Как са се борили в миналото със смъртоносните епидемии?

Чума, холера, жълта треска – още от Средновековието карантините, а след това и санитарните кордони са били измислени и редовно прилагани при избухването на големи епидемии. Такава мярка беше въведена от днес и за милиони италианци.

Преди италианските власти да наложат карантина за областта Ломбардия плюс 14 провинции в няколко съседни области в Северна Италия, подобни мерки за ограничаване на движението бяха взети за китайския град Ухан – мегаполис с 11 милиона жители. Ухан е централен град на китайската провинция Хубей. От него тръгна епидемията с новия коронавирус, засегнала сега десетки страни по света. Блокадата на Ухан засегна ежедневието на жителите на града, но и на 50 милиона китайци.

Според Патрик Зилберман, специалист по история на здравеопазването във френското Висше училище за обществено здравеопазване, мерките, наложени в Ухан, се доближават до карантината в Мумбай в Индия, засегната от чумата през 1898г.

По време на епидемията от ебола в Западна Африка (2013-2016 г.) мерки за затваряне на границите, за изолиране и за карантина бяха налагани на няколко пъти. Така например 6 милиона сиералеонци бяха принудени да си останат у дома за три дни през септември 2014 г., а после и през март 2015 г. Целта на мярката беше спиране на разпространение на епидемията.

Карантината е временно изолиране, наложено на хора, на кораби, на животни, идващи от страни, в които има зараза с инфекциозна болест. Санитарният кордон съответства на разполагане на постове за наблюдение с цел контролиране и блокиране на влизането или излизането от засегнати от епидемия зони. В случая с Ухан беше обособен еквивалент на огромен санитарен кордон около района на града.

Карантината се заражда през Средновековието с цел защита от чумата. Първи данни за нея има в Дубровник през 1377 г. и във Венеция от 1423 г. Тогава продължителността ѝ е била 40 дни, от където идва и самата дума. След това до карантини редовно се прибягва в Европа по време на епидемиите и на голямата холерна пандемия, засегнала континента през 30-те години на 19-и век. Санитарният кордон пък се е появил във Франция през 19-и век, когато през 1821 г. Париж праща 30 000 военни да блокират границата с Испания, за да се попречи на разпространението на жълта треска.

Според британския специалист по инфекциозни болести Том Соломон от Ливърпулския университет обаче и преди това е имало т. нар. „санитарни бариери” по време на големите чумни епидемии. Той посочва за пример доброволното изолиране през 1665 г. на село Иам в Англия след случай на чума. Целта на мярката е била да се избегне разпространението на заразата. В Югоизточна Франция пък „стена срещу чумата“ е била издигната във Воклюз през 1721 г., която се е разпростирала на 27 километра, за да защити областта Конта Венесен от чумата, върлуваща по това време в Прованс и Марсилия.

„Тези мерки за ограничаване на движението обаче могат да се окажат и контрапродуктивни, да породят паника и да подтикнат хората да избягат от засегнатите райони на всякаква цена”, пояснява Том Соломон. „Мерките могат да доведат и до сериозни социални смутове, както е станало в Мумбай по време на чумната епидемия от края на 19-и век, където е имало принудително вкарване в болници на мъже и жени, без разлика към коя каста са”, допълва Патрик Зилберман. „В по-близки до нас времена епидемията от тежък остър респираторен симптом в Китай породи през 2003 г. размирици и протести, прераснали в насилие в района на Шанхай и Нанкин след въвеждането на карантини”, казва историкът, цитиран от Блиц.



Коментар на новината чрез Facebook