"Докога ще си играйкаме": тежките въпроси към Гриша Ганчев и ЦСКА

Гриша Ганчев и ЦСКА трябва да изградят ясна стратегия за развитието на клуба, която да включва тясно участието на привържениците

© Юлия Лазарова

Гриша Ганчев и ЦСКА трябва да изградят ясна стратегия за развитието на клуба, която да включва тясно участието на привържениците

Господине, докога ще си играйкаме.“ Този транспарант в сектора с най-крайните привърженици на ЦСКА по време на мача с „Ботев“ (Враца) (2:1) постави тежки въпроси към собственика на клуба Гриша Ганчев.

Те изискват честни и точни отговори в момент, в който ръководството губи огромното доверие, с който разполагаше. Ганчев дойде на „Българска армия“ с високи очаквания и ореол на спасител в очите на немалка част от привържениците, но те вече показват гласно, че настояват за взимане на мерки.

Недоволството на запалянковците е свързано с липсата на спортни успехи. Но не само. Истински значимият проблем за ЦСКА е свързан с отсъствието на ясна стратегия за развитие на клуба.

Отстрани изглежда, че обвито в потайност, ръководството е изпаднало в безтегловност. В сянка остават въпроси и съмнения за това дали задкулисни политико-икономически процеси влияят на Ганчев за плановете му за ЦСКА, дали той е заложник на бизнес интересите си, или пък се възползва от подобна теза като оправдание за липсата на успехи във футбола.

Посланието на запалянковците в Сектор Г към Ганчев

© LAP.BG

Посланието на запалянковците в Сектор Г към Ганчев

Прагът на напрежението сред запалянковците достига много висока точка и посланието от тяхна страна е ясно. Ганчев и хората под него в йерархията на футболния клуб трябва да отговорят с поемане в нова посока.

Ганчев дойде на „Българска армия“ в разгара на кризата в ЦСКА през 2015 г., когато отборът беше изпратен във В група. Тогава беше постигнато наглед немислимото – отбор, съставен само от български футболисти, играещ в аматьорския футбол, спечели Купата на България. Направи го с огромна подкрепа на запалянковците, което подсили доверието и очакванията към Ганчев.

След това бизнесменът разви своя план и със сложни юридически стъпки и участието на „Литекс“ и „Етрополе“ беше създадено дружеството „ЦСКА-София“, което беше допуснати в новата Първа лига. Макар да имаше отдръпнали се запалянковци, по-голямата част подкрепиха отбора. На първия мач за сезон 2016-2017 срещу „Славия“ имаше близо 7000 зрители, а червените приключиха годината с най-висока средна посещаемост (4367 души по данни на bulgarian-football.com).

В следващите два сезона червените се хвърлиха да свалят шампиона „Лудогорец“ от трона му, като миналата година останаха на точка. В това време Ганчев и хората около него често (и в някои случаи справедливо) се оплакваха от влиянието на странични фактори като съдийството.

Преди почти две години Ганчев предсрочно поздрави „Лудогорец“ за поредната му титла и заяви, че ще изпрати като подарък шлифовалка. Тогава явно заговори за това, че клубът от Разград печели нечестно, че титлата и за следващата година (2019) е „капарирана“ и че ЦСКА и „Левски“ ще си „играйкат“ за купата.

Но да се свали „Лудогорец“ от върха е много трудна задача и това има логично обяснение. Първото влизане в групите на Шампионската лига и последвалото надграждане изстреляха отбора от Разград много над нивото на всички останали в българския футбол – като качество на футболистите, широчина на състава, бюджет, пари за заплати и т.н. Подплатено със странична подкрепа в някои моменти, властването на „Лудогорец“ засега остава тема без коментар.

Задачата на ЦСКА в тази обстановка е да продължава да се бори и да опитва, но стъпил на здрава основа със стратегия за развитие за изграждане на отбор, връзка с привържениците, различен и модерен бизнес модел и следване на традициите и ценностите на марката „ЦСКА“.

В последните години се виждат огромни пропуски, неотговарящи на професионален клуб с амбиции. Допускането да бъдат привлечени двама футболисти (Диего Фабрини и Тони Уот), които скоро след това да си тръгнат с „проявено към тях разбиране“ от страна на клуба, е просто дребен щрих.

По-големият проблем за управлението на Ганчев е виждането за това как е изграден клубът и какво е мястото на привържениците. Поне до момента той не дава знак, че иска да работи с тях или да разчита на тях. Класическият модел „Бащица“ в действие.

В своя стил и със своите методи Ганчев постигна немалко – отборът играе на „Българска армия“, подписан беше дългосрочен договор за ползване на базите, а тази в Панчарево беше ремонтирана. Клубът плати 8 млн. лева за активите на фалиралото „ПФК ЦСКА“ АД, от които близо 5 млн. лева постъпиха в държавата чрез НАП, а ФИФА обяви клуба за спортен наследник на ЦСКА.

Въпреки големия брой на чужденците в състава се утвърдиха български играчи като Валентин Антов, Кристиян Малинов, Иван Турицов, а в полезрението има още няколко. Клубът показа, че гледа дългосрочно на школата си, с назначаването на португалец за директор, а в момента юношите старша възраст на ЦСКА са начело в класирането (това би имало значение само ако някои от тези футболисти заиграят в първия отбор).

Ганчев и клубът не използваха нищо от това, за да изградят и заздравят връзката с привържениците. Бяха изпуснати много ключови възможности това да се направи и запалянковците да са опора на клуба в пълния смисъл – емоционална и финансова.

На първия мач на ЦСКА в Първа лига имаше близо 7000 души, а отборът беше с най-висока посещаемост през сезон 2016-2017, но клубът не използва тази енергия

© LAP.BG

На първия мач на ЦСКА в Първа лига имаше близо 7000 души, а отборът беше с най-висока посещаемост през сезон 2016-2017, но клубът не използва тази енергия

Защото разликата между ЦСКА и кризата в „Левски“ е колкото голяма, толкова и несъществена. Ако по някаква причина Ганчев и партньорът му и съсобственик Юлиан Инджов се оттеглят, клубът няма готовност да продължи на същото ниво. Футболът вече е бизнес и без привържениците уравнението накрая не излиза.

В момента около ЦСКА има дуел между Ганчев и клуба, от една страна, които не правят нищо, за да въвлекат пълноценно запалянковците в играта, и от друга, феновете, които са свикнали единствено да са в ролята да изискват и да критикуват. Тъкмо Ганчев и клубът трябва да променят това чрез работещи маркетингов и търговски отдели с ясната идея ЦСКА да се върне към ролята си да изгражда и вдъхновява модели за подражание. Тогава пъзелът би бил нареден и привържениците биха получили своето място, а чакането на следващ трофей няма да се отразява толкова драматично. На ЦСКА пък няма да се налага да продава най-добрите си футболисти в разгара на сезона само за да осигури жизненоважни приходи.

Темата за Ганчев и развитието на ЦСКА няма как да бъде обсъждана извън контекста на българския футбол, силно повлиян от политико-икономически процеси в държавата. От години собственици се спускат и назначават в клубовете, което променя играта и директно или косвено води до отблъскване на привърженици. Или пък бизнесмени се насочват към клубове в опит да спечелят обществена подкрепа (такива предположения има за влизането на Васил Божков в „Левски“ и мащабното му финансиране на клуба в момент, в който сините бяха на ръба на фалита с над 32 млн. лева задължения).

Самият Ганчев преди дни беше оправдан на първа инстанция по т.нар. захарна афера. Една от версиите е, че влизането му в ЦСКА е било като защитен механизъм, за да предпази себе си и основния си бизнес – бензиностанциите „Петрол“.

През 2015 г. повторното вкарване на делото в съда съвпадна с медийните атаки, които издания от орбитата на Делян Пеевски започнаха срещу Ганчев покрай битката за „Петрол“. В това време Ганчев показваше открито недоволството си към депутата от ДПС.

Направи го дори и в интервю, публикувано в третото издание на книгата „Това е ЦСКА“. В него на въпроса „Кой или кои поставиха железен прът в мощната машина с марка ЦСКА“ Ганчев отговаря: „Един самозабравил се и много „кадърен“ млад бизнесмен, умело покрит зад политическата фасада – името му е г-н Делян Пеевски, и много, много корумпираният президент на БФС г-н Борислав Михайлов.“

В момента изглежда неясно в каква позиция е Ганчев и дали и как ходът на делото ще се отрази на футболните му дейности. Ключов за бъдещето на ЦСКА е и въпросът със стадион „Българска армия“. През есента само за около месец клубът прелетя през няколко институционални стъпки, за да получи зелена светлина за модернизация на съоръжението. Скоростното развитие дойде дни преди изборите за кмет, а Ганчев обеща ЦСКА да има нов стадион до 15 март 2021 г. Пет месеца по-късно и година преди посочения срок остава въпросът ще има ли модернизиран стадион.

На масата са поставени и други важни въпроси, които търсят отговори.



Коментар на новината чрез Facebook