещето“. „Боя се най-вече от стреса на възрастните, който ще се предаде на децата.“

Тя посочва още, че децата са по-уязвими, защото мозъците им още се развиват. Възможно е амигдалата – емоционалната част от мозъка, свързана със страха и тревожността – да реагира прекалено силно в етап, в който връзката ѝ с фронталния кортекс – който отговаря за мисленето и рационалните процес – още не е напълно изградена.

„Връзките не са силни, затова малките деца реагират емоционално – и мислещата част на мозъка не може да ги успокои“, казва Ръсел. Това е работа на възрастните – родители, съседи, учители и приятели.

Така че, дори за самите възрастни да е трудно, около децата трябва да се създаде усещане за предвидимост и подреденост. И понеже умовете им са настроени към решаване на проблеми, те вероятно ще реагират добре на уверенията, че правят каквото можем, за да спрат вируса – например, да си мият ръцете и да стоят у дома.

Как да се говори с най-малките за COVID-19 – четете тук.



Коментар на новината чрез Facebook