Ефектите на COVID-19: от една четвърт със силно спаднали доходи до 500 хил. работещи дистанционно

Ефектите на COVID-19: от една четвърт със силно спаднали доходи до 500 хил. работещи дистанционно

© Юлия Лазарова

Доходите на една четвърт от българите са спаднали драстично от началото на извънредното положение, обявено на 13 март заради епидемията от коронавирус в България, докато при 45 на сто остават същите. Най-засегнати са бизнесите, пряко потърпевши от въведените ограничителни мерки. Понастоящем без работа са около 6.6% от пълнолетните българи, а близо 25 на сто от загубилите мястото си остават практически без трудови права в кризата. Иначе близо половината българи продължават да се трудят на пълен ден на работното си място, а около половин милион работещи постепенно преминават към изнесени работни места.

Това сочат изводи от национално представително проучване на социологическата агенция „Алфа Рисърч“, проведено от 13 до 23 април – месец след началото на извънредното положение, и публикувано днес на сайта на агенцията.

То е направено сред 1000 пълнолетни граждани чрез телефонни интервюта, като извадката е стратифицирана по тип населено място, възраст, пол и образование на интервюираните, уточняват от агенцията. Отделно ще бъде представена анкета за нагласите на бизнеса.

Доходите на 45% от пълнолетните жители на страната са останали непроменени от началото на кризата, при 26% те са намалели, но без да застрашават сериозно издръжката на домакинствата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад.

Очаквано най-значим спад на доходите още в първите седмици от кризата търпят заетите в отраслите, които пряко бяха засегнати от карантинните мерки. Въпреки това анализът сочи, че негативните ефекти постепенно обхващат и нови групи, показват данните на „Алфа Рисърч“.

Социолозите очертават три основни социално-демографски групи с най-чувствителна загуба на доходи в кризата:

– безработните (6% загубили работата си с началото на кризата и 7% – отпреди това)

– самонаетите (7%)

– представителите на свободни професии (7%)

Сумарно погледнато, те формират онази една четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в доходите си, посочват те в анализа си.

Проучването проследява как се променя характерът на трудовата дейност в условията на наложена социална изолация, като се подчертава, че това е ключов въпрос както предвид настоящата ситуация, така и с оглед на неизвестностите пред икономиката в близко бъдеще.

Според данните за 48% от работещите в България ситуацията е непроменена след 13 март и те продължават да работят на пълен работен ден на работното си място.

В работните места на всеки пети се е наложила реорганизация, но при запазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от вкъщи и на работното място, други 8 на сто са преминали изцяло към т.нар. домашен офис.


Този процес с всички свои плюсове и минуси може да окаже влияние върху преструктуриране на обичайни дейности през следващите години, подчертават социолозите, като обръщат внимание, че сумарно около две трети са хората, чиято пълна заетост продължава непроменена или с известна модификация, и те формират групата с относително най-стабилен икономически статус в досегашната криза.

Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени – намаляване на работното време или изпращане в отпуск. Двете решения са първа стъпка в опита за запазване на служители, но при задълбочаване на ситуацията работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях, се казва в анализа. Съкратено работно време на работното си място декларират 10% от пълнолетните българи, други 3% – намален работен режим, но от вкъщи. Близо 20% са наетите, които все още не са формално освободени, но са разпуснати в платен или неплатен отпуск.

Проучването сочи три основни източника на безработица в кризата: съкращения след спиране на дейността на фирмата заради извънредно положение, съкращения в отрасли, чиято дейност намалява, и завърнали се от чужбина поради загубата на работа там.

„Анализът и оценките сочат, че около 6.6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в настоящия момент. Данните са по-високи от официално обявените от Агенция по заетостта, защото включват както регистрираните в Бюрата по труда, така и нерегистрираните и поради това остават извън обхвата на официалните данни за коефициент на безработица“, коментират от „Алфа Рисърч“. Ето данните:

В анализа се подчертава, че към момента на провеждане на проучването малко над една трета от останалите без работа заявяват, че вече са се регистрирали в бюрата по труда, което съответства приблизително на около 90 хил. – 100 хил. души. Друга една пета планират да го направят в предстоящите седмици. Дали ще го направят зависи силно от това дали фирмите, в които са работили, ще възстановят дейността си, тъй като връщане на предишното работно място е предпочитаният от тях вариант. По данни на министерството на труда, оповестени на 1 май, от началото на извънредното положение заради коронавируса безработните в страната са се увеличили с 91 783 души.

Една четвърт от останалите без работа заради кризата обаче не могат да се регистрират, тъй като са работили без договор и осигуровки и са практически без трудови права. Притеснителен е фактът, че сред тях преобладават млади, слабо образовани и нискоквалифицирани граждани, което може да постави отново проблема с младежката безработица, пишат социолозите.

Общо 71% от пълнолетните жители на страната имат положително мнение за действията на изпълнителната власт в периода на кризата. Повече или по-малко отрицателна е нагласата на 21% от хората, сочат данните от проучването. Попитани за мерките във всички аспекти – здравни, икономически, социални, анкетираните дават следните оценки:

27.5% – изцяло положителна

43.3% – по-скоро положителна

8.3% – изцяло отрицателна

12.6% – по-скоро отрицателна

8.3% – не мога да преценя

От мерките за подпомагане на най-уязвимите и нуждаещи се обществени групи най-висока подкрепа получават допълнителното отпуснатите средства за медиците на първа линия в борбата с коронавируса – 77.3%, следвани от отпускането на пакети с хранителни продукти за най-нуждаещите се (72%), а най-ниско – безлихвените кредити до 4500 лв. за самоосигуряващите се – 44.9 на сто.

Трябва да се отбележи, че одобрението към краткосрочните социални мерки е на фона на доминиращ песимизъм за запазването на работата и доходите на хората в следващите месеци. В този смисъл досегашната бърза реакция, защитата на най-уязвимите групи и разработените по-широк кръг от спешни мерки се оценяват позитивно. Предвид тревогите около развоя на икономическата криза обаче дългосрочните очаквания са отправени към по-бързото цялостно икономическо възстановяване на страната. Което от своя страна е тясно свързано с ресурсите, капацитета и стимулите за бизнеса в следващите месеци, сочи анализът.



Коментар на новината чрез Facebook