"Гигантите трябва да свършат като гиганти": Започна битката кой да наследи Меркел

Ангела Меркел

© Reuters

Ангела Меркел

Надпреварата за приемник на Ангела Меркел в Германия започва тази седмица в нейната консервативна партия, като претендентите се разграничават от лидера и потапят в несигурност края на нейното управление.

След като миналия понеделник досегашната избраница на канцлера да я замени на този пост, Анегрет Крамп-Каренбауер, известна като АКК, обяви, че ще подаде оставка след една бурна година начело на Християндемократическия съюз (ХДС), отпадна възможността за спокойно предаване на щафетата в края на 2021 г., когато приключва четвъртият мандат на Меркел.

„Проблемът с гигантите е, че трябва да свършат като гиганти. При тях не е възможен организиран преход. Всемогъщите трябва да бъдат съборени“, написа пророчески в понеделник в. „Билд“.

Популярният всекидневник впрочем напомня, че самата Ангела Меркел предизвика падането през 1999 г. на друг гигант, наставника й Хелмут Кол, който бе свален от ръководния пост на ХДС след политическо-финансов скандал.

АКК, която възнамерява да се оттегли най-късно до лятото, тази седмица разговаря с кандидатите за поста й начело на консервативната формация, след което ще представи доклада си пред партийното ръководство на 24 февруари.

Днес тя се срещна с 64-годишния Фридрих Мерц, исторически съперник и заклет враг на канцлера, на когото допитванията дават голямо мнозинство в редиците на консерваторите.

Дали „вечно вторият“ по израза на сп. „Шпигел“ най-накрая ще си отмъсти?

Адвокатът по корпоративно право, който е минал през американския инвестиционен фонд „Блекрок“, подкрепя рязък завой надясно. В края на 2018 г. той бе победен с минимална преднина от Крамп-Каренбауер за лидерския пост в партията.

Сред фаворитите е и 58-годишният Армин Лашет, сегашният премиер на най-многолюдната германска провинция, Северен Рейн-Вестфалия. Той е центрист и трябва да убеди консервативната база, но изглежда в по-добра позиция от Фридрих Мерц за установяване на връзки с преживяващите възход Зелени, което би било невиждана досега коалиция на федерално ниво.

За него обаче не може и дума да става да изтъква политическата си близост до Ангела Меркел. Още в неделя той се разграничи от канцлера, като изрази съжаление за липсата й на реакция на предложенията на Еманюел Макрон за съживяване на европейския проект.

39-годишният амбициозен министър на здравеопазването Йенс Шпан влиза в надпреварата като аутсайдер, въпреки че още в края на 2015 г. стана един от първите критици на решението на канцлера да отвори границите на Германия за над един милион души, бягащи от войната и мизерията.

Шпан е в по-слаби позиции от конкурентите си и подкрепи идеята за колективно ръководство. Този вариант беше споменат през уикенда от няколко ръководни кадри, които не искат разцепление на партията, и това фактически би отложило момента на избиране на кандидат за канцлерския пост.

Междувременно днес консервативният депутат Норберт Рьотген изненадващо издигна кандидатурата си за лидер на ХДС. Сравнително известен като председател на влиятелната комисия по външните работи към Бундестага, той е смятан за политик, който би могъл да работи добре със Зелените.

Първата точка за изясняване ще бъде позиционирането спрямо крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), настоя в неделя вечерта Маркус Зьодер, лидер на Християнсоциалния съюз (ХСС), сестринската партия на ХДС в Бавария.

Самият Зьодер е представян като претендент за канцлерския пост. Той изключва всякакво сближаване с АзГ след сътресението в началото на февруари от сключения в провинция Тюрингия съюз между умерената и крайната десница.

Това наруши табу в следвоенна Германия и предизвиква спорове в ХДС, тъй като отливът на част от неговите избиратели към крайната десница затруднява способността му да управлява.

Съюзът между ХДС и ХСС получаваше 40 процента подкрепа през 2015 г., но днес привлича само 26 процента от анкетираните според проучване „Дойчланд Тренд“ от четвъртък.

Има обаче и други проблеми освен отговора на АзГ, който се усложнява от това, че тази партия залага едновременно на настроенията срещу мигрантите и срещу елитите и Европа, които са особено силно изразени в източната част на страната.

Напускането на Ангела Меркел, без значение дали през 2021 г. или след предсрочни избори, съвпада и с края на златна икономическа ера. Приемниците й ще трябва да подготвят бъдещето на една застаряваща Германия, която не е склонна да инвестира бюджетните си излишъци.

Страната освен това ще трябва да ускори своята индустриална трансформация заради климатичните промени, което е особено тежко предизвикателство за автомобилния й сектор. /БТА



Коментар на новината чрез Facebook