Политическа буря в Скопие

Денко Малески

© Скрийншот, YouTube

Денко Малески

Кабинетът на македонския президент Стево Пендаровски се разграничи от думите на неговия съветник и първи външен министър Денко Малески, заявил пред български медии, че Гоце Делчев има неоспоримо „българско национално чувство“ и застанал зад думите си и пред македонски. Скандалът занимава медиите в Скопие дни наред в момент, когато предстои среща на върха на ЕС и Западните Балкани, а публикуван от тях документ припомни за условия, поставени от българската страна.

В предаването „Свободна зона“ с Георги Коритаров Малески каза тази седмица, че Гоце Делчев, герой в двете държави (и считан за най-важен на Северна Македония) се определя като българин, но тогава се ражда „мултинационална Македония“.

Нещо повече, Делчев „имал силно чувство на патриотизъм към своята земя, за която се е борил – за Македония“. От Скопие Малески, един от няколкото външнополитически съветници на Пендаровски, откакто той спечели изборите и встъпи в длъжност миналата пролет, поиска да се „съобрази с историческата истина по начина, по който е обяснена днес“.

„Не може да се оспорва неговото българско национално чувство, тъй като той сам го казва. Трябва обаче да се вземе предвид колко той се залагал за земята, в която е живеел, а и фактът, че бил социалист, който нямал големи симпатии за българския двор,“ продължава Малески в разговора с Коритаров. Като българин по самосъзнание бившият първи дипломат определя и Кръсте Мисирков, положил основите на кодификацията на на македонския език.

Изявата му предизвика възмущение в повечето македонски медии, както и остри нападки от опозиционната (макар и участваща в техническото правителство на социалдемократа Оливер Спасовски) ВМРО-ДПМНЕ и свързани с нея издания. Потърси го и македонският „Канал 5“ – една от големите и влиятелни телевизии в страната.

„Канал 5“ не предоставя запис от телефонния си разговор с Малески, но цитира думите му: „Това са исторически факти, обективна история. От фактите не се бяга и не трябва да усложняваме, за да не ни се случи гръцкият сценарий.“


Денко Малески,

първият външен министър на Северна Македония

Говорейки за „гръцки сценарий“, Малески има предвид риска България да блокира пътя на Северна Македония към Европейския съюз – София е правила това за кратко, но не колкото Атина, която заради спора за името бе спирачка пред евроатлантическата интеграция на страната, докато диспутът не приключи с историческо споразумение.

Формално България не е такава спирачка днес. Миналата година обаче кабинетът прие позиция, а парламентът – декларация, с които се поставиха условия пред Скопие, за да може да води преговори с Европейския съюз. България се включи в единодушното „да“, с което евролидерите потвърдиха началото на преговорите, но иска условията да са част от преговорната рамка.

Електронното издание МКД публикува през април изпратен му документ от Съвета по общи въпроси на ЕС, според който България ще държи на тази позиция. Текстът на заключенията от съвета, на който и България гласува „за“ начало на преговорите, не съдържа нещо различно от позицията от миналата есен (чиито условия обаче разделиха и българската общественост). МКД предупреждава, че Северна Македония няма време и е нужен вътрешнополитически консенсус за позиция към България преди видеоконферентната среща на върха Европейски съюз – Западни Балкани на 6 май.

ВМРО-ДПМНЕ поиска бившият премиер Заев и лидерът на консерваторите Християн Мицкоски да изработят отговор заедно, на лидерска среща. ВМРО-ДПМНЕ обвиняваше бившия премиер Зоран Заев, подписал договора, че правителството му изобщо е подкрепило този вреден текст и сближаването с България, а сега – и че не е реагирал на българския документ и пита дали това означава, че приема да не се използва терминът „македонски език“.

В действителност, както вчера съобщи македонският вицепремиер за евроинтеграцията Буяр Османи, преговорната рамка едва ли ще е готова преди началото на юни.

В интервю за македонската телевизия „Сител“ премиерът Бойко Борисов отказа да отговори изрично на въпроса дали София би блокирала напредъка на Скопие заради тези условия. В спор с журналиста от „Сител“ обаче той даде да се разбере, че от смесената историческа комисия, формирана заради договора, се очаква да действа бързо за историческите спорове (горещият картоф бе темата именно за Гоце Делчев). През есента македонската част на комисията предложи българите да почитат Гоце Делчев като българин, македонците – като македонец, без това да пречи да го честват заедно.

Кабинетът на Спасовски също се дистанцира от Малески. Направи го и македонският екип на историческата комисия.

Македонският съпредседател на историческата комисия Драги Георгиев каза, че политическата идентичност на Гоце Делчев е силна и надминава всички други идентичност. „Гоце Делчев загива за Македония и в този аспект Гоце Делчев според мен лично не може да го отделите от македонския народ,“ коментира той. Георгиев добави, че не се съгласява с такова „опростяване“ на идентичностни въпроси, тъй като към този момент религиозната, а не етническата идентичност е най-важна за „християнско-славянското население“ на територията на Македония (която по това време още е под османска власт). „За тях националните идентичности ги създават пропагандите, българската, сръбската и гръцката.“

Мозъчният тръст „Съвет на посланиците“, създаден през април от бивши посланици и външни министри на Северна Македония, за да отправя препоръки във външната политика, обаче предпазливо защити Малески и договора за добросъседство, който също стана тема в македонския публичен дебат покрай изтеклия документ. Скопие не трябва да гледа в миналото и да поставя условия, въпреки че някои „индивиди и членове на различни политически страни“ и представители на институции нападат позицията на Малески. Все пак Съветът привества разграничаването на Пендаровски, макар и закъсняло.

Самият Малески заяви, че всеки има право на собствено мнение, тъй като „живеем в демокрация“.



Коментар на новината чрез Facebook