Откъс от "България: Превръщането в сателит" на проф. Никола Долапчиев

Българско юридическо наследство

„Българско юридическо наследство“

В рубриката „Четиво“ „Дневник“ публикува откъс от „България: превръщането в сателит“, с автор проф. Никола Долапчиев, предоставен от „Българско юридическо наследство“ и Нов Български университет

Откъс от книгата „България: превръщането в сателит (анализ на историческите събития от 1944 до 1953 г.). В защита на Негово Височество княза“ от проф. Никола Долапчиев, с встъпителна студия от проф. Веселин Вучков. Превод – Симеон Стойчев и Мария Димитрова.

Професор Никола Долапчиев (1897-1964) е титуляр на дисциплината „Наказателно право“ в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ до 1944 г. Бил е ръководител на Катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство, както и декан на факултета.

Изданието е втората книга от поредицата „Българско юридическо наследство“ на Нов български университет. Целта на поредицата е да публикува трудове на видни български юристи, които са оказали влияние върху развитието на българската и световната наука за правото.

Откъс от „България: превръщането в сателит (анализ на историческите събития от 1944 до 1953 г.)

Глава 8

КОНФЕРЕНЦИЯТА В ЯЛТА

С други думи, поради липсата на достатъчно единство между САЩ и Обединеното кралство Техеран гарантира, че Балканите ще бъдат освободени от Червената армия. Що се отнася до Ялта, изглежда там Сталин прави един-единствен компромис. Той подписва заедно с Рузвелт и Чърчил категоричната Деклара­ция за освободена Европа. Рузвелт и Чърчил вярват, че давайки тези обещания, Съветският съюз няма да се стреми да наложи съветска комунистическа система на малките си съседи в Цен­трална и Източна Европа. Подписвайки декларацията, Сталин не отстъпва нищо, защото неговите войски вече доминират Румъния, България и Унгария.

Декларацията гласи:

„Министър-председателят на Съюза на съветските со­циалистически републики, премиер-министърът на Обединеното кралство и президентът на Съединените щати… заедно декларират своето взаимно съгласие, че през временния период на нестабилност в освободена Европа ще съгласуват политиките на трите правителства в подпомагането на народите, освободени от господ­ството на нацистка Германия, и на народите от бившите сателитни европейски държави от Оста, да разрешат чрез демократични средства техните належащи политически и икономически проблеми. Трите правителства заедно ще съдействат на народите на всяка една освободена държава от бившите сателити на оста в Европа:

а) да установят условия за вътрешен мир;

б) да предприемат спешни мерки за облекчаването на
народите в беда;
в) да сформират временни управления с широко пред­ставителство на всички демократични елементи на на­селението, като се задължават възможно най-рано чрез свободни избори да установят управления, следващи волята на народите;
г) да улеснят, където е необходимо, провеждането на такива избори.

С тази декларация ние препотвърждаваме нашата вяра в принципите на Атлантическата харта, нашия ангажи­мент към Декларацията на Обединените нации и нашата решимост да изградим в сътрудничество с други миро­любиви нации световен ред, основан на правото, отдаден на мира, сигурността, свободата и общото благоденствие на цялото човечество“.

Ако съветското правителство беше вярно на своите обе­щания, съдържащи се в тази декларация, правителствата на България и останалите източноевропейски държави биха били съвсем различни от тези, които са на власт днес. Освобождението от Съветската армия не е равносилно на свобода. Сталин признава, че съветските войници са мост към властта за местните комунистически малцинства.

Централният комитет на Съветската комунистическа партия пише до Тито на 4 май 1948 г.: „Съветската армия създаде необходимите условия за идването на власт на югославската комунистическа партия. За съжаление Съветската армия не можа и няма да може да даде същата помощ на френската и италианската комунисти­ческа партия“. По същия начин българските комунистически лидери многократно заявяват, че единствено благодарение на съветските войници е било възможно установяването на сегашният режим.

Така на 28 май 1952 г. комунистическият лидер Вълко Червенков, който пристига в България заедно със съветските войски, повтаря по същество по-ранно изявление на Георги Димитров, че съветската армия е била незаменима не само за установяването на комунистическия режим, но и за неговото поддържане и консолидиране до момента на оттеглянето на съветските войски от България (в. „Работническо дело“ 29 май 1952 г.).

Това са ясни признания, че волята на Кремъл е наложена върху следвоенните правителства на държавите от Централна и Източна Европа чрез физическото присъствие на място или намиращата се в близост съветска армия.

В повечето от тези държави огромното мнозинство от хората бяха и остават земеделци. Политическите партии, представящи тези земеделци, щяха просто по силата на своето съществуване да си осигурят мнозинство в парламентите при едни свободни избори. Абсолютно сигурно е, че партията на Никола Петков в България, сама или в коалиция със социал­демократите и вероятно с либералните буржоазни елементи, сега щеше да е на власт.

Българският народ, чието огромно мнозинство се състои от земеделци, всички от които на практика са дребни частни собственици на земя, и чиято буржоазия и интелигенция е прозападно мислеща, естествено се противопоставя на ко­мунизма. Съгласно официалните признания на генералния й секретар през първите години на съветска окупация Българ­ската комунистическа партия наброява само около 5 000 члена измежду 7 милионното население.

Проруски са единствено комунистите и някои остатъци от русофилските буржоазни партии. Най-голямата партия в България – Земеделският съюз, както социалистите и останалите партии, са прозападни. Пре­обладаващите настроения на българския народ са на страната на англо-американците. Нещо повече: техните единствени надежди за освобождение от съветското иго сега са свързани със западните сили.



Коментар на новината чрез Facebook