Принц Уилям: Да станеш баща е сред най-изумителните, но и най-страшните моменти в живота

Принц Уилям: Да станеш баща е сред най-изумителните, но и най-страшните моменти в живота

© Associated Press

Бащинството е върнало принц Уилям в болезнените емоции, изпитани по време на смъртта на майка му, разказва той в документален филм на Би Би Си, посветен на психическото здраве. Принцеса Даяна почина, когато той бе на 15 години.

Херцогът на Кеймбридж говори за това колко трудна и задължаваща е усетил ролята си на баща с появяването на трите си деца – Джордж, Шарлът и Луи. „Да се сдобиеш с деца е моментът, който променя живота ти най-много“, казва Уилям. „Когато си преживял травма (), емоциите те връхлитат, защото си вече в друга фаза на живота. И няма кой да ти помогне. На моменти за мен беше смазващо“.

От няколко години той, съпругата му Катрин и доскоро принц Хари работят по въпросите на емоционалното здраве в рамките на инициативата си Heads Together. Двамата принцове неведнъж са говорили публично за преживените си психически травми с надеждата да привлекат вниманието на обществото към този проблем и да насърчат други хора да потърсят помощ.

Той обясни още, че е обичайно стари чувства да „изскочат като гръм от ясно небе“, когато човек най-малко очаква или си мисли, че вече се е справил с тях. Родителството е „един от най-изумителни моменти в живота, но и един от най-страшните“, казва още Уилям.

В интервю за GQ преди време, посветено на инициативата, той обясни мотивите зад нея: „Най-голямата ни цел е да разбием табутата. Не можем да постигнем кой знае какво, докато не направим това. Хората не могат да получат помощ, докато не спрат да се срамуват, така че трябва да премахнем табутата, стигмата, боже мой, 21-ви век е.“

„Потресен съм от това колко много хора живеят в страх и мълчат за психическите си болести. Не го разбирам. Знам, че изглеждам резервиран и срамежлив, невинаги показвам емоциите си. Но зад затворени врата мисля и се вълнувам много.“

„Потресен съм, че толкова много се боим да кажем нещичко за истинските си чувства. Психическите болести са в главите ни, невидими са, и това означава, че останалите вървят на пръсти около нас и не знаят какво да кажат. А ако счупиш крак и носиш гипс, всички знаят как да реагират“.



Коментар на новината чрез Facebook