Стар отбор в нови одежди и с нов шампион: какво показа Тур дьо Франс

Стар отбор в нови одежди и с нов шампион: какво показа Тур дьо Франс

© Reuters

Седем спечелени Обиколки на Франция в рамките на осем години с четирима различни колоездачи. Това е равносметката за отбора на „Инеос“ (до миналата година „Скай“) след края на Тур дьо Франс. Слуховете за смъртта на британския отбор се оказаха силно преувеличени и въпреки предричането за края на доминацията му, той отново се качи на върха. При това, завършвайки на първо и второ място с номинираните си лидери за Тура – Еган Бернал и Герант Томас.

Година след като уелсецът свали от трона своя съотборник Крис Фрум, сега историята се повтори, като Томас остана подгласник, а колумбиецът Бернал триумфира. На 22 години той е третият най-млад шампион в историята на Тура и №1 по този показател от 110 години насам.

След сър Брадли Уигинс, Фрум (четири пъти) и Томас Бернал е четвъртият колоездач на „Инеос“, който печели Обиколката на Франция. Тазгодишното състезание обаче беше спечелено по много различен начин, не само защото шампионът е първият, който не е британец. За разлика от предходните години отборът облече фланелката много късно, само два етапа преди края и не доминираше по обичайния начин.

Основната разлика в отбора победител от предходните години беше структурирането на състезанието и провеждането на тактиката в отделните етапи. Британският състав винаги поставяше един лидер и ясна йерархия, за кого ще се работи, но и не през 2019 г. Шампионът Герант Томас пристигна като фаворит, но беше обявено, че уелсецът ще дели лидерските задължения с младия Бернал.

Двамата бяха защитавани от отбора си поравно, а фактът, който помогна на „Инеос“ да запази статута им, беше това, че тимът не облече жълтата фланелка през първата или втората седмица. Въпреки някои размествания Томас и Бернал останаха много близо един до друг в класирането.

Във важните планински етапи Бернал беше този, който беше по-свеж и отборът насочи усилията си да му помага. Първият, който пък освободи колумбиеца да атакува, беше именно Томас, давайки му нареждания на Галибие в 18-ия.

виж повече
виж повече
виж повече
виж повече
виж повече
виж повече

„Той е голям шампион на велосипеда и извън него. Печелил е толкова много, знае винаги какво трябва да прави и това му помага да защитава отборните интереси. Герант, както и Крис Фрум преди година, са наясно кога трябва да поставят отбора пред себе си“, каза мениджърът на „Инеос“ сър Дейвид Брейлсфорд.

„Инеос“ показа и слабости, нетипични от предходните години, но успя да издържи в рамките на трите седмици, като имаше в редиците си и най-постоянния колоездач в лицето на Бернал. Колумбиецът имаше само един лош ден, който се оказа индивидуалното бягане по часовник, но то не доведе до толкова големи загуби от съперниците му.

Бернал, който идва от малкото градче Сипакира (2650 метра надморска височина), е първият колумбиец, който печели Обиколката на Франция. Колоездачът е бивш шампион от Тур де л’Авенир, аналогът на Тура за аматьори.

С невероятния успех, който постигна Бернал, веднага започнаха и сравненията с величията в спорта. Мнозина предричат, че това ще бъде едва първата от много победи, но колумбиецът остава здраво стъпил на земята.

„Аз съм само на 22 години и наистина не мога да повярвам какво ми се случва. Всичко това се отплаща за дългите тренировки, но ще ми трябва време, за да осъзная всичко. Аз съм късметлия да имам такъв отбор около себе си и да имам такова семейство“, каза новият шампион.

Подгласникът му Герант Томас също оцени качествата на своя съотборник. Уелсецът остана разочарован, че не защити титлата си, но призна превъзходството на Бернал. „Той невероятен атлет, а е само на 22 години. Убеден съм, че това е само първата от много титли, които ще печели. Исках да спечеля, но съм доволен, че предавам жълтата фланелка на съотборник и страхотен човек. Той винаги е честен към всички и се труди много“, каза Томас.

34 години – толкова продължава чакането на Франция за победа в Тура. За последно страната домакин триумфира с Бернар Ино, а от тогава така и не успява да се качи отново на най-високото стъпало. През 2019 г. Франция мечтаеше, след като в продължение на 14 дни жълтата фланелка носеше Жулиан Алафилип.

Колоездачът на „Декьонинк Куикстеп“, наричан в своя тим Д’Артанян, подобно на един от мускетарите, бранеше френската чест. Той караше на крилете на вдъхновението, като спечели третия етап, за да облече лидерското трико. После го загуби за кратко, за да си го върне в осмия етап и да накара всички да говорят за него. С победата си в индивидуалното бягане по часовник в 13-ия етап, когато надви Герант Томас, французинът накара всички да говорят за него.

Стар отбор в нови одежди и с нов шампион: какво показа Тур дьо Франс

© Associated Press

Предричаха му да бъде „съблечен“ ден по-късно на Турмале, но той премина с отличен и този тест, завършвайки втори след Тибо Пино. Алафилип издържа до 19-ия етап, като показа геройско каране в Алпите и беше пречупен само два дни преди края на състезанието. Той върна не само мечтите на своите сънародници, но и повиши многократно интереса към Тура.

В крайна сметка той завърши пети на 4:05 минути зад Бернал.

„Не съжалявам за нищо. Наслаждавах се напълно на това приключение. Предпочитам да съм бил в жълто 14 дни, да съм взел две победи, но да остана пети, вместо да не са ме запомнили с нищо и да съм трети в генералното класиране“, каза Алафилип, с което „захапа“ някои от противниците си на шосето.

Представянето на Алафилип е още по-впечатляващо, след като той не беше слаган сред фаворитите. Той пристигна с надежда да носи жълтата фланелка в първата седмица, да се бори за етапни победи и да опита да защити фланелката за катерач, която спечели година по-рано.

Както във всяко състезание, така и в Тур дьо Франс има победители и победени. През тази година надпреварата роди своите големи герои извън Бернал и Алафилип. Тибо Пино заслужи не по-малко поздравления за представянето си, след като също даде повод на Франция да мечтае.

Лидерът на FDJ беше най-силният колоездач в Пиренеите, като спечели на Турмале, а ден по-късно в 15-ия спечели време срещу всичките си съперници. В разгара на битката в Алпите обаче Пино напусна състезанието заради контузия в бедрен мускул, причинена от удар в кормилото.

Петер Саган дойде за седма зелена фланелка и я спечели за рекорден път.

© Reuters

Петер Саган дойде за седма зелена фланелка и я спечели за рекорден път.

Силно беше представянето и на Стивън Краусвайк („Йъмбо Висма“) и Емануел Бухман („Бора“), които завършиха трети и четвърти в класирането. Холандецът се качи на подиума за пръв път в голяма обиколка след няколко неуспеха. Бухман, който е на 26 години, затвърди прогреса си с най-добър резултат в триседмичните състезания, при това без отборът да е изграден около него.

Критиката към тях беше в защитното им каране в рамките на трите седмици. За Краусвайк обаче цената беше висока, след като в отсъствието на Крис Фрум и Том Дюмулен пред него се откри рядка възможност да бъде на подиума, което струваше повече от необмислена атака, а това можеше да доведе до проблеми и свличане на надолу.

Отличен за представянето си заслужи и Петер Саган, който спечели за рекорден седми път зелената фланелка. Словакът изпълни целта си, като взе една етапна победа и беше в топ 10 в десет отделни етапа.

Макар да не може да отговори на скоростта на чистите спринтьори, Саган успя да трупа точки с постоянство, влизаше в откъсвания и печелеше много в междинните спринтове. „За мен зелената фланелка е както жълтата за останалите. Ценна е и се радвам, че вече съм рекордьор в това отношение“, каза словакът след Тура.

Трикратният световен шампион повиши нивото си точно за Тура, след като имаше труден сезон с едва три победи до юли и нито един успех в пролетните класики.

Впечатляващо представяне записа Калеб Юън, който спечели неофициалната титла за най-добър спринтьор, взимайки три етапни победи. Конкурентите му Елиа Вивиани и Дилан Хроневехен останаха едва с по една.

Сред отборите впечатлиха „Йъмбо Висма“, „Мичълтън скот“ и „Лото Судал“, които взеха по четири успеха.

На другия полюс беше „Мовистар“, който отново не успя да изпълни целите си. Парадоксално испанският тим триумфира в отборната надпревара, която се прави на базата на тримата най-челно класирани колоездачи във всеки тим. „Мовистар“ завърши с трима в топ 10 – Микел Ланда шести, Найро Кинтана осми и Алехандро Валверде девети. Тимът взе един етапен успех с Кинтана, но целите бяха за представител на подиума и много по-сериозна роля в разпределението на отличията.

Стар отбор в нови одежди и с нов шампион: какво показа Тур дьо Франс

© Associated Press

В редки моменти „Мовистар“ се прояви като отбора, а в голяма част от състезанието колоездачите действаха като индивидуалности, с което озадачиха дори и собствения си мениджмънт.



Коментар на новината чрез Facebook