Лондон, Антверпен, Уелингтън

Така бе хвърлена във водата статуята на Едуард Колстън в Бристъл

© Reuters

Така бе хвърлена във водата статуята на Едуард Колстън в Бристъл

Темата вече не е само американска – две седмици след смъртта на чернокожия Джордж Флойд, задържан от полицията, съдбата на паметниците, свързани с колониалното минало, стана предмет на оживени спорове далеч отвъд пределите на Съединените щати.

Най-очевидна мишена се оказаха статуите. Историческите личности, изобразени на тях, за защитниците са част от миналото, а то не може да бъде заличено. Противниците ги наричат „колонизатори“ и „търговци на роби“.

Последното определение бе подходящо за Едуард Колстън, чиято статуя в Бристъл бе свалена и хвърлена в реката. Това обаче бе само началото.

Общински съвет в Лондон реши да бъде свалена статуя на друг търговец – Робърт Милиган. Край Оксфордския университет имаше огромен протест с искане за демонтаж на паметника британския магнат, политик и страстен империалист Сесил Роудс.

Според „Скай нюз“ десетки статуи във Великобритания са подложени на такива критики и властите в Лондон, Кардиф, Манчестър, Лийдс и Нюкасъл планират да преразгледат поставянето им в градската среда. В Кардиф например има мнения, че статуята на Томас Пиктън, губернатор на Тринидад, е „обида към чернокожите хора в града и за голяма част от гражданите на Кардиф“ заради жестокостта му в тогавашната британска колония.

Сесил, искаш ли да поплуваш. Този плакат се вижда на протеста пред Оксфордския университет

© Reuters

„Сесил, искаш ли да поплуваш“. Този плакат се вижда на протеста пред Оксфордския университет

В Антверпен бе свалена статуя на крал Леополд Втори, след като протестиращи я нападнаха с аргумента, че той е „опустошил Конго“. Днес същото се случи с друга негова статуя – в Брюксел, а в община Аудергем властите смениха надпис на мемориал, почитащ „тези, които донесоха цивилизацията в Конго“. Активисти искат премахване на статуи и в други европейски страни, например Нидерландия и Франция.

Статуя на крал Леополд в Екерен

© Reuters

Статуя на крал Леополд в Екерен

В Нова Зеландия местните власти в град Хамилтън премахнаха статуя на британския капитал Хамилтън – чието име носи населеното място. Причината е в предупреждение от местна маорска общност, че поставеното през 2013 г. изображение на командира, загинал в района през XIX век, ще бъде премахнато от тях на утрешно протестно шествие. Вчера лидери на новозеландската Маорска партия поискаха да бъде разследван процесът на поставяне на колониални паметници и статуи в страната. В столицата Уелингтън активисти искат сваляне на статуите на братята Уейкфилд, колонизирали Нова Зеландия. Бяла жена, живееща на улица „Томас Пиктън“, поиска името да бъде сменено, след като разбрала кой е той от новините за протестите в Кардиф.

В САЩ, откъдето тръгна вълната от атаки срещу статуи, на прицел бяха както паметници на генерали от Конфедерацията (южните, робовладелски щати, отцепили се и разпалили Гражданската война), така и други като многобройни статуи на Христофор Колумб. Във Вирджиния негов паметник също се оказа хвърлен във водата, а в Бостън друг бе обезглавен. Статуи на Колумб пострадаха и в Минесота и Маями.

За „Евронюз“ политикът Вутер Фермерш ги нарече „част от историята“ на страната и каза, че „културното наследство не бива да се заличава“. Историкът Ана Лусия Араужо е на друго мнение – такива паметници се изграждат, „за да подкрепят определен дневен ред“ в момента, когато биват създадени. „Призракът на миналото, колониалното минало, все още броди в тези пространства.“

Кметът на Лондон Садик Хан, изглежда, също подкрепя демонтирането, защото във вторник заяви: „Тъжната истина е, че голяма част от богатството ни идва от търговията с роби – но това не е нужно да се празнува на публичните ни места.“

Не е нужно всичко да е черно и бяло, смята обаче историкът Винсът О’Мали. „Мисля, че е въпросът днес е: Ако тези паметници не отразяват ценностите и стремежите на днешното общество, как можем да променим това? И не е въпросът просто да се оставят или премахнат.“ Има и други начини за решаване на проблема, например с информационни табели, даващи контекста на историческите личности или събития, които биват изобразявани.

В новозеландската действителност има и друга възможност, смята той – до статуите на колониалните личности (или другаде) да се издигат и такива на маори, изиграли важна роля в историята на страната.

Всъщност в Европа и САЩ дебати за премахване или преместване на „расистки“ паметници текат от месеци или години. Движението „Животът на чернокожите има значение“, на което смъртта на Флойд даде нов тласък, обаче изигра решаваща роля за това темата да бъде подхваната отново, без яснота докъде ще стигне призивът за преразглеждане на миналото.

Беше расист е надписът на статуята на Чърчил в Лондон

© Reuters

„Беше расист“ е надписът на статуята на Чърчил в Лондон

Във Великобритания активисти призовават и за нападения срещу статуя на Уинстън Чърчил и демонтажа ѝ, а със спрей бе изписано върху нея, че той е расист. В резултат преди днешния протест на „Животът на чернокожите има значение“ тя бе оградена от полицията като предпазна мярка.

„Абсурдно и срамно“ е, че има такъв риск, реагира гневно в „Туитър“ премиерът Борис Джонсън. „Да, той понякога изразява мнения, които бяха и са неприемливи за нас днес, но е герой и напълно заслужава паметника. Не можем да опитваме да редактираме или цензурираме миналото. Не можем да се преструваме, че историята ни е друга.“

В Ню Йорк губернаторът Андрю Куомо даде друго обяснение защо подобни актове са неприемливи: Христофор Колумб може да е довел с откритието си до брутални атаки срещу коренното население на Америка, но статуите му напомнят за важния принос на американците от италиански произход за града, а това означава, че поне за една група от населението е важен.



Коментар на новината чрез Facebook