Коронавирусът накара европейците да се запитат: "Колко единни искаме да бъдем?"

Коронавирусът накара европейците да се запитат: Колко единни искаме да бъдем?

© Reuters

Разделеният Европейски съюз се изправи пред нова напрегната ситуация този уикенд, когато Италия и Испания помолиха Европа за спешна помощ, за да се противопоставят на изпитанието, свързано с коронавируса, но Германия показа нежелание да се ангажира с каквито и да било нови радикални решения.

Разделението Север-Юг, измъчващо ЕС от години, се прояви с разпространението на вируса на целия континент, взел повече жертви в Европа, отколкото във всеки друг регион по света.

„Това е най-тежкият момент за ЕС от създаването му и блокът трябва да е готов да отговори на предизвикателството“, заяви в телевизионно обръщение в събота вечерта испанският премиер Педро Санчес.

Той предупреди, че липсата на солидарност за споделяне на огромното финансово бреме от кризата в здравеопазването и предстоящия икономически спад ще поставят бъдещето на блока под заплаха.

„Европа трябва да демонстрира единна социална и икономическа реакция. Трябва да докажем, че Европа ни чува и предприема действия“, заяви Санчес.

Европейците показват някои признаци на солидарност: Германия и Швейцария лекуват болни от Италия и Франция. Германия и Франция изпращат маски и болнични престилки на Италия. ЕС обеща милиарди евро помощи и се отказа от най-свещените си (фискални) правила, за да помогне на страните да преодолеят свързаната с коронавируса икономическа криза.

Но предвид мащаба на драмата, критиците казват, че това съвсем не е достатъчно.

Междувременно Китай и Русия се заеха да изпращат помощ на Италия, което накара някои италианци да се запитат какви трябва да бъдат политическите им пристрастия. Куба и Албания също изпратиха медицински екипи.

„Европа трябва да демонстрира, че е способна да отговори на този исторически призив“, каза в събота италианският премиер Джузепе Конте и добави: „Ще се боря до последната капчица пот, до последен дъх, за да постигнем силна, енергична и сплотена европейска реакция.“

В Испания и Италия са повече от половината смъртни случаи от COVID-19 в света, като с всеки ден се прибавят стотици нови жертви.

Санчес предупреди, че южните страни членки на блока не могат да понесат още една поредица от непопулярни мерки за икономии, приложени по време на рецесията от 2008 г., когато държави като Гърция и Португалия бяха принудени да поискат спасителни планове и орязаха бюджетите и социалните си системи.

„Не бива да повтаряме грешките от минали кризи,

иначе има риск следващата дългова криза да ни застигне веднага след коронавируса“, заяви в неделя през агенция АПА австрийският финансов министър Гернот Блюмел и добави: „Трябва да използваме съществуващите инструменти преди да създадем нови конструкции, които да имат дългосрочен ефект“ върху икономическата стабилност на Европа.

Този път Испания, Италия, Франция и шест други страни членки на ЕС поискаха от блока да сподели бремето на европейския дълг, с т. нар. „коронаоблигации“ в помощ на борбата с вируса. Идеята обаче се натъкна на съпротива.

Германският финансов министър Олаф Шолц заяви в неделя, че е важно да се направи така, че „страните да могат да се справят по-добре с тази тежка задача и с допълнителните кредити, които трябва да вземат“.

Шолц каза, че европейската координация е от съществено значение, но отклони въпроса за „коронаоблигациите“. Вместо това той подчерта, че страните обсъждат мобилизирането на средства от спасителния фонд на еврозоната, създаден в разгара на европейската дългова криза преди едно десетилетие – Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). „Това е много конкретен принос за солидарността в трудна ситуация“, каза Шолц.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също не изглеждаше ентусиазирана за „коронаоблигациите“, като ги нарече „просто един лозунг“ в интервю през уикенда за германската агенция ДПА. Това предизвика тревога в Италия.

Германия обаче не е сама в призива си за предпазливост.

Нидерландия, Финландия и Австрия имат същите резерви за отпускането на нова помощ, което ще има дългосрочно отражение върху колективните финанси на ЕС. Някои искат да спестят пари, в случай че кризата се влоши, и се страхуват от система, при която икономичните страни от Севера ще субсидират до безкрай задлъжнелите държави от Юга.

На фона на опасенията за това как ЕС ще преживее тази криза Шолц настоява, че това трябва да доведе до „повече Европа“.

Със затварянето на границите и прибягването до национални мерки срещу разпространението на вируса европейските страни показват пренебрежение към самата идея за ЕС, създаден след Втората световна война за избягване на бъдещи конфликти чрез свободна търговия и в крайна сметка чрез отворени граници.

Бернар Кушнер, лекар и бивш френски външен министър, предложи да се внесат поправки в европейските договори, за да се посрещат извънредни ситуации като тази. „Това трябва да промени Европа“, каза той в неделя по телевизия Бе Еф Ем. След като подчерта провала на солидарността на ЕС, Кушнер добави: „Ще извлечем урок от сега случващото се.“ /БТА



Коментар на новината чрез Facebook