Европа изпълнява сделката за бежанците и Турция го знае

Лагер за сирийци край Идлиб. От април насам над 1.5 млн. души, живеещи в провинцията, са се приближили към сирийско-турската граница.

© Reuters

Лагер за сирийци край Идлиб. От април насам над 1.5 млн. души, живеещи в провинцията, са се приближили към сирийско-турската граница.

Брюксел не държи на думата си, каза турският президент Реджеп Тайип Ердоган в понеделник вечерта, обяснявайки присъствието на хиляди мигранти на с границите Гърция и България.

Ситуацията не трябва да се коментира от държави, които са далеч от региона, побърза да го подкрепи застаналият до него премиер Бойко Борисов, пристигнал в Анкара, за да обсъди ситуацията.

Според тази версия сред причините, довели до напрежението по външните граници на ЕС, е фактът, че Европейският съюз не е оказал достатъчно подкрепа на Турция, приютила 3.6 млн. сирийци, избягали от войната в родината си, давайки ѝ обещаните през 2016 г. средства в размер на милиарди евро. Затова сега трябва да сподели бремето.

Не е толкова просто. „Дневник“ припомня сделката и направеното досега и обяснява защо част от нея предстои да се осъществи.

След месеците, в които въпросът за влизането на над милион мигранти от Близкия изток и Африка покрай войната в Сирия и възхода на „Ислямска държава“ там и в Ирак стана основна тема в ЕС, на 18 март 2016 г. Турция и Европейският съюз намериха решение.

Схема „един срещу един“ бе договорена между страните. Според нея Турция ще изпраща за разпределяне в ЕС по един сирийски бежанец за всеки мигрант, който се съгласи да приеме от Гърция (именно Турция бе страната, от която влизаха повечето мигранти в Европа).

В замяна ЕС обеща 6 млрд. евро, предоставени на два транша (един за 2016-2017 и още един – за 2018-2019 г.). Средствата трябваше да се дадат на турската държава и тя да служи като мост към неправителствени организации, работещи по проекти, свързани с бежанците, грижите за тях и интеграцията им. Организации като Върховния комисариат на ООН за бежанците, УНИЦЕФ, Датския бежански съвет и редица хуманитарни организации (със и без държавна подкрепа) са бенефициенти, а проектите са в областта интеграцията, образованието, здравеопазването и достъпа до услуги за бежанците и др.

Друг ангажимент, който пое Европейският съюз, бе да положи усилия, за да облекчи визовия режим за Турция, да подпише ново споразумение за митническия съюз и да даде нов тласък на преговорите за присъединяване на страната, които са в застой от години.

Сделката ограничи мигрантския приток в Европа. Отчасти заради нея за три години той намаля над осем пъти до 123.6 хил. души за миналата година, при това в статистиката влизат и случаите на пристигнали през Средиземно море в Италия и Испания. Миналата година еврокомисията обясни, че откакто е в сила сделката, случаите на влезли в Гърция мигранти са спаднали с 97% спрямо 2016.

Независимо от това Турция, която периодично плаши Европа с нова мигрантска вълна, е обвинявана от Гърция и други държави, че понякога разхлабва контрола и дава възможност за нови пристигания на гръцките острови – и това още преди съобщението за „отваряне на границите“ миналата седмица.

Евросъюзът потвърждава, че още не е превел цялата сума, но нито в Брюксел, нито в Анкара действително твърдят, че никакви средства не са предоставени (такива намеци се появяват само в някои от най-острите изказвания на турски служители).

От шестте милиарда евро, обещани на Турция, са преведени малко над половината (3.2 млрд.) според европейската статистика, която Анкара в общи линии не оспорва. От първия транш по данни на Брюксел и на турското външно министерство близо 2.47 млрд. са отпуснати, но според запитване на „Ал Джазира“ Анкара изразява недоволство заради липсата на останалия половин милиард.

Очаква се ЕС да одобри тази седмица още 60 млн. помощи за разселените от конфликта в северозападната сирийска провинция.

© Reuters

Очаква се ЕС да одобри тази седмица още 60 млн. помощи за разселените от конфликта в северозападната сирийска провинция.

За ЕС нещата стоят по друг начин: според документ от 28 февруари са подписани договори за всички пари за периода 2017-2018 г., а това означава, че другите предстои да бъдат отпуснати. Използвани (по турски данни) са 2.15 млрд. евро.

За втория период (2018-2019 г.) според Турция едва 754 млн. евро са отпуснати, а 77.4 млн. – използвани. Във вече цитирания документ ЕС обяснява, че от сумата от малко под 3 млрд. (2.96 млрд.) за над 1.7 млрд. са подписани договори, а 760 млн. са отпуснати към 28 февруари.

Въпросът за визите и преговорите с Турция пък е политически деликатен в момента. Европа не би могла да направи много, тъй като безпокойството на институции като европарламента и еврокомисията и на редица държави в блока за проблемите на турската демокрация от последните години не дават възможност за по-тясна работа с тази страна.

Турция обаче държи да подчертае, че ЕС не се справя с ангажимента си в момент, когато потокът на средствата за бежанците (макар и бавно) продължава да тече и когато някои анализатори свързват поведението на Турция с предстоящи нови искания – за финансиране или друга подкрепа. Източници на „Ройтерс“ твърдят, че ЕС се готви в петък да отпусне и средства за над 1.5 млн. души, разселени в провинция Идлиб и приближили се до турската граница заради продължаващите сражения там.

Няма пълно единодушие обаче сред членките. „Против“ отпускане на близо 60 млн. евро засега са Кипър и Гърция, твърдят източници на агенцията. За нея обаче европейски дипломат обяснява: „Ердоган е загазил в Сирия, загазил е с Русия и се опитва да получи повече подкрепа от нас. Парите са нещото, което можем да дадем, но той иска военна подкрепа.“

Така изглеждаше още през 2013 г. най-големият бежански лагер за сирийци в Йордания. Турция често изтъква, че a href=http://reporting.unhcr.org/node/2544 target=_blankспоред ООН/a е страната с най-големия брой бежанци: близо 4.1 млн. души, сред тях 3.7 млн. сирийци и близо 400 хил. души от други националности. Не е по-малко обаче бремето на Йордания и Ливан, където също има милиони сирийци: броят на бежанците на глава от населението е значително по-голям, а двете държави са със значително по-малки финансови възможности от турските.

© Associated Press

Така изглеждаше още през 2013 г. най-големият бежански лагер за сирийци в Йордания. Турция често изтъква, че според ООН е страната с най-големия брой бежанци: близо 4.1 млн. души, сред тях 3.7 млн. сирийци и близо 400 хил. души от други националности. Не е по-малко обаче бремето на Йордания и Ливан, където също има милиони сирийци: броят на бежанците на глава от населението е значително по-голям, а двете държави са със значително по-малки финансови възможности от турските.

„Дневник“ изпрати на Европейската комисия въпроси за забавянето на средства, които се отпускат по сделката, и нейни представители се ангажираха да отговорят.



Коментар на новината чрез Facebook