Откъс от "Оцелелите"

Издателство Изток - Запад

Издателство „Изток – Запад“

В рубриката „Четиво“ „Дневник“ публикува откъс от „Оцелелите“, предоставен от Издателство „Изток – Запад“

Рисунки на оцелели от Хирошима и Нагасаки

В историята на човечеството изминалият XX век ще се запомни с дълга поредица от масови трагедии и със забележителните си научни открития. Тези два процеса нерядко вървят ръка за ръка. Съчетали са се и в един зловещ експеримент – атомните бомбардировки над японските градове Хирошима и Нагасаки. През 40-те години на XX век САЩ са във война с милитаристична Япония.

Част от върховните управници на страната решават да приложат като оръжие за масово унищожение новооткритата атомна бомба – за да смажат окончателно своя противник и за да проверят разрушителния ефект от новото оръжие. Постъпват с мирно японско население като с опитни животни.

Книгата Оцелелите съдържа около 200 рисунки, повечето от които са дело на непрофесионални художници – хора, преживели ядрените покушения над Хирошима (на 6 август 1945 г.) и над Нагасаки (на 9 август 1945 г.). Създадени са най-малко 30 години след атомния погром над цивилното население на двата японски града. Те се явяват визуален израз на травми, които времето не е заличило.

През септември 2017 г. две френски културни институции – Центърът „Жое Буске и неговото време“ и Националният архив на Франция – организираха в гр. Каркасон (Южна Франция) изложба на около 200 от японските рисунки. Каталог на изложбата е книгата Оцелелите, която публикуваме в български превод.

Коментарите на френски автори идват от другия край на Евразия повече от половин век след създаването на рисунките. Тези коментари – благороден и убедителен урок по осмислено съпреживяване – показват, че наред с погледа „отвътре“ погледът „отвън“ може да изиграе съществена роля за разбирането на една „локална“ трагедия. Така тя получава общочовешки измерения.

Визуалните следи от едно абсолютно зло – унищожаването на повече от 140 000 невинни човешки същества – биха вдъхнали нова сила на такава универсална добродетел, каквато е състраданието. Тази добродетел ще прокара мост между сърцата на два отдалечени народа и ще докаже за пореден път, че душевната солидарност е предпоставка за истинското духовно общуване.

Превод от френски Стоян Атанасов

Читателите на „Дневник“ могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук

Откъс от „Яркочервено“ на Микаел Люкен

На гърба на гваш, съхраняван в Мемориала на мира в Хирошима, фигурират следните бележки:
„На 8 август 1945 г., малко след 11 ч. сутринта, в Хирошима, квартал Накаджима-хонмачи:
– Хора, загинали от изгаряне, които не знаели как да излязат от огнения ад и се мушнали в едно противопожарно корито като в композиция на икебана.
– От черните тела извън коритото останал само прах по белите кости.
– Малките тела са на деца, високи около 50 см.
– На третия ден приблизително овъглените тела ставали червени като дяволи, от които погледът неминуемо се отвръщал.“

Издателство Изток - Запад

Издателство „Изток – Запад“

Огава Сагами, нарисувала този гваш през 1974-1975 г. след инициативата на Японската национална телевизия (NHK), не е художничка. През 1945 г. е била на 28 години и само десетилетия по-късно тя изобразява на хартия някои от образите, за които си спомня. В тази рисунка има много насилие и силна емоция. Наивният вид на композицията, несръчният рисунък създават непосредствено усещане за рана върху най-съкровеното в хората.

Издателство Изток - Запад

Издателство „Изток – Запад“

Рисунките за Хирошима и Нагасаки показват най-вече физическото страдание, агонията на телата (ил. 2), за която разказите или механичните изображения не дават представа. Затова те ни се струват „по-вълнуващи от всяка друга книга с фотографии“, по думите на Джон Хързи2. Противно на това, което често е казвано, повечето от хората, загинали в Хирошима и Нагасаки, не умират веднага, а по-късно през деня или на другия ден, дори през следващите седмици и месеци. Десетки хиляди жертви живеят няколко часа или няколко дни с особено тежки изгаряния. А както знаем, острите обгаряния са сред най-непоносимите увреждания. Ние усещаме сянката от ужасната болка при вида на тези черни, окървавени и подути тела с разкъсани ръце и разцепени устни, които преминават по късовете хартия.

Издателство Изток - Запад

Издателство „Изток – Запад“

Основният принос на „изображенията на атомната бомба“ се състои в това, че те изваждат на преден план разказа за „условията на ужасни стра- дания“, за които говори Марсел Жюно, лекар от Международния Червен
кръст, който е един от първите западни граждани, проникнал в опустошената Хирошима. Говорим ли за Хирошима и Нагасаки, добре е да се отърсим от единствената представа, колкото и да е впечатляваща тя, за мигновено
унищожени градове и за тела, изпаряващи се от температурата на радиацията. Ядрените експлозии причиняват страдания, които могат да продължават десетилетия.

Издателство Изток - Запад

Издателство „Изток – Запад“

Радиоактивността предизвиква специфични патологии: кръвоизливи, нарушения в имунната система, левкемия, ракови и сърдечни заболявания, болести на сърцето, на храносмилателната и дихателната система, келоиди и други проблеми на цикатризация, катаракти, психически смущения, а понякога, макар и рядко, за щастие, фатални малформации. Въпреки че автори като Гюнтер Андерс още през 50-те години на миналия век
имат съществен принос в разкриването на нечуваните последици от ядрените оръжия, на заплахите, които те крият за унищожаване на човешкия род, и за нахлуването на „атомната епоха“, рисунките на оцелелите или хибакуша на японски обръщат внимание върху аспекти от тази драма, които не са така абсолютни и абстрактни, не са толкова фотогенични и изглеждат по-обикновени. Тези рисунки спират погледа ни върху живата, телесна и кървяща реалност на всички страдащи жертви.

Издателство Изток - Запад

Издателство „Изток – Запад“

Рисунките за Хирошима и Нагасаки пресъздават физически преживявания. Ала обясненията, които Огава Сагами е написала като допълнение към композицията, за която си е давала сметка, че е нескопосна, показват, че породените видения може би са били мълчаливо заровени в продължение на десетилетия, но когато се връщат, те са още по-силни, защото се обвързват с познати метафори – „огнен ад“, „икебана композиция“, „червени като дяволи“. Рисунките на атомната бомба съвсем не са просто реминисценция на драмата. Те се свързват с цяла една традиция на изобразяване на смъртта и страданието.

Скиците от оцелелите от Нагасаки и Хирошима рядко имат дати. Нямат и заглавие. Не ги смятат за произведения на изкуството или ги поставят на границата на художественото. Не са били поръчвани или реализирани като изку-
ство. Всъщност изкуствоведите и музейните работници рядко ги възприемат като художествени творби. В Хирошима рисунките на оцелелите се съхраняват в Мемориала на мира; картините и скулптурите на тема атомната бомба, дело на професионални художници, се намират в Градския музей за съвременно изкуство.

Разграничението е пределно ясно. Затова обикновено се показват неоригиналите, а копия. Смятат ги преди всичко за свидетелства, за лични документи, подобно на снимките, бележниците, костите, разтопените стъклени
парчета, счупените играчки и всякакъв вид останки от витрините на атомната ихнология. Благодарение на тези рисунки стотици хора придават външна форма на вътрешни рани. Те позволяват също така на бъдещите поколения да осмислят това варварство от миналото. Не може обаче въпросните рисунки да се свеждат до
политически послания или до апели за мир, независимо от това доколко сме за премахването на ядрените оръжия, което отстоява Япония.

Не можем и да загърбим понятийните и формалните промени, определили тяхното съществуване. Тези рисунки гъмжат от препратки, вибрират от цветове, притежават определена красота. Създадени поне трийсет години след бомбардировките, те насочват вниманието към определена форма на съзряване на изкуството, за разлика от непосредствената фотография.

Потискането, забравата, бавното утаяване, предхождащи внезапното и рязко възкресение, наред с формалните характеристики, произтичащи от една приблизителна техника, която в крайна сметка еволюиралото общество приема, им отреждат обща стойност, пластично единство, тоест стил, който показва, че те не са случайни прояви в хода на историята. Би следвало да ги признаваме като творби, допринесли за еволюира нето на самото понятие за изкуство.



Коментар на новината чрез Facebook