Русия най-после построи мемориал за най-кървавото сражение във войната

Русия най-после построи мемориал за най-кървавото сражение във войната

© РВИО

На 22 юни – денят, в който нацистка Германия нападна СССР, в полето край град Ржев западно от Москва най-вероятно ще бъде открит мемориален комплекс за жертвите на най-кръвопролитното сражение от Втората световна война.

То не е много известно, особено извън бившия СССР, но за 15 месеца в него по официални данни загубите само на Червената армия са 1.161 млн. души, от които почти 393 хиляди убити, починали от раните си, изчезнали безследно или попаднали в плен. На т.нар. Западно (Московско) направление за този период официалните загуби са 1.323 млн. души, от които 433 хиляди са загинали, изчезнали и пленени.

Русия най-после построи мемориал за най-кървавото сражение във войната

© РВИО

Историци поставят под съмнение тези данни и допускат, че загиналите са значително повече, а много от документите от това време все още са секретни.

Бойните операции, които така и не успяват да постигнат основната цел – разгром на германската група армии „Център“, са толкова зле водени, че в началото на места оръдията са имали припаси за 2 изстрела на ден, а някои от тях са приключвали с над 70 000 убити съветски воини. Очевидци от зимните сражения от 1943 г. разказват, че на места са тичали сред купчини от тела, като са се редували пластове от такива със зимни шинели, после с летни униформи, а над тях – пак с шинели.

Командващи са двама от смятаните за легендарни съветски командири – Георгий Жуков и Иван Конев.

Военни историци спореха доскоро и дали случилото се трябва да бъде обобщавано като едно сражение. Причината е, че това са четири операции с прекъсвания от няколко седмици между тях. Но днес се налага мнението, че между 5 януари 1942 г. и 21 март 1943 г. все пак е било водено едно комплексно сражение.

Русия най-после построи мемориал за най-кървавото сражение във войната

© РВИО

Инициативата е на Руското военноисторическо общество (РВИО), изпълнението започна през 2018 г. и откриването трябваше да е на 9 май. Но поради ограничителните мерки заради пандемията от коронавируса и това събитие беше отложено.

Мемориалът има метални стени, върху които са изрязани имената на хиляди загинали в боевете. Акцентът е висока 25 метра статуя на съветски воин, която от земята започва като ято жерави.

Изпълнителният директор на РВИО Александър Барков нарича комплекса „главен монумент не само за Русия и страните от ОНД, но и за тези от Източна Европа“ и посочва, че статуята е по-висока от тази на воините в берлинския Трептов парк и Альоша в Пловдив. Според него в крайна сметка сражението е постигнало целта си – да не позволи нова атака срещу Москва, да задържи германските дивизии на място и да бъде използвано за поуки в битките при Сталинград и Курск.

Русия най-после построи мемориал за най-кървавото сражение във войната

© РВИО

Но и той признава, че това е паметник на „последната неувековечена битка на Великата отечествена война“, както и че всяка година продължава откриването и идентифицирането на останките на стотици загинали.

За коригиране на Ржевско-Вяземската издатина, както е наричана тогава тази част от фронта, Жуков и Конев получават 95 дивизии, 26 стрелкови, 18 танкови и две въздушнодесантни бригади, 12 артилерийски полка. Това са 1.059 млн. души, 571 танка, 8700 оръдия и минохвъргачки, 331 самолета. Това трябва да им осигури двойна численост спрямо противника. Срещу тях са били 5 армии от групата „Център“ под командването на фелдмаршал Гюнтер фон Клюге: 40 пехотни, 9 танкови и 5 моторизирани дивизии, 615 самолета.

Русия най-после построи мемориал за най-кървавото сражение във войната

© РВИО

Но Йосиф Сталин и генералите му допускат стратегическа грешка. В самия край на 1941 г. и началото на януари 1942 г. те смятат, че след като са спрели германската армия пред Москва, тя ще повтори пътя на Наполеон Бонапарт от 1812 г. и ще се върне.

На съветско-британските преговори от 16-20 декември 1941 г. на ниво външни министри СССР обсъжда кога Лондон ще признае анексираните през 1939-1940 г. територии, а Сталин и Молотов заявяват, че „скоро нашите войски може да отново да завземат балтийските държави“.

Русия най-после построи мемориал за най-кървавото сражение във войната

© РВИО

Друг съществен пропуск е, че командващият Западния фронт ген. Жуков докладва на 31 декември 1941 г., че са унищожени 16 германски дивизии. Всъщност те скоро са попълнени с нов състав и техника и се сражават още години наред.

„Разгромът на фашистите при Москва породи преувеличена представа за възможностите на нашите войски и недооценка на противника“, пише ген. Павел Белов, участник в Ржевско-Вяземската операция. „Много неща се представяха в твърде розови краски. Усили се стремежът да се провеждат мащабни операции, макар че не винаги имаше възможност за това. Разработвайки гигантски планове, Ставката не отчиташе реалната действителност.“

Самият Жуков разказва през 1966 г. за първата половина на 1942 г., че „всички небрежно бяха килнали фуражките“.

Русия най-после построи мемориал за най-кървавото сражение във войната

© РВИО

На 10 януари Сталин издава заповед за настъпление на Червената армия по 9 фронта с обща продължителност около 1000 километра – от Балтийско до Черно море: свялане блокадата на Ленинград, разгром на групата „Център“, освобождаване на Донбас и Крим. При това армията е уморена и е изгубила през последните месеци милиони хора – убити и попаднали в плен, не достигат техника и въоръжение.

Германците също са изморени и с намаляло въоръжение, но са създали гнезда за отбрана, от които контролират движението в района, и без това затруднено от дълбокия сняг. Хитлер бързо изпраща на помощ 4 дивизии от Франция и 8 дивизии на други участници на Източния фронт.

Русия най-после построи мемориал за най-кървавото сражение във войната

© РВИО

Първата операция приключва без пробив на Червената армия в края на април. За това време Западният и Калининският фронт губят убити, изчезнали и ранени 776 889 души, 957 танка, 550 самолета, 7296 оръдия. Още 61 хиляди убити и ранени има на Брянския фронт. Загубите на Вермахта не в района, а на целия Източен фронт между 5 януари и 25 април 1942 г. са 318 000 убити и ранени.

Предстоят още три големи операции в района.

Русия най-после построи мемориал за най-кървавото сражение във войната

© РВИО



Коментар на новината чрез Facebook