Гришо, Кристо и чистачката: травмата с българите в чужбина

Гришо, Кристо и чистачката: травмата с българите в чужбина

© Associated Press

Едните не били никакви българи, защото зачеркнали българското си минало, другите предпочитали да мият чинии на запад, вместо да градят родината. Не е ли време да нормализираме отношението си към българите в чужбина?

Много българи в България се люшкат между поне три противоречиви и противоречащи си чувства, когато става дума за техните сънародници зад граница. В същото време, ако приемем, че извън страната живеят милион и половина българи, чисто статистически всяко голямо семейство има членове в чужбина. Тоест говорим за житейска практика, а не за някакви теоретични размишления на тема „Родината и онези, които я напускат“.

Първото чувство, което може да се идентифицира с просто око най-вече в социалните мрежи, е нещо като презрително огорчение. „Отидоха там да мият чинии, да сменят памперси и да чистят санитарни възли, вместо да живеят достойно тук и да дават своя принос за добруването на родината“.

Второто чувство бих нарекъл „синдрома на Григор Димитров“. Когато „Гришо мачка“, всички го любят горещо и се кълнат в българския му корен. Когато обаче започне да се свлича в ранглистата, тогава изведнъж се сещаме, че едва ли не говори български с акцент и че всъщност много рядко се мярка в родината си.

Подобно по произход, но съвсем еднозначно е третото чувство: възмущението срещу хора като Кристо (някогашен Христо Владимиров Явашев), които осъзнато, съзнателно и убедено са сложили кръст на България и българското си минало. От това възмущение извира и агресивното неприемане на успехите на хора като Кристо. Той не бил никакъв творец, а просто хитър опаковач, това неговото не било изкуство, а някаква фантасмагория за отегчени западни богаташи, които отдавна са се откъснали от истинския живот. За други българи и българки със сходна кариера и биография пък открай време ще чуете, че дължали всичко на безскрупулната си креватна политика. И така нататък.

Добре, а къде в тази схема остават хилядите българи, които зад граница работят в съвсем нормални професии, живеят достойно, изкарват добри пари като лекари, инженери, строители или превозвачи и помагат както на семействата си у дома, така и на цялата българска икономика? Тях сякаш ги няма, защото не дават повод за подигравки или възмущение, а – напротив – карат своите сънародници в страната да се чудят кое е по-добре: да останеш в България или да живееш и практикуваш професията си (може би само временно) някъде другаде.

А всъщност тях ги има, те присъстват всекидневно с милиардите, които година след година превеждат в България, със снимките на шкафа или пък с модерната версия на тези снимки – скайп разговорите в неделя.

Така че нека най-сетне да нормализираме отношението към българите зад граница. Нека им дадем правото да бъдат където и каквито искат да бъдат, а не непременно българи в България. Това ще помогне както на тях, така и на техните сънародници в страната.

Защото „правилен избор“ просто няма – всеки избор е личен и заслужава уважение.

Текстът е от сайта на „Дойче веле“



Коментар на новината чрез Facebook