Ако не ние, кой, или как Меркел и Макрон възродиха Европейския съюз

Ако не ние, кой, или как Меркел и Макрон възродиха Европейския съюз

© Reuters

Обявяването на инициативата за европейски фонд за справянето с икономическите последици от коронавируса дойде малко неочаквано. След месеци спорове и обвинения между различните държави Германия и Франция предложиха да спасят икономиките на съюза с директно финансиране.

Фондът трябва да е част от бюджета на Европейския съюз и да предлага грантове, като средствата за него да се наберат на финансовите пазари, с което ще се заеме Европейската комисия.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел направи един от най-смелите си ходове за последните 15 години, като предложи схемата за раздаването на огромни суми пари за най-слабите икономики в ЕС, коментира „Ройтерс“.

Меркел вече бе разтревожена за бъдещето на съюза след епидемията от коронавирус. Но едно решение на Конституционния съд на Германия от 5 май най-вероятно е изиграло ключова роля за съобщението на канцлера, споделят източници на „Ройтерс“. Съдът постанови, че ЕС не може да разчита Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи да печата пари, за да подпомогне по-слабите икономики в съюза. Става дума за програмата на ЕЦБ за стимулиране на икономиката чрез изкупуване на ценни книжа.

До този момент Меркел се противопоставяше на предложението на френския президент Еманюел Макрон за фонд за възстановяване, който да обвърже всички 27 държави членки да набират дълг заедно.

„Първоначално те бяха на доста различни позиции“, е заявил висш дипломат пред „Ройтерс“. „Те преразгледаха риска от разцепление в ЕС. Но тогава дойде решението на Конституционния съд и Меркел… каза: „От нас зависи, от правителствата.“

Планът, според който Европейската комисия трябва да заеме 500 милиарда долара като общ дълг и да ги използва в най-силно засегнатите региони и индустрии, е бил изработен след серия от видеосрещи между Макрон и Меркел.

Това ще бъде допълнително към бюджета на ЕС за 2021 – 2027 г., който вече е близо 1 трилион евро.

Дипломати в Брюксел, Париж и Берлин, запознати с дискусиите, заявиха, че Меркел е променила традиционната германска политика против взаимния дълг за финансиране на други държави членки, когато е станало ясно, че самият ЕС е в опасност.

Решението на съда на практика възложи на самите правителства на ЕС да финансират всеки фискален отговор на кризата. Но часове по-късно Съдът на ЕС напомни, че единствено от негова компетенция са действията на ЕЦБ.

Европейските лидери са обединени от мнението, че ако не успеят да спасят икономиките, които сега са в опасност, има риск да се случи нещо по-лошо от дълговата криза преди 10 години, която почти разруши еврозоната.

Разединеният съюз

Пандемията провали възстановяването на най-задлъжнелите страни в ЕС. Дългът на Италия отива на нива до 170% от БВП, Гърция губи позициите, постигнати след дългогодишно затягане на коланите, а във всички южни държави сривът в туризма заплашва милиони работни места.

Но първоначалното забавяне на членовете да споделят медицинско оборудване и готовността да затворят границите си, изглежда, демонстрира безпредметността на Брюксел, когато са застрашени националните интереси.

Враждите избухнаха по време на целодневна видеоконференция на лидерите на ЕС на 27 март, когато фискално консервативните северни страни се съпротивляваха на натиска от страна на група южни държави да се повиши нивото на взаимния дълг на ЕС за справяне с последиците от пандемията.

Министрите на финансите се съгласиха на 9 април с общоевропейски план на стойност половин трилион евро, но това беше твърде малко за финансиране на дългосрочното възстановяване. Берлин настояваше, че планът за възстановяване трябва да се състои от краткосрочни, изискуеми заеми.

Тогава са започнали и разговорите между Меркел и Макрон.

„На Маркел й ставаше все по-ясно, че ситуацията поставя ЕС в наистина лоша светлина“, заяви служител на ЕС, запознат с консултациите с ЕК, пред „Ройтерс“.

Точно когато изглеждаше, че този последен от поредица проблеми – от дълговата криза в някои държави, през хаоса с имигрантите до Брекзит – най-накрая може да разкъса блока, постигането на подобна сделка загатва, че Германия и Франция все още могат да осигурят стабилното ядро на ЕС.

Това може също да засили позицията на Макрон и неговата визия за по-голяма интеграция на фона на края на дългогодишното управление на Меркел.

Комисията, която представи своето предложение на 27 май, приветства горещо инициативата, но сделката все още не е готова. За да се случи, има нужда от подкрепа от всички 27 държави, а лидерът на Австрия вече каза, че страната му заедно с Холандия, Дания и Швеция ще настояват помощта да е под формата само на заеми.



Коментар на новината чрез Facebook