Предизвестен триумф, опозиционен бойкот, въпроси за Косово

Гигантското надуваемо пате, появило се като символ по време на протестите срещу спорен строителен проект в Белград, се използва и от кампанията за бойкот. Снимката е направена пред парламента в Белград.

© Reuters

Гигантското надуваемо пате, появило се като символ по време на протестите срещу спорен строителен проект в Белград, се използва и от кампанията за бойкот. Снимката е направена пред парламента в Белград.

Какво избират сърбите днес? Президент, ако се съди по кампанията, която води държавният глава Александър Вучич. Всъщност са парламентарни, но с предизвестен резултат в полза на „Александър Вучич – за децата ни“ – така се казва листата на управляващата партия, чието име дори не се споменава в бюлетината. Неизвестното е какви решнения ще последват.

Първите европейски избори, откакто започна блокадата, бяха отложени. Първоначалната им дата бе 26 април, но се провеждат днес, след като се подобри обстановката, макар да бяха отменени предизборните митинги.

Над 12 хил. бяха потвърдените случаи на вируса, а починалите близо 260. Със стриктна блокада и китайска помощ Белград овладя ситуацията сравнително бързо, макар в някои дни Сърбия единствена в региона да имаше 400 или 500 заразени.

Относителният успех се очаква да помогне на управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС) и тя да вземе над 50% от гласовете, според някои анкети – дори 60 на сто.

С население 7.2 млн. Сърбия се управляваше от коалиция на „напредняците“ (както често се наричат представителите на партията с пълно име Српска напредна странка) и социалистите на Ивица Дачич. Това може да се промени с днешния вот, макар че и в този парламет СНС имаше 130 места (при 126 нужни за малцинство), но избра да продължи да работи с Дачич, както в предходния кабинет. Подкрепата за социалистите вероятно ще е сходна със сегашната и ще е 10-12%. По-малко сигурно е кой ще е новият премиер, тъй като няма потвърждение, че това ще е заелата поста след победата на Вучич на президентските избори Ана Бърнабич.

Някои анализатори все още виждат в него референдум дали да се даде мандат на Вучич – най-властния човек в страната, въпреки че Сърбия е парламентарна република – да реши косовския въпрос.

Миналата година Вучич допусна, че Косово, обявило независимост през 2008 г., е „изгубено“. Преди това даде знак, че е готов на сделка, която с размяна на територии и гаранции за защита на православни светини би сложила край на едно от големите препятствия пред влизането в Европейския съюз.

Предизвестен триумф, опозиционен бойкот, въпроси за Косово - Сърбия гласува

© Reuters

Вчера, след среща с руския външен министър Сергей Лавров, Вучич даде да се разбере, че ако единственото, което Белград може да получи в замяна на признаването (дума, която преди не използваше) на Косово, е еврочленство, отговорът ще е „не“. Същевременно 6 дни след вота той отива в Белия дом за потенциална сделка – обявена само преди дни за преговори, които объркаха сметките на Европа. Анализатори поставят под въпрос възможността дипломацията на Тръмп да пожъне успехи за толкова кратък срок, а и неговият пратеник Ричард Гренел обяви, че за Вашингтон е приоритет икономическата страна на конфликта; политическата се оставя на Европа. Същевременно сделка с Косово не би имала сериозна публична подкрепа в Сърбия; в скорошно интервю Вучич заяви, че повечето сърби биха предпочели „замразен конфликт“ с Косово и ще е нужно всяко решение да се представи като поражение и за двете страни.

Кампанията, макар и съсредоточена около личността на Вучич, все пак не мина без предизборни стимули. Пенсионерите получиха по 130 евро, другите възрастни – 100 евро, но парите формално бяха помощ заради блокадата, сковала (като всички други) и сръбската икономика. Пакетът с помощи за бизнеса бе в размер 5.1 млрд. евро. Вучич обеща средна заплата равна на 900 евро през 2025 г. вместо сегашните около 500; увеличение на пенсията с с над 50%, до 440 евро, за същия период; път към Европейския съюз, но без да се изоставят връзките с Русия и Китай.

Опозицията често обвинява Вучич, че за кампанията си използва държавната машина, а и погазва конституцията, като оглавява политическа партия, при това управвляващата, въпреки че е държавен глава (а чл. 115 му забранява други публични функции).

Тя нарича Сърбия, където действително се наблюдава срив на права и свободата на словото според всички международни класации, в последните години, „диктатура“ и част от нея ще бойкотира с аргумента, че смята властта за нелегитимна, а изорите – за невъзможни, защото при такова управление няма как да са честни и демократични. Това бе тактика, използвана и за да се попречи на работата на парламента при вълната от протести миналата година.

Някои партии от опозицията пуснаха дори „реклами“ на бойкота – с идея как човек да си прекара деня; например може да решава кръстословици, защото това ще е по-добрата употреба на молива.

В редиците ѝ се чуват и критични гласове, според които отказът от гласуване напълно оставя Вучич без алтернатива и само ще подсили мнозинството му. Същевременно повечето проучвания сочат, че ако нещо задържи избирателите далеч от урните, то ще е не бойкотът, а страхът от коронавируса.



Коментар на новината чрез Facebook