Защо Ердоган създаде първата държавно организирана хуманитарна криза

Защо Ердоган създаде първата държавно организирана хуманитарна криза

© Reuters

Милион и половина сирийци край Турция не промениха решението й да остави южната граница затворена за много от тях. Анкара обаче отвори северозападната и дори помогна – с автобуси и други мерки – на хиляди, пожелали да стигнат до Европейския съюз.

За близкоизточното издание „Араб нюз“ бившият посланик на ЕС в Турция и дипломат със забележителни постижения Марк Пиерини казва, че това е първата организирана от правителство хуманитарна криза. „Това затруднява диалога“, казва Пиерини, който сега работи за мозъчния тръст „Карнеги Европа“.

За какво, ако не за диалог, ѝ е нужно на Турция да подтиква мигрантите да се насочат към границата и да води истинска словесна битка с европейски страни и най-вече Гърция?

„Дневник“ обобщава причините, споменавани от експерти в западни и регионални издания през последната седмица.

Турция вече е давала сигнал, че иска НАТО да подсили турската въздушна отбрана в Северна Сирия – стъпка, която би сдържала и действията на Русия в Идлиб. Такъв ангажимент заяви генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг още в петък, когато посланици на страните членки се събраха извънредно по искане на Турция.

Европейски дипломат, пожелал анонимност, обаче заяви за „Ройтерс“ в понеделник, че Турция иска още „военна поддръжка“, а Европа едва ли е в състояние да предостави такава.

Турция често напада ЕС, че бави отпускането на помощта от 6 млрд. долара, обещана заради грижите за сирийските бежанци със сделка от 2016 г. Забавянето обаче може да се окаже само привидно (подробности четете тук).

Въпреки това на фона на продължаващи твърдения, че Анкара е вложила най-малко 40 млрд. долара в бежанската си политика, европейските лидери обсъждат варианта да отпуснат още. Германия направи подобно предложение още преди месец, но то се отнасяше основно за провинция Идлиб и бе на стойност около 25 млн. евро. Вчера външният министър Хайко Маас допусна, че страната може да задели 100 млн., но при определени условия.

Ердоган твърди, че Турция „вече не иска“ парите, които ѝ се полагат по сделката. Докато обаче той отправя острите си послания – за външна и вътрешна публика – според различни агенции като „Ройтерс“ и „Франс прес“ или европейски издания, лидерите обсъждат предоставяне на помощи между 60 и 500 млн. евро за сирийските бежанци в Турция и контролираните от нея територии в Северна Сирия. Дали Анкара би отхвърлила тези средства, след като толкова често призовава Европа да „спази обещанието си“ и да даде парите, вместо да проявява двоен стандарт и да отпуска бързо за своите членки (Гърция), а да се бави в сделките с трети страни?

Анкара отдавна говори за нуждата от по-активна европейска роля в дипломацията за Сирия и призиви за примирие. Опитите да канцлера Ангела Меркел и президента Еманюел Макрон да влияят върху руския президент Владимир Путин обаче са със спорен резултат. Такива са и досегашни мерки като санкциите срещу Русия заради Украйна и отчасти затова обсъжданията им на срещи на европейски министри и лидери не завършват с приемане на подобни ограничения.

Вчера след споразумението между Путин и Ердоган президентският говорител Ибрахим Калън каза, че Европа трябва да си изпълни обещанията и е нужна „пълна подкрепа“. Според базирания в Истанбул изследовател Али Бакеер, помолен да разтълкува исканията на Анкара, става дума за подкрепа за създаване на зони за сигурност за сирийските бежанци, спазване на „двустранните споразумения“ (например сделката за бежанците) и „справяне с корена на проблема – натиск върху Асад, Иран и Русия“. Европейската външна политика обаче с времето се оказа разделена и по тези въпроси.

Външната политика и взаимодействието със страните, които с годините се оказаха все по-голямо предизвикателство за Турция – арабският свят, Русия, ЕС, САЩ – отклоняват вниманието от все още не особено добрата икономическа ситуация, от социалните проблеми, от недоволството, намерило израз в избирането (два пъти) на Екрем Имамоглу за кмет на Истанбул миналата година.

Анализатори понякога определят Европа като „заложник на Турция“ заради споразумението с мигрантите и виждат проявление на това в сегашната ситуация. И Анкара обаче вижда блока като повод за недоволство, защото интеграцията с него е неизпълнена цел – няма успехи, които Ердоган да може да си зашие като брошка, нито в преговорите за членство, нито в митническия съюз или визовия режим; с упадъка на демокрацията там Турция дава достатъчно поводи на ЕС да не ѝ дава тези награди. Отварянето на границата само намалява шансовете за промяна в отношението на Европа, пише „Форин полиси“.

Сега обаче множество публикации сред турците в социалните мрежи са насочени към Европа, която не проявявала солидарност с трудностите на Турция за сирийските бежанци, напротив, показвала двойни стандарти, расизъм и ксенофобия. „Пускането“ на бежанците към Европа (ако ЕС също отвори „своите порти“ по логиката на Ердоган) на теория решава и проблема с напрежението, породено заради икономическото съперничество между милионите сирийци и най-бедните в турското общество.



Коментар на новината чрез Facebook