Лидерите на ЕС са под натиск да не допуснат "ужасяващ сценарий" за бюджета на блока

Лидерите на ЕС са под натиск да не допуснат ужасяващ сценарий за бюджета на блока

© Reuters

Натоварената програма, спешните приоритети и рискът преговорите след Брекзит да повлияят върху дискусиите за бюджета на ЕС притискат лидерите на съюза да постигнат споразумение за дългосрочния бюджет на блока в рамките на дни. В противен случай през януари догодина Европа рискува да се изправи пред „ужасяващ сценарий“, предупреди високопоставен източник от Брюксел, цитиран от EurActiv.

27-те лидери на ЕС ще пристигнат в четвъртък (20 февруари) в Брюксел, за да се опитат да подпишат споразумение за многогодишната финансова рамка (МФР) за 2021-2027 г.

Но никой не знае точно дали това ще е възможно или в кой момент председателят на Европейския съвет Шарл Мишел ще прецени, че това е достатъчно и ще изпрати лидерите обратно в страните им.

Приоритетът обаче е ясен. МФР трябва да бъде приключена до края на годината или блокът ще се изправи пред „ужасяващ сценарий“, както го описа високопоставен служител на ЕС. Държавите членки ще спрат да получават средства, тъй като новите рамкови програми за земеделските производители или кохезията няма да бъдат сключени. И дори нетните приносители няма да получат своите отстъпки.

Напрежението расте, защото страните членки вече закъсняват в сравнение с предишния седемгодишен бюджет.

През 2013 г. споразумението беше постигнато още в началото на февруари. Това отвори възможност за одобрение от съвета и Европейския парламент, като преговорите за някои секторни политики приключиха следващата година.

Затова сега е „крайно време“ лидерите да преодолеят различията си и да постигнат споразумение, каза миналата седмица председателят на комисията Урсула фон дер Лайен.

Ако преговорите за МФР се проточат, това ще отнеме време и енергия от спешни приоритети и сложни въпроси, особено пакета за миграция, очакван за тази пролет.

Освен това някои се опасяват, че това може да разклати крехкото единство на блока в преговорите за бъдещите отношения с Великобритания.

„Вече сме закъснели в сравнение с 2013 г.“, обясни служител на комисията.

Той припомни, че през 2014 г. имаше загубена година, тъй като окончателните споразумения за МФР бяха постигнати едва през декември 2013 г. и много от секторните предложения, които са необходими като правна основа за програмите, бяха гласувани през първата половина на 2014 г. Така влизането на бюджета в сила беше значително забавено.

„Има реален риск това да се повтори. Това е много сериозно, защото това ще остави съюза без средствата за постигане на стратегическата програма“, каза той.

Но Мишел е изправен пред трудна игра за постигане на необходимото единодушие сред 27-те лидери, тъй като никой не е доволен от предложението му.

За да балансира липсата от Брекзит в касите на ЕС (между 10 и 12 милиарда евро годишно) с новите приоритети, Мишел предложи МФР на стойност 1.094 милиарда евро (1.074% от БВП на ЕС) за седемгодишния период.

Това число е твърде голямо за Австрия, Холандия, Швеция и Дания, но твърде малко за Европейския парламент, както и за 17-те страни, „приятели на кохезията„.

„В момента ни делят 230 милиарда евро“, каза председателят на парламента Давид Сасоли след две срещи с Мишел във вторник.

Между двете крайности голяма група държави са недоволни от големите съкращения, включени в предложението на Мишел за Общата селскостопанска политика (13.9% по-малко в сравнение със сегашната МФР без Великобритания) и кохезията (12% по-малко).

Но някои се опитаха да се противопоставят на критиките срещу предложението на Мишел. „Не казваме, че одобряваме това предложение, но то е добра основа за преговори“, обясни високопоставен служител на ЕС. Според него проектът на Мишел увеличава средствата за кохезия с 6.5 милиарда евро в сравнение с финландското предложение и отделя повече пари за по-слабо развитите региони, като същевременно намалява средствата за по-развитите.

Предложението на Мишел включва ограничаване на разпределението на средствата за кохезия за богати членки. Според него държавите, които са със 120% над средното богатство, са изправени пред 20% намаление, което облагодетелства по-бедните държави с 5.4 милиарда евро.

Освен това предложението на Мишел отразява приоритетите на Зелената сделка, като добавя 7.5 милиарда евро свежи пари за Фонда за справедлив преход и предоставя на Европейската инвестиционна банка по-голяма роля чрез засилване на капацитета й за кредитиране, за да мобилизира до 500 милиарда евро допълнителни инвестиции.

Предложението му гарантира, че най-малко 25% от МФР ще бъдат за борбата срещу глобалното затопляне в сравнение с по-малко от 20% по текущия бюджет.

Предложението включва също зачитането на върховенството на закона като ново условие за достъп до фондовете, макар че идеята е размита, за да се избегне противопоставяне от Унгария и Полша.

Въпреки това дипломати, евродепутати и служители на ЕС смятат, че ще бъде трудно да се постигне споразумение по време на срещата на върха, както и в някакъв момент през втората половина на годината, когато Германия ще бъде ротационен председател на ЕС.

Но победата едва ли ще дойде само след един мач. Европейските лидери трябва да се върнат в страните си с някои постижения, за да убедят своите избиратели и данъкоплатци, че техните национални интереси и приоритети са защитени по време на преговорите. Предстои да видим дали решението ще е добро за съюза като цяло.



Коментар на новината чрез Facebook