Юлия Кръстева представя новата си книга за Достоевски

Юлия Кръстева представя новата си книга за Достоевски

© Дневник

Професор Юлия Кръстева представи по радио Ер Еф И новата си книга, която е посветена на Достоевски.
Родена в България, тя живее и работи във Франция от 1966 г. Юлия Кръстева е писател, психоаналитик и професор. Тя е получила признание и е награждавана по целия свят, отбелязва Ер Еф И на своя сайт.

Юлия Кръстева е написала около 30 книги – есета и романи. В новата си книга „Достоевски“ тя отдава почит на руския гигант, посочва френското национално радио.

Юлия Кръстева разказва пред Ер ЕФ И как баща й се е опитвал да я разубеди да не чете Достоевски. „Очите, вторачени в „Идиот“, баща ми ме съветваше сериозно да не чета книгата: Разрушителна, демонична и отегчителна, стига толкова, изобщо няма да ти хареса, остави я!“, казвал той. Той мечтаел дъщеря му да напусне „червото на ада“, както наричал родната им България. За да постигне Юлия Кръстева „тази отчаяна цел, най-доброто, което тя можела да направи, било да“ развие своя „вроден вкус към яснотата и свободата, на френски, това се подразбира, тъй като моят баща ми беше открил езика на Лафонтен и Волтер“.

„Очевидно, както обикновено, аз не се подчиних на бащините заповеди и се потопих в Достоевски. Възхитена, завладяна, погълната“, спомня си професор Юлия Кръстева.

Кръстев ще получи степен „Велик офицер на Почетния легион“ на Франция тази година. 78-годишната авторка на над 40 художествени книги и научни трудове – по философия, семиотика, психоанализа, литературна теория, влиза в списъка с 487 души, които ще бъдат удостоени с отличието тази година.

Тя е почетен професор в Университета „Париж 7 – Дидро“ и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. През 2004 г. става първата носителка на наградата „Холберг“ (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда).

Получава наградата на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г. Автор е на трийсет книги, сред които „Революцията в поетичния език“, „Истории на любовта“, „Сили на ужаса“, „Черно слънце. Депресия и меланхолия“ (преведена на български), „Сетивното време. Пруст и литературният опит“, трилогията „Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет“, „Омраза и прошка“, „Тази невероятна нужда да вярваме“, „Нагони на времето“, както и на романите „Самураите“, „Убийство във Византия“ (преведен на български) и др. Нейното творчество е преведено на десетки езици и изцяло на английски език.

В края на март 2018 г. Комисията по досиетата разкри, че Кръстева е била агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност. Тя беше проверена, защото е била член на редакционния екип на „Литературен вестник“. Според документите Кръстева е била вербувана през 1971 г., 5 години след пристигането й във Франция, и никога не е била свалена от отчет. Според комисията по досиетата е струдничила на III и IV отдел („Европейски страни“ и „САЩ, Англия и Канада“) под псевдонима Сабина. Кръстева оспори информацията пред френското издание „Нувел обсерватьор“, окачествявайки я като клеветническа, „не само гротескна и невярна“, но и „атака срещу нейната чест“. Интелектуалката обяви още, че тя е била наблюдавана от тайните служби.

Разкритието предизвика бурни дебати. В архива на Комисията по досиетата обаче няма собственоръчно написани документи от Кръстева, а единствено донесения от оперативни работници.



Коментар на новината чрез Facebook