Главният прокурор Гешев одобрява мерките, гражданинът Гешев иска – по

Главният прокурор Иван Гешев призова за промяна на остарели текстове в Наказателния кодекс като например за фалшивите новини.

© Screenshot btv.bg

Главният прокурор Иван Гешев призова за промяна на остарели текстове в Наказателния кодекс като например за фалшивите новини.

Главният прокурор Иван Гешев призова властите да вземат по-радикални мерки срещу разпространението на коронавируса, както и да бъдат променени отдавна неработещи текстове в Наказателния кодекс, които са морално остарели и приемани по времето на Тодор Живков, например този за разпространението на фалшиви новини.

Гешев говори по темата с извънредните мерки след среща с председателя на Националния оперативен щаб генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски и главния секретар на МВР Ивайло Иванов. (Най-важното от деня по темата в развитие четете тук.)

Не за първи път Гешев коментира някои неща като главен прокурор, а други – като гражданин

В качеството си на главен прокурор той каза, че одобрява извънредни мерки във връзка с панедмията COVID-19. Като гражданин обаче обяви, че мерките трябва да са по-радикални.

„В качеството си на обикновен български гражданин, надявам се и мисля, че е време държавата в лицето на изпълнителната и законодателната власт да вземат още по-радикални мерки, които взеха и някои други държави около нас“, посочи Гешев.

Какво има предвид под затягане на мерките гражданинът Гешев, главният прокурор даде за пример – затварянето на зимните курорти, най-вече заради чуждестранните туристи. Той посочи и че днес прокурор е дал указания на Регионалната здравна инспекция за спиране на лифта в Банско. От утре затваря и ски зоната в Боровец, а в Пампорово тя няма да работи до 29 март. (Още за затварянето на ски курортите – тук)

Щабът, който контролира щаба и идеи за законодателни промени

В понеделник (16 март) беше първата официална изява на създадения на 14 март към прокуратурата под негово ръководство щаб, който трябва да контролира изпълнението на мерките и ограниченията, наложени от Националния оперативен щаб. Освен това щабът на Гешев обяви и засилени проверки за спекула с цените на някои стоки, сред които лекарствата и храни и продукти от първа необходимост.

Главният прокурор заяви, че е нужна спешна промяна в законодателството и на още текстове в Наказателния кодекс, като даде пример с разпространението на фалшиви новини, за които сега законът предвижда до 2 години затвор. По думите му тези текстове са морално остарели и е трябвало да бъдат осъвременени отдавна.

В Народното събрание „отлежават“ различни предложения за промени в Наказателния кодекс, внесени от различни парламентарни групи и достигнали до различен етап в обсъждането. На 5 март по време на дискусията на концепцията за наказателна политика в България през следващите 5 години депутатът от БСП Крум Зарков предложи „джентълменско споразумение“, при което партиите да не пипат и да не променят „на парче“ Наказателния кодекс.

Любопитно е, че в концепцията за наказателна политика, бе залегнало и декриминализиране на спекулативната търговия като престъпление като твърде остаряло и несъвместимо с пазарната икономика, а на практика и „мъртъв“ текст от Наказателния кодекс. Законът за борба със спекулата е отменен още през 1999 г., но в НК все още спекулативната търговия е инкриминирана.

„В Наказателния кодекс съществуват редица състави на престъпления, които са загубили приложимостта си поради развитието на обществените отношения. Така например чл. 225 инкриминира спекулативната търговия, като дори предвижда квалифициран състав на престъплението, ако деецът е бил наказан по административен ред за нарушение на Закона за борба със спекулата, който е отменен още през 1999 г. Практически е невъзможно и реализирането на съставите на престъпления по чл. 226 предвид присъщата на съвремието свобода на частната инициатива. Обективната оценка на тези престъпни състави, както и липсата на повдигнати обвинения по тях, обосновават необходимостта от тяхната пълна декриминализация“, пише в концепцията за наказателна политика за периода 2020 – 2025 г.

В контекста на сегашните събития явно е възможно текстът да бъде преосмислен и дори осъвременен, а не отстранен, но засега темата със спекулата само се споменава като проблем в публичните изяви на щабовете и управляващите без детайли какво имат предвид и как може да има санкции.

До момента са образувани 6 досъдебни производства – 4 в София, 1 във Враца и 1 в Монтана срещу хора, които не са спазили карантината и не са били открити на адресите си. Това са потвърдени случаи на заразени, които са се отклонили от карантината, обясни главният секретар на МВР Ивайло Иванов. По-рано днес министърът на вътрешните работи Младен Маринов обясни, че общо около 400 души са под карантина като контактни лица.

„Много хора нарочно попълват фалшиви адреси, дават некоректни данни, за да не можем да следим местоположението им след като се приберат в страната“, каза още Иванов и добави, че това е предизвикателсвто за полицията, но въпреки трудностите предупреди, че всички те ще бъдат открити, макар и по-късно.

„Няма да пропуснем никой. Но не може основна движеща сила да е страхът от наказателна отговорност, репресията и изобщо страха. Те не са изключени, защото не може да се разчита на съвестта на всеки един“, добави Иван Гешев.

МВР и прокуратурата са създали организация за реакция на всички сигнали от граждани, подадени на тел. 112, но въпреки това Гешев и Иванов призоваха да не се злоупотребява със сигналите към спешния телефон.

Ген. Мутафчийски обобщи, че очакваните проблеми са свързани с нарушаване на карантината след увеличаващия се брой на хората, които се налага да бъдат изолирани, както и със спекула в цените на маските за лице, дезинфектанти и лекарства.

„Това са въпроси, които изискват вниманието на прокуратурата. Не можем да се справим сами“, каза Мутафчийски, а главният прокурор подчерта, че се осъществява постоянен мониторинг. Той призова и да не се всява излишна паника, за да не се превърнем „от общество в сбор от уплашени индивиди“.

Въпреки множеството ограничителни мерки срещу събирането на повече хора на едно място властите няма да затварят храмовете. Главният секретар на МВР Ивайло Иванов посочи, че е вярата е изключително важна за хората, но те могат да се молят и вкъщи.

По думите му, след като църквата официално отказа да затвори храмовете заради опасността от разпространение на COVID-19, властите могат само да предупреждават миряните да избягват струпванията на много хора и да спазват препоръчителната дистанция.

„Нека хората, които забелязват струпване на граждани, да ги предупреждават да спазват дистанция. И в големите магазини предупредихме, че не трябва да има повече от 30 човека, да се спазва необходимото разстояние. Имахме няколко случая в събота и в неделя за храмове, в които реагирахме точно по този начин“, обясни Ивайло Иванов, но не пожела да посочи кои и къде са храмовете.

Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика „Новини без коронавирус“.



Коментар на новината чрез Facebook