Защо хората разграбват тоалетна хартия

Защо хората разграбват тоалетна хартия

© Associated Press

От САЩ през Франция до Австралия – тази сцена в супермаркетите се повтаря: клиентите разграбват тоалетната хартия, паникьосани от новия коронавирус. Щурмът към ролките тоалетна хартия прекрачва културните бариери и понякога води до боричкания, станали много споделяни в социалните мрежи.

Според някои експерти обяснението е в теорията на игрите: ако всеки купува единствено това, от което има нужда, няма да има недостиг. Но ако някои се поддадат на паническо пазаруване, най-добрата стратегия е да вършиш същото, за да си сигурен, че няма да изпуснеш нещо.

Тази теория обаче не обяснява всичко: тоалетната хартия не предпазва от болестта COVID-19 и покупките в големи количества не се отнасят за други продукти като консерви. „Мисля, че вероятно това се дължи на стъписващите кадри, разпространявани в социалните мрежи, които бяха много ясни: пакетите са твърде разпознаваеми и в главите на хората са се превърнали в символ на сигурността“, обяснява за АФП Стивън Тейлър, автор на „Патология на пандемиите“.

„Хората изпитват нужда да осигурят безопасност за себе си и семействата си, защото не могат да направят друго, освен да си мият ръцете и да се изолират“, добавя този преподавател по психология в университета на Британска Колумбия.

Той споменава също друга теория на еволюцията, за нетърпимост към нещата, които ни отвращават, изострена от заплахата от зараза. „Хората се втурват към тоалетната хартия, защото това е средство да се избегнат отвратителните неща“, казва Стивън Тейлър.

Икономистите предлагат и теорията за „Нулево отклонение от риска“, според която понякога предпочитаме пълното отстраняване на малък риск вместо намаляването на по-голям риск, което би дало по-добри резултати. „Искаме да имаме чувство за контрол с ограничен бюджет“, обяснява Фарасат Бохари, специалист по икономика на здравеопазването в британския Университет на Източна Англия (The University of East Anglia, UEA). Купуваме нещо евтино, което можем да складираме, имайки предвид, че по един или друг начин ще го използваме“, казва той.

Според университетския изследовател би трябвало по-скоро да се запасяваме с нетрайни, по-скъпи, но основни продукти, като замразени ястия, консерви и пакетчета суха супа, макар това да не са предпочитаните ястия на семейството. Но освен разходите именно страхът, че няма да ги използват, ако положението се подобри, възпира купувачите.

Стивън Тейлър припомня, че сегашното поведение е подобно на това при предишни пандемии, включително от испанския грип през 1918 г., отнела живота на 700 хил. души в САЩ и предизвикала щурм на магазини и аптеки. По онова време теория на конспирацията внушавала, че вирусът е разработено от Германия биологическо оръжие. Новият коронавирус също би могъл да е китайско или американско оръжие, в зависимост от това от коя държава са хората, които твърдят това.

За разлика от пандемията от грип A (H1N1) през 2009 г. новият коронавирус се разпространява и в социалните мрежи, което според Стивън Тейлър има положителни и отрицателни страни. „Това позволи масово разпространение на драматични снимки и видеоклипове по целия свят, което засили чувството за заплаха и неотложност“, казва той.

От друга страна, „социалните мрежи могат да бъдат много добър източник на подкрепа, особено в случаите на доброволна карантина“. „Означава ли това, че вървим към разпад на обществото в случай на дълга пандемия? Историята показва, че не е така“, смята Стивън Тейлър. „Безредиците и агресивното поведение бяха сравнително редки по време на предишните пандемии. Имаше и такива случаи, имаше насилие, но общата реакция беше на ред, солидарност, взаимопомощ, за да се направи всичко възможно като общност за справяне със ситуацията“, казва университетският изследовател. /БТА



Коментар на новината чрез Facebook