"Пенсионерът" и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

Когато през 1827 г. „Пенсионерът“ (The Pensioner) e построен в Гринуич, момичето, което ще стане кралица Виктория, е на 8 години, а Джон Куинси Адамс e шести президент на Съединените щати.

Оттогава пъбът в лондонския Ийст Енд оцелява в две световни войни, включително бомбардировки, които събарят съседни къщи, четири епидемии от холера и опустошителната испанска грипна пандемия от преди век.

Кръчмата също преминава и през друг вид неприятности: десетилетия спад в индустрията, който затвори хиляди британски заведения. Работническият квартал Поплар, някога огласян от хората от близките докове на Темза, някога беше дом на повече от 340 пъба. Днес са само 12, разказва „Ройтерс“.

Сега „Пенсионерът“ е изправен пред още една екзистенциална заплаха. На 20 март премиерът Борис Джонсън разпореди затварянето на британските кръчми и ресторанти, за да се забави разпространението на коронавируса, който отне живота на повече от 50 000 души в страната. След съобщението собственикът Тийг Бари затвори тесните дървени врати на кръчмата, която бе върнал към живот преди две години.

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

В „Пенсионерът“ можеше да видите както местни жители, спрели за ежедневния си пайнт около 4 следобед, така и бизнесмени от финансовия център на Канари Уорф, политици и местни общественици. По време на карантината редовните посетители се срещат виртуално с приятелите си в „Зуум“, след като им е забранено да посещават местата, станали централни за британския начин на живот. Самата дума за кръчма (pub) е съкращение от оригиналното open house.

„Кръчмата е там, за да пребори самотата за много хора“, казва 39-годишният Алистър фон Лайън, рецензент на лондонските кръчми и редовен посетител в „Пенсионерът“, на чийто знак се вижда еднокрак моряк от Кралския флот от преди два века. „Усеща се миналото, чувства се Лондон, не е докосната от времето“, казва той. „Тази атмосфера е част от това, което прави перфектната кръчма.“

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

Затварянето въздейства на цялата общност, която поддържа кръчмата. „Пенсионерът“ е част от мрежа от малки фирми, които разчитат една на друга. Бари получава месото си от месар в Бетнал Грийн, част от бирата си от пивоварна в Тотнъм Хейл и водка и джин от East London Liquor Company.

Три месеца след спирането, изглежда, че правителството ще разреши отварянето на пъбовете в страната с идването на лятото. Засега обаче дървените столове на „Пенсионерът“ и плюшените червени пейки са пусти и е трудно човек да си представи време, когато отново ще бъдат пълни с хора, седнали лакът до лакът, за да си бъбрят над гълчавата на заведението.

През 1807 г. Тhe East India Dock Company изчиства земята, върху която по-късно ще се появи „Пенсионерът“. Тя разрушава работнически къщи и прокарва улици, кръстени на директорите на компанията: Уелс, Уулмор и Котън.

След като църквата „Вси Светии“ е построена през 1823 г., земята западно от Бейзли стрийт – кръстена на британски адмирал, който пленява американски военен кораб по време на Войната за независимост – е пусната на търг и през 1827 г. Джеймс Хамак от Майл Енд построява „Пенсионерът“.

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

Когато Бари намира пъба преди две години, той се влюбва във все още прекрасната облицована с плочки външност на сградата, която е паметник на културата. Интериорът, от друга страна, е виждал и по-добри дни.

„Мястото бе красиво“, казва Бари, любител на крафт бира на 36 години, прекарал повече от десетилетие зад бара в други заведения. „Вътре не бе точно така.“

Местни жители казват, че мястото изглежда прокълнато заради низ от нещастни собственици, но Бари вижда потенциал в съживяващия се квартал. След месеци работа я превръща от неугледна кръчма в уютен център за събиране на местните. Възлага на най-добрия си приятел, дърводелец, да възстанови дървения бар и сам боядисва мъхесто зелените зали. Но това не заличава миналото на пъба – в мъжката тоалетна избелели фотографии показват мъже с шапки и триредни костюми пред фасадата на предишните превъплъщения на „Пенсионерът“.

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

Местните посрещат възраждането с отворени обятия. Но тази година, дори преди карантината, са били трудни времена. Седмица преди временно да затвори, Бари написа на страницата на „Пенсионерът“ във „Фейсбук“: „Трудно начало на годината за кръчмите. Сухият януари ни удари като мокър парцал. Февруари беше толкова мокър, че никой не можеше да бъде принуден да излезе. Сега през март коронавирусът вся страх в нацията.“

По време на карантината Бари прекарва времето си вкъщи, грижейки се за 2-годишния си син Зефан. Когато ситуацията в страната се влоши през април, си мисли, че ще отнеме много дълго време преди да отвори врати.

„Кръчмите ще бъдат едно от последните неща, на които ще бъде разрешено да се върнат към нормална работа, защото те не се считат за съществена част от живота… Въпреки че, зависи от гледната точка“, каза той. „Мисля, че те са от съществено значение.“

Правителството определи магазините за алкохол като основен бизнес и те останаха отворени през карантината. Някои пивоварни и кръчми наскоро отвориха отново, но продажбата на алкохол беше само за вкъщи.

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

За да се чувства зает, Бари също започва подобна схема като предлага специални бири на приятели и редовни клиенти. Седмичният пакет от шест крафт бири, наречен „Добрата капка“, се подбира от Бари и жена му, която е моден дизайнер, под навеса в градината им.

„Хората си мислят:“Ще купя от този човек. Това може да струва няколко лири повече, но му помагам да оцелее и да излезе на другия бряг“, казва усмихнато Бари, макар че финансите на кръчмата не са в добро състояние.

„Не можете да спрете напълно разходите“, каза той. „Можете да разпуснете служителите и да затворите вратите, но хазяинът все още иска да му бъде платено.“

За Дейв Гърни, който живее зад ъгъла от кръчмата, карантината слага пауза на много от приятелствата му.

„Не познавах много хора наоколо, докато не започнах да ходя в „Пенсионерът“, казва 42-годишният Гърни, който живее в района от 11 години. Преди епидемията е прекарвал поне три следобеда на редовната си маса в единия ъгъл.

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

Неговият приятел, 70-годишен кореняк от Ийст Енд, когото всички познават като „Старият Джак“, не е излизал от апартамента си от другата страна на улицата, освен да каже на Гърни през вратата, че всичко е ОК.

Вероятно така е най-добре, смята Гърни, но се тревожи за състоянието му.

Гърни, който работи като софтуерен инженер за правителството, се абонира за услугата за доставка на бира на Бари. Изпитва чувство за лоялност към кръчмата и Бари и по време на карантината наглежда сградата. Бирата е добра, но „не е същото“, споделя той.

На два часа северно от „Пенсионерът“, в Ъпуел, живее Айвън Сет от Jolly Good Beer – един от доставчиците на Бари. Сет идва във Великобритания от Австралия през 2006 г., за да работи в областта на информационните технологии, но превръща страстта към крафт бирата в бизнес.

През 2014 г. той започва Jolly Good Beer „сам с един микробус и хладилен контейнер за превоз“. Шест години по-късно дистрибуторската компания може да се похвали с пет автомобила, 14 служители и над 300 клиенти, от магазини до заведения.

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

Сега служители са разпуснати, а Сет оцелява на малка субсидия от местната власт.

„Това е капка в океана – но много добре дошла капка, защото това са още 10 000 лири, които мога да платя на пивоварите“, казва 40-годишният Сет. „Всички ние сме в този модел на задържане, където паричният поток в индустрията е прекъснал. И ние се надяваме и чакаме да се върне паричният поток, който означава кръчми като „Пенсионерът“ да отворят и да има оборот.“

Той смята, че индустрията няма да се възстанови поне в близката година, или докато няма ваксина, но мисли, че пъбовете ще издържат.

„Ще има някакво въздействие, но няма да е дългосрочната смърт на пъбовете“, каза той. „Трудно е да правите същото през „Зуум“.

В началото на пандемията, политиците се втурнаха да се грижат за непосредствените нужди на жителите, като например да доставят колети с храна и лекарства на уязвимите и възрастните хора. Но с течение на времето се наложи да се борят и с изолацията на хората.

„Самотата е за всички поколения“, казва Габриела Салва Макалан, 37-годишен общински съветник в лондонския район Тауър Хамлетс, където се намира кръчмата. „Изолацията в нашето общество – не само в Тауър Хамлетс – е много по-широк проблем.“

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

Макалън каза, че кръчмите играят основна роля в социалната тъкан на Лондон, като създават пространства, които обединяват хора от различни етноси, социални класи и образование, за да празнуват и страдат заедно. Според нея, те също помагат и на тези, които пропадат през пукнатините на обществото – тези, които може да не социализират онлайн или да напишат на съветника си.

„Обществените кръчми са наистина важна част от Източен Лондон“, казва Макалън, която е израснала в близкия Бетнал Грийн и минава по Бейзли стрийт, за да се прибере у дома. „Трудно е хората да намерят пространства в общността, където да се срещнат.“

За семейство Бари историята на кръчмата е лична. Покойният им баща израства в Източен Лондон и мечтаел да отвори бар.

„Просто изглеждаше правилно“, казва 26-годишната Труди Бари, сестрата на Тийг, която работи зад бара четири дни в седмицата.

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

„Пенсионерът“ се намира в жилищен район, което означава, че персоналът обслужва едни и същи хора отново и отново – този вид редовни клиенти, които може би са имали лош ден и искат да си споделят с някого..

Хората, които посещават пъбовете в централен Лондон или в модните квартали в Източен Лондон като Далстън и Хъкни Уик, „отиват там, за да се срещнат с приятели“, каза тя. „Те не отиват там, за да се сприятеляват.“

„Пенсионерът“ е кръчма от старата школа. „Имаше служители, които не издържаха много дълго, защото бяха с този манталитет, че те са просто там, за да сервират бира“, каза тя.

През карантината Труди се опитва да поддържа контактите си с някои от редовните клиенти, но по-голямата част от тях не са онлайн.

Преди Бари, „Пенсионерът“ в Гринуич имаше славата на доста гадно място, казва Алистър фон Лайън, рецензентът на лондонските пъбове.

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

През 2016 г. Фон Лайън посещава кръчмата при предишен собственик. „Голяма грешка“, пише след това той. „Мрачна дупка за пиене … и на всичкото отгоре, куче на един от клиентите се изсра на дивана. Изпих си бързо бирата и си тръгнах.“

Сега „Пенсионерът“ води втори живот. Надписът на „Тейлър Уокър“ над входа на кръчмата служи като напомняне за това колко малко такива независими заведения оцеляват днес. Основана в Лаймхауз през 1730 г., „Тейлър Уокър“ сега е част от най-голямата верига заведения и пивоварни във Великобритания, Greene King, която бе продадена на хонконгска фирма миналата година.

„Пенсионерът“ вероятно ще е първата кръчма, която ще посетя“, каза Фон Лайън. „Вярвам в това, което правят независимите пъбове. Те са една жизнена линия, а това е много важно за обществото.“

Пенсионерът и пандемията: британските пъбове се носят без посока в кризата

© Reuters

Бари в момента договаря отстъпка от наема си и остава изпълнен с надежда.

„Мисля, че ще бъдем наред“, каза той. „Ще излезем от другата страна. Щом пъбовете най-накрая отворят, хората ще се отчаяни да дойдат. Това ще бъдат някои от най-натоварените седмици, които някога сме имали.“



Коментар на новината чрез Facebook