Защо столиците все пак са най-добрите места за живеене в Европа

Защо столиците все пак са най-добрите места за живеене в Европа

© Надежда Чипева, Капитал

Над 48 милиона души, или 9% от населението на Европейския съюз, живее в столиците на държавите членки, а този дял продължава да се увеличава във всички тях. В повечето случаи столиците имат и по-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението в сравнение с останалата част на страната.

Удовлетвореност от живота (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците; 1- много неудовлетворени; 10 - много удовлетворени)

Удовлетвореност от живота (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб – за столиците; 1- много неудовлетворени; 10 – много удовлетворени)

Успехът на столиците обаче буди притеснения и в ЕС, и в световен мащаб, че качеството на живота сред градското население и хората в провинцията все повече се различава. На индивидуално ниво столичани в ЕС имат по-добри резултати по много от показателите за качество на живот, отколкото останалата част от населението. Това са част от изводите в проучване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), публикувано в края на януари 2020 г. Резултатите се основават на европейско проучване за качеството на живот от 2016 г. и обхващат и Великобритания.

Сред ключовите заключения са

– В Европа хората, които живеят в столиците, като цяло имат по-добро качество на живот, отколкото тези, които живеят в останалата част на страната.

– В повечето държави столичаните средно заявяват по-високо ниво на удовлетвореност от живота в сравнение с останалите хора.

– В столицата като цяло по-голям дял хора казват, че животът им е по-устойчив (т.е. могат да се справят във времена на трудности) в сравнение с други градски центрове и селски райони в същата държава. Някои характеристики на градското население – например по-млади хора, по-високо ниво на образованост – допринасят за тази устойчивост, докато други като жилищната несигурност я подкопават.

– Столичаните обикновено са по-удовлетворени от начина, по който демокрацията в страната им работи. Разликата като цяло се свързва със социално-икономическите характеристики, които средностатистически са по-благоприятни в столиците. Освен това техните жители обикновено имат повече доверие в националните институции и са по-критични към местните власти.

– Въпреки по-голямата достъпност на обществени услуги в столиците техните жители невинаги оценяват качеството на тези услуги по-високо, отколкото хората, които живеят в провинцията. Например те дават по-ниска оценка за образователната система. Качеството на транспорта, от друга страна, е оценявано по-високо от хората в столиците, въпреки че отиването до работа им отнема повече време.

Жилищната несигурност е проблем в много столици – в сравнение с всички разгледани показатели повече столици изостават от останалата част на страната по този показател със значителна разлика.

Сравнени с останалата част на страната, жителите на столиците имат по-високи показатели по няколко мерки, свързани с качеството на живот, като удовлетвореност от живота, декларирано здраве, редовни физически упражнения, способност „да се свързват двата края“.

Макар като цяло удовлетвореността от живота на столичаните да е близо или да превишава тази на жителите извън столицата, Брюксел и Виена са градовете, които се представят по-зле по този показател в сравнение с останалата част на страната. Тук трябва да се подчертае, че удовлетвореността от живота в останалата част на Австрия и на Белгия е по-висока от средното за ЕС.

Сред страните от ЕС България попада на последно място по удовлетвореност от живота и в провинцията, и в столицата.

Процент на хората с ниска устойчивост при трудности (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците)br /br /Източник: Eurofound

Процент на хората с ниска устойчивост при трудности (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб – за столиците)

Източник: Eurofound

При определянето на т.нар. устойчивост са всети предвид два въпроса:
– Дали на хората им е трудно да се справят, когато важни проблеми възникнат в живота им;
– Дали им отнема повече време, за да се върнат към нормален ритъм, след като им се случи нещо лошо.
За тези, които дават положителен отговор и на двата въпроса, се смята, че имат ниска устойчивост. В столиците техният дял като цяло е по-нисък в сравнение с останалата част на страната.

Има две забележителни изключения – Лондон и Дъблин – които превишават средното за ЕС и за останалата част от съответните страни с голяма разлика. И в двата града разходите за живот са високи и има недостиг на достъпни жилища.

Сред страните от ЕС България е тази с най-висок дял на хора, деклариращи ниска устойчивост в провинцията.

Въпреки големите разлики между страните и социално-икономическите различия между групите в обществото столиците, изглежда, предлагат нещо на жителите си, което подсилва вярата им в способността да се справят.

Хората в групата на възраст между 18 и 24 години е по-вероятно да заявят ниска устойчивост, докато висшето образование е един от факторите с най-силно положително влияние върху устойчивостта. Жилищната несигурност, по-често срещана сред столичани обаче, се свързва с ниската устойчивост.

Удовлетвореност от демокрацията (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците; 1- много неудовлетворени; 10 - много удовлетворени)br /br /Източник: Eurofound

Удовлетвореност от демокрацията (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб – за столиците; 1- много неудовлетворени; 10 – много удовлетворени)

Източник: Eurofound

Удовлетвореността от начина, по който демокрацията работи в дадена страна, е много по-висока в столиците, отколкото в останалите населени места. Разликата в тази удовлетвореност е особено висока за Париж, София, Брюксел, Прага и Лондон. Сред страните от ЕС България е с най-ниска удовлетвореност по този показател в провинцията.

При образователната система средната оценка за качеството, дадена от жителите на изследваните столици, е под тази на жителите извън столиците. Освен това повече градове определят качеството на образованието като ниско, отколкото като високо (съответно 10 срещу 4) в сравнение с останалата част от страната. Този резултат е в контраст с общата тенденция учениците в градовете да се представят по-добре, отколкото тези в селските райони. Той обаче съответства на извода, че хората с по-високи постижения в образованието са по-критични към образователната система.

Услугата, за която оценките за качеството в столиците се различават в най-голяма степен с тези в останалата част на страната, е общественият транспорт, като в столиците те са най-високи. Времето за пътуване до работно място в българската провинция е най-ниското в ЕС.

Време за пътуване до работното място (в минути; в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците)br /br /Източник: Eurofound

Време за пътуване до работното място (в минути; в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб – за столиците)

Източник: Eurofound

Жилищната несигурност, изглежда, е проблем за столиците – повечето изостават от останалата част на страната с със значително по-голяма разлика по този показател спрямо всеки друг от разгледаните индикатори.

Процент на хората, изпитващи жилищна несигурност (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб - за столиците)br /br /Източник: Eurofound

Процент на хората, изпитващи жилищна несигурност (в зелено са отбелязани резултатите за провинцията, с ромб – за столиците)

Източник: Eurofound



Коментар на новината чрез Facebook