Имитацията на Кремъл се изчерпа, пуснат е валякът на репресиите

Имитацията на Кремъл се изчерпа, пуснат е валякът на репресиите

© Reuters

Отдавна назрялото се случи. Събитията около изборите в московския парламент показаха, че изграденото от Кремъл управление на основата на имитация на законност се е изчерпало.

Нещо повече – „диктатурата на закона“, която трябваше легално да откъсне населението от влияние върху политическия процес, демонстрира пробиви, позволяващи (о, ужас, ужас!) на населението да се включи в този процес.

Затова и беше очаквано вкарването в действие на репресивния валяк. Но преходът към политика на „валяка“ означава рухване на сложната конструкция за обслужване на властта. Тя дълги години придаваше на вертикалата на властта цивилизован вид, като осигуряваше гъвкавост и позволяваше на мнозина да намират комфортно място за съществуване вътре в системата.

Изчезва необходимостта от многобройните слоеве от създаващи съответен образ, които се трудеха да правят властта привлекателна. Те доказваха възможността за позитивната ѝ еволюция, потенциала ѝ за реформи, възможността за полезни „малки дела“ и заплаха от руски бунт, в случай че народът излезе извън пределите на позволеното. Те славно се трудеха за политическото просвещаване на масите, които засега не са готови да носят отговорност.

Днес, съдейки по това, което нашите създатели на „визия“ пишат и правят, в редиците им цари пълно объркване. И това е напълно разбираемо.

Ако самата власт престана да се преструва, как да работят за позитивния ѝ имидж и в същото време да запазят някакво достойнство? Как да доказват, че озъбената паст на звяра е нещо пухкаво и бяло?

Разбира се, може да се твърди, че в насилието от 27 юли са виновни „и двете страни“, че трябва да се следва „правото“, че за избиването на мирни граждани са виновни хората на Алексей Навални, провокирали органите на реда… Но нали е ясно, че тези аргументи означават преминаване към категорията на откровена възхвала на властта. А на някои от нашите „визионери“ не им се иска да попадат там.

Губят почва под краката си и структури и организации, създадени за нуждите на поставянето на единовластието в някакви цивилизовани рамки. Започвайки от избирателните комисии и московския парламент и завършвайки със Съвета за правата на човека към президента. Какво да правят сега? В новата ситуация вече не са нужни за участие в маскарада. Защото той приключи. Новата ситуация изисква еднозначност и яснота. Повече никакъв постмодернизъм! И никаква смяна на маските!

Някои служители на индустрията, работеща за придаване благоприличен вид на системата, още очакват от властта разрешение да запазят поне малко достойнство. Но властта може да спаси техните репутация и достойнство само ако отстъпи. В сегашния конкретен случай нова означава регистриране на независими кандидати за Московската дума, отказ от наказване на задържаните и наказване на органите на реда за необосновано насилие.

Обаче това ще бъде признание за поражение.

Кремъл прекрасно помни горбачовските времена – открехнеш ли прозорчето за проветряване, те ще разтворят вратите… и се започва!

Не, властта не може да отстъпи. Валякът трябва да продължи напред (дори въпреки желанието на този-онзи във властта). Когато подобни оръдия се изкарват от гаража, те придобиват собствена логика на движение.

А какво да правим с гирляндите и коледните топки от оплешивялата елха? Какво ще прави нашата армия от „портретисти“? Да напуснеш редиците ѝ е нужно немалко мъжество. Което означава, че ще се наложи да продължат да бягат след клиента и да му предлагат услугите си за работа по новия образ на властта.

Авторът е политолог, текстът е от профила ѝ във „Фейсбук“. Оригиналното заглавие е „Реквием за тези, за които не ни е жал“.



Коментар на новината чрез Facebook