"Бърза помощ" в Германия

Бърза помощ в Германия - колко бързо идва и колко струва

© Associated Press

Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика „Новини без коронавирус“.

Всяка година в Германия има по 12 милиона повиквания в „Бърза помощ“. Колко бързо идва тя? Как е организирана работата, какви специалисти се трудят в тези спешни звена и колко струва повикването на „Бърза помощ“? разказва в статия за „Дойче веле„.

В сравнение с другите европейски държави германците не се обръщат толкова често към „Бърза помощ“.

Причината: многото болници и тяхното местоположение – изградени са така, че човек да може лесно да стигне до тях. Но повикванията въпреки това не са малко – само във федерална провинция Райнланд-Пфалц през 2018 година е имало почти 1 милион повиквания. 73 хил. обаждания е имало за линейките с реанимационно оборудване, които са най-добре оборудваните автомобили на „Бърза помощ“.

Лекарят от „Бърза помощ“ в Германия не е просто лекар, който дежури. Това е професия, която изисква допълнителна квалификация. Обучението продължава две години, от които шест месеца в интензивно отделение, плюс 80 часа курс по реанимация, плюс анестезиология, плюс 50 стажантски дежурства в звеното за „Бърза помощ“. След това се полагат съответните изпити. В Германия този вид специалисти са около 8 хил., което означава, че един от тях се пада на 10 хиляди души. Според статистическите данни в звената за спешна помощ в Германия работят общо 20 880 души. В някои големи германски градове в тези звена има и специалисти педиатри.

Когато в Германия бъде повикана „Бърза помощ“, с линейката не е задължително да пристигне и лекар. От 12-те милиона повиквания годишно само половината представляват сериозни случаи. Ако има съмнения за инфаркт, инсулт, отравяне, сериозни проблеми с дишането или с гръбначния стълб, ако има отворени рани или силни болки, ако пациентът е в безсъзнание, ако викат „Бърза помощ“ на мястото на самолетна катастрофа или пожар, ако е пострадало дете, тогава дежурният, който приема обажданията, веднага ще изпрати с линейката и лекар.

В другите случаи пристигат двама санитари от спасителната служба, които са специално обучени. Именно това е най-квалифицираната медицинска специалност сред тези, които не изискват висше образование. В Германия този вид обучение продължава три години. Над половината от времето е предназначено не за теоретични занимания, а за работа „на живо“, при която получените знания могат да се приложат на практика. Обучението завършва с държавен изпит, състоящ се от три писмени и три устни изпита, както и от четири практически теста, по време на които санитарите трябва в максимално близки до реалните условия да демонстрират знанията и уменията си.

По време на обучението си санитарите от спасителната служба получават заплата: по 1000 евро месечно през първата година, през втората – до 1100, а през последната – до 1250 евро. Оттам нататък, след края на обучението, заплатите са между 2 хил. и 3 хил. евро месечно плюс най-различни надбавки – за нощно дежурство, за работа в празнични дни, при пожар и т.н.

Професията, разбира се, е тежка, а отговорността – много голяма. Ако санитарят изпитва и най-малкото съмнение по отношение на диагнозата или просто смята, че има нужда от лекар, веднага го вика. Обичайно дежурният лекар пристига 10-15 минути след позвъняването, само в селските райони може да му трябва малко повече време. Именно поради това там често изпращат лекаря веднага с линейката. Самата „Бърза помощ“ пристига още по-бързо – средно за 8.5 минути.

А колко струва повикването на „Бърза помощ“? Обикновено между 100 и 300 евро. Лекарят „излиза“ към 200 евро. Но това, разбира се, не се плаща от пациента, а от здравната застраховка – тя поема всички разходи. Много по-скъпо е повикването на медицински хеликоптер. Час полет с такъв хеликоптер струва към 3500 евро, но това също се плаща от застраховката.



Коментар на новината чрез Facebook