Южна Корея пригоди системите за "умни градове" за борба с коронавируса

Туристи, пристигащи на международното летище Кимпо в Сеул

© Reuters

Туристи, пристигащи на международното летище „Кимпо“ в Сеул

Южна Корея бе една от първите държави, които имаха завидни успехи в борбата с коронавируса, и това бе постигнато не само чрез масирано тестване на населението, контрол на движението на хората, но и чрез широка употреба на вече същестуващи идеи и технологии. А сега страната използва същото ноу-хау и в стремежа си да контролира бъдещото развитие на епидемията.

Когато в началото на май мъж в Сеул дава положителен резултат за новия коронавирус, южнокорейските власти успяха за минути да установят неговите движения във и извън града, включително петте бара и клуба, които е посетил наскоро, пише „Ройтерс“. Това бе в резултат на обединяването на вече усъвършенстваните методи на Южна Корея за събиране на информация и проследяване на вируса в нова система за обмен на данни. Тя обединява данните за местоположението от мобилните телефони и записите от кредитните карти.

Системата за подпомагане на разследването на епидемии (EISS), въведена в края на март, премахна бариерите за споделяне на тази информация между властите и се базира на концепцията за „умни градове“ на страната. Първоначално тази платформа е създадена, за да позволи на местните власти да споделят информация за градоустройството – от населението до трафика и замърсяването – като качват данни в електронни таблици на Excel и други формати. Сега тя помага на властите да оперират с огромно количество данни, за да се борят със заразата.

Здравните власти в Южна Корея от години имат достъп да информация от кредитни карти и мобилна геолокация, но в предишните системи се изискваше физическа документация, за да се поискат данните, преди да бъдат качени в аналитичния софтуер. Това отнемаше на разследващите от два до три дни, за да съберат личните данни на пациента и да проследят контактите му. Новата система дигитализира целия процес, включително заявките, и може да намали това време до по-малко от час, казват служители пред „Ройтерс“. Разследващите могат да го използват за анализ на пътищата за предаване на всяка една болест и откриване на възможни горещи точки на инфекция.

Платформата имаше проблеми при въвеждането в експлоатация и все още търпи критики за поверителността на личните данни, но тя е основен фактор защо източноазиатската нация от 52 милиона души има под 12 000 заразени и под 300 смъртни случая.

Здравни работници по улиците на Итеуон

© Reuters

Здравни работници по улиците на Итеуон

Първият сериозен тест за системата бе през май, когато трябваше да се установи ново огнище в известния с нощния си живот квартал на Сеул Итеуон, което доведе на идентифицирането на най-малко 206 нови заразени.

„По-бързото епидемиологично проучване означава по-бързо откриване на потенциални пациенти, което помага за овладяване на разпространението на вируса дори когато има огромен куп инфекции или хора, които са безсимптомни, както видяхме в огнището с нощния клуб“, казва Йон Док-Хи, директор на Управлението за инфекциозни болести в провинция Кьонги, гъсто населен регион близо до Сеул.

Използвайки EISS, властите от няколко региона са успели да проследят движенията на първия човек, открит в епидемията от нощен клуб в Сеул, и как той е посетил редица места, включително два нощни клуба и три бара, разказва Йон.

Системата все още разчита на хора за качването на данни и подобрения, което може да доведе до забавяне. В някои случаи притесненията относно личния живот и сигурността довеждат до толкова ограничен достъп, че някои местни служители заявиха, че трябва да разчитат на старомодни методи.

Когато друг пациент е заявил пред здравните власти, че е безработен, е трябвало да бъде потърсено съдействие от полицията, тъй като данните му не са били качени в EISS.
Геолокацията от телефона му впоследствие е показала, че той всъщност е преподавател в частно училище, а по-нататъшно проследяване на контактите му и тестване разкриват, че поне още 30 души са били заразени, включително някои от неговите студенти и техните родители.

„Имаше ограничения в системата“, заяви служител в Центровете за контрол и превенция на заболяванията (KCDC), при условие на анонимност, тъй като не е упълномощен да говори с медиите. „Сега, след новото огнище в Итеуон, се опитваме да ги оправим.“

Добрият „Голям брат“?

EISS е разработена съвместно от KCDC и Министерството на земите, инфраструктурата и транспорта, с помощта на Корейския електронен технологичен институт (KETI). Много от подробностите за това как точно работи системата и нейните ограничения едва сега стават известни.

Правомощията на властите да получават подобна информация са установени от Закона за предотвратяване и контрол на инфекциозните болести, приет през 2015 г., след като страната беше засегната от Близкоизточния респираторен синдром (MERS). Законът позволява на южнокорейските здравни служители да имат достъп до широк спектър от лични данни, включително информация за местоположението от мобилните телефони и транзакции с кредитни карти, без да изискват съдебно решение.

Докато много държави се опитват да разработят приложения за смартфони, които могат да проследят контактите на пациентите, без да разкриват подробна лична информация, Южна Корея напредва с по-инвазивен подход. На запад този метод би изглеждал спорен, и особено в Европа, която има специално законодателство за данните. В Китай, където бе първото огнище на заразата, въпросът стои различно.

EISS позволява на оторизиран следовател да влезе в защитен уеб портал и да изпрати заявки за информация за конкретни потвърдени случаи. Полицията трябва да одобри заявките за геолокационните данни от три телекомуникационни оператора, докато Асоциацията за кредитни финанси обработва одобрението за информация от 22 компании за кредитни карти. Когато искането бъде одобрено, определените длъжностни лица във фирмите получават сигнали на своите телефони и компютри. След това те качват данните на хората в системата.

Следователят има временен достъп до информацията за извършване на анализ. Обикновено трябва да се анализират над 10 000 дата-точки за местоположението на всеки един случай в типичен период от 14 дни според KCDC.

Уебсайт на EISS, видян от „Ройтерс“, е показвал интерактивна карта, показваща движенията на определен пациент, като всяка точка от данни за местоположението е показвала дали тя е събрана чрез кредитна карта или мобилен телефон.

Системата на EISS, видяна от Ройтерс

© Reuters

Системата на EISS, видяна от „Ройтерс“

Според властите системата е достатъчно сигурна – достъпът е ограничен, следователите трябва да влязат чрез виртуална частна мрежа (VPN) и да използват двуфакторно удостоверяване на самоличността си. Разработчиците на системата са обмисляли използването на видеонаблюдение и дори разпознаването на лица като част от данните, до които системата може да има достъп, но опцията е била премахната от опасения за поверителност. Въпреки че видеонаблюдението не е достъпно или качено на портала на EISS, здравните следователи все още широко използват такива кадри за проследяване на случаи.

„Ние прекарахме повече време в агония над неприкосновеността на личния живот, отколкото в разработването на системата“, каза Пак Йонг-Джун, директор в KCDC.

Безпокойство за личните данни

„Това е събиране на лични данни без разрешение от съдия, без даване на съгласие от дадена личност и без съдебен контрол върху събраните данни“, смята Дебора Браун, изследовател в областта на дигиталните права към Human Rights Watch. „Има широко поле за злоупотреби.“

Южнокорейски официални лица са заявили пред „Ройтерс“, че данните за почти всеки човек, за когото е потвърдено, че има вирус, са въведени в системата, за да може да се анализират и предотвратят евентуални избухвания на зараза. От KCDC са отказали да дадат информация за колко точно души става дума. Хората нямат избор дали данните им да се събират и кой да има достъп до тях, но бе обявено, че властите уведомяват всеки, чиято информация е събрана, че всички данни ще бъдат изтрити, когато заразата бъде овладяна.

„Такава информация трябва да се използва само за кризи като инфекциозни заболявания“, заяви губернаторът на провинция Кьонги Ли Джае-Мюнг. „Но за щастие обществото разбира, че това е неизбежно в борбата срещу пандемията.“

Някои местни здравни власти смятат, че достъпът до EISS е твърде ограничен или твърде бавен, така че те са се върнали към традиционните начини за искане на данни. Предвиждат се промени, които ще позволят на местните агенции сами да регистрират пациенти, а не да чакат KCDC, заяви Ким Джае-Хо, директор в KETI.

В системата ще могат да се добавят информация за пътувания, както и от медицински изследвания, казаха за „Ройтерс“ двама души, работещи по проекта. Представителят на министерството на здравеопазването на Южна Корея Йон Тае-Хо каза на брифинг, че се разглежда възможността за използването на Bluetooth и QR кодове за регистриране на места, които посещават хората – например нощни клубове.



Коментар на новината чрез Facebook