Мониторингът за правораздаване и корупция в България остава, обяви ЕС

Съобщението е в пролетния пакет за Европейския семестър, представен днес от Никола Шмит, еврокомисар за заетостта и социалните права (на снимката), зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис и еврокомисаря за икономиката Паоло Джентилони.

© Reuters

Съобщението е в пролетния пакет за Европейския семестър, представен днес от Никола Шмит, еврокомисар за заетостта и социалните права (на снимката), зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис и еврокомисаря за икономиката Паоло Джентилони.

Тези въпроси са предмет на мониторинг по механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България.“

С тези две изречения, санкционирани и от Съвета на Европейския съюз, Брюксел потвърди, че мониторингът, въведен при влизането на България в ЕС преди почти 13 години, остава да действа. Те са в Препоръка относно националната програма за реформи на България за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2020 г. Документът бе разпространен днес в пролетния пакет за Европейския семестър, съдържащ основно препоръки за координирани ответни действия по отношение на пандемията от коронавирус.

Позицията за мониторинга над България не е сред четирите специфични препоръки във финала на документа, но в текста се казва, че „тези области (…) са важни за развитието на благоприятна социално-икономическа среда в страната“. Позицията на Европейската комисия е подписана и от Съвета на ЕС, а това е „гласът“ на правителствата на страните от ЕС, той приема закони на ЕС и координира политиките на Съюза.

В документа се съдържат и други критики и забележки към България като:

– COVID-19 оказа допълнителен натиск върху българската здравна система, чиято достъпност вече е ограничена в резултат на слабото публично финансиране, ограниченото покритие на здравното осигуряване, малкия брой медицински сестри и неравномерното географско разпределение на здравните работници. Следователно цялостната устойчивост, достъпност и капацитет на българската здравна система се нуждаят от укрепване

– недостатъци, изискващи спешни мерки, за да се предотвратят изпирането на пари и финансирането на тероризма; прилагането на закони за борбата с прането на пари тепърва предстои

– все още не са оценени по подходящ начин рисковете, свързани със схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции и с виртуалните активи.

– не са разработени и изпълнени действия за ефективно прилагане на рамката за борба с изпирането на пари от страна на задължените субекти.

– ефективността на изпълнението и прилагането на рамката за борба с изпирането на пари е ограничена, а използването на финансово разузнаване е недостатъчно

– мерките за трансформиране, насочени към преодоляване на високата енергоемкост на България, прекомерната зависимост от изкопаеми горива и неефективното използване на енергията и ресурсите, са на много ранен етап; България едновременно поема ангажимент да декарбонизира икономиката си до 2050 г. и заявява намерение да запази зависимостта си от местните източници на лигнитни въглища до 2050 г. и след това

– необходимо е да се обърне внимание на важни въпроси, свързани с околната среда, тъй като те засягат устойчивия растеж и създават допълнителни рискове за здравето по време на кризата, свързана с COVID-19. България е сред държавите членки с най-много смъртни случаи, причинени от замърсяването, а управлението на отпадъците и спазването на задълженията за събиране и пречистване на градските отпадъчни води продължават да бъдат предизвикателство

– трансевропейската транспортна мрежа все още не е завършена, покритието и качеството на транспортната инфраструктура в България остават под средното ниво за ЕС

– твърде бавно напредва изпълнението на реформите за ефективна публична администрация и на доброто функциониране на цифровото управление, включително електронното здравеопазване и електронните обществени поръчки; България изостава в предоставянето на електронни услуги и тяхното ползване от гражданите и предприятията следва да се насърчи. проблемите в областта на киберсигурността и сигурността на критичната инфраструктура също трябва да бъдат изцяло разрешени

– за да се преодолее кризата, е необходимо да се предприемат мерки за отстраняване на недостатъците, установени още през предходните години, и по-специално по отношение на схемата за минимален доход, която се нарежда сред най-неподходящите схеми в ЕС по отношение на извеждането на възползващите се от нея хора от бедността. Продължават да са от значение въпроси като осигуряването на социална закрила за всички, включително за работниците, упражняващи нестандартни форми на заетост, самостоятелно заетите лица и домакинствата с ниски доходи, осигуряването на подкрепа за доходите, на прехрана и на подходящи социални услуги (…).

– неефективността на рамката за несъстоятелност води до бавно и скъпо струващо производство по несъстоятелност

– настоящият контекст дава основание работодателите и работниците, включително самостоятелно заетите лица, да получат широка подкрепа в сътрудничество със социалните партньори, за да се предотвратят по-нататъшни загуби на работни места. Капацитетът и мерките, приведени в действие от Националната агенция по заетостта, трябва да бъдат засилени в отговор на неблагоприятните ефекти върху пазара на труда.



Коментар на новината чрез Facebook