Ръстът на икономиката на България чувствително ще се забави

Ръстът на икономиката на България чувствително ще се забави

Икономиката на България ще продължи да расте с умерено темпо през 2020 и 2021 г., но ще е белязана от чувствително забавяне. Основната причина ще е отслабващото вътрешно потребление, което е основният двигател на икономиката, а инвестициите няма да компенсират този процес.

Това се казва в зимната прогноза на Европейската комисия за икономиката на Европейския съюз, еврозоната и отделните страни членки. Тя е има предварителен характер и е първата след Брекзит и понеже не е ясно бъдещето на отношенията с Великобритания, очакванията за 2021 г. са само хипотетични. Те са основани на допускането, че търговското статукво ще се запази, но засега изглежда, че това най-вероятно няма да се случи. Рискове има и от състоянието на американската икономика, фазата на търговския конфликт САЩ-Китай и ефекта от епидемията от коронавируса CONVID-2019 в Китай.

При тези уговорки Еврокомисията съобщава, че според нея през миналата година българската икономика се е ускорила до 3.7% ръст на БВП от 3.1% през 2018 г. Но през настоящата година темпото ще се забави до 2.9% и може би ще е 3.1% догодина.

Ръстът на икономиката на България чувствително ще се забави

Така 2020 г. може да се окаже с най-слабия растеж от 2016 г. насам, когано бе отчетен 3.8% от БВП. Недостижимо остава средното темпо от 5.7% ръст в периода 2001-2006 г., а данните през последните 4 години се движат в рамките на средния темп на годишен растеж (3.2%) от 2006-2010 г. Минимална е корекцията спрямо есенната прогноза от 7 ноември 2019 г. – влошаване за 2020 г. от 3.0% на 2.9% и подобряване за 2021 г. от 2.9% но 3.1%. Пролетната прогноза е на базата на информация към 4 февруари 2020 г.

Ето какво пише в текста за България:

„Ралният растеж на БВП се очаква да се забави значително до 2.9% през 2020 г. и 3.1% през 2021 г. заради по-слабия раст на вътрешното търсене. Макар да се прогнозира частното потребление да остане ключовият двигател на растежа, приносът му за икономическата експанзия ще намалява в контекста на бавно увеличаване на заетостта. Инвестициите едва ли ще компенсират забавеното потребление през 2020 г. и съвсем леко ще се повишат през 2021 г. заедно с донякъде повишен растеж на износа. Резултатите може да се окажат по-добри от прогнозата заради възстановеното напоследък доверие на потребителите, което може да доведе до по-голяма от очакваната частна консумация.

Реалният ръст на БВП през 2019 г. се оценява на 37%, ускорване след 3.1% през 2018 г. въпреки проблеми с по-слабо външно търсене и растяща несигурност в чужбина. Потреблението остана основният двигател на растеж, особено през първата половина на годината. Благоприятните условия на трудовия пазар и растящите реално разполагаеми доходи подчертаха позитивната динамика при частното потребление.

Макар финансовите условия да останаха благоприятни и да е висок капацитетът за реализиране на вложения в производствения сектор, инвестициите имат само маргинален принос за растежа на БВП. Износът пострада от влошаването на външнот отърсене и стана по-нестабилен. Вносът стагнира в реални измерения, белязан от намален импорт на суровини и не толкова динамични инвестиции в производствене оборудване.

Инфлацията за 2019 г. се установи на 2.5%, повлияна от фактори като заразата от чума по свинете, вдигнала цените на необработените храни, и флуктуациите в цените на горивата. През 2020 г. се очаква отново необработените храни и цените на енергията да поддържат инфлацията около 2.3%. Прогнозите за тенденциите при цените на петрола сочат към инфлация от 1.9% през 2021 г.“

Справка с есенната прогноза на ЕК показва, че само за 3 месеца очакванията на експертите ѝ за инфлацията през 2020 г. чувствително са се влошили – от 1.6% на 2.3%, а най-силно тя ще се усети през първото четиримесечие – 3% ръст на цените на годишна база.



Коментар на новината чрез Facebook