Колективният имунитет е далеч – заразените са много по

Колективният имунитет е далеч - заразените са много по-малко от очакваното

© Associated Press

По-малко са заразените до момента в държавите, превърнали се в епицентрове на COVID-19, отколкото очакваха учените. Това показват изследвания за антитела, публикувани в последните дни в големи европейски държави и САЩ.

Откакто започна пандемията, водеща хипотеза бе, че заразените са много повече от клинично потвърдените случаи.

Всички агенции, натоварени с отговора на кризата, не криеха, че очакват много повече хора да са заразени, а това би подпомогнало изграждането на колективния имунитет, който ще помогне при пълното отваряне на обществата. Зад това широко употребявано понятие, разделило мненията по света (някои експерти препоръчваха да се разчита изцяло на него, а не на социални ограничения), се стои ситуация, при която голяма част от населението е преминала през вируса и това му пречи да се разпространява.

Засега изследвания във Великобритания, Испания и Франция, а и в тежко засегнатия град Ню Йорк, попарват тези надежди.

Колективният имунитет е далеч и социалното дистанциране трябва да продължи според експерти в тези държави: повечето хора са изложени на риск, докато няма ваксина.

Засега повечето изследователи подкрепят хипотезата за имунитет срещу COVID-19 – повторните положителни проби в някои държави се тълкуват по-скоро като сигнал, че вирусът не се е изчистил от организма. Имунитетът вероятно е траен, макар да са необходими още изследвания. Евентуална втора вълна ще покаже дали твърдението издържа проверката на времето. Основният защитници на тезата за повторни заразявания – Южна Корея – призна, че 260 случая, за които се е смятало, че са оздравели, всъщност са дали фалшиви положителни проби.

В най-мащабното до момента изследване от този тип, публикувано преди няколко дни и осъществено сред 1343-ма души в Ню Йорк – най-тежко засегнатия град в света – се потвърждава очакването, че 99% от заразените развиват антитела срещу SARS-CoV-2. Предстои изследването да бъде оценено от независими експерти, но авторите се смятат за част от най-авторитетните в областта.

Пикът на производство на антитела според това изследване е около 15 дни след като изчезнат симптомите, затова се препоръчва да се чака около две седмици, за да се избегнат фалшиви отрицателни резултати. Авторите смятат, че вероятно това е причината предишни изследвания да сочат, че не всички оздравели развиват антитела.

На въпроса колко продължава имунитетът няма как да се отговори преди на е минало време. Тестове с най-близките генетично вируси, SARS и MERS, показват, че периодът е поне няколко години, в случая със SARS има и пациенти с антитела 13 години след заразяване. Дали обаче те все още биха предпазили човек от вируса след толкова време, е трудно да се каже.

Националният здравен институт „Карлос Трети“ публикува в сряда данни именно за наличието на антитела, с проби от десетки хиляди домакинства в страната. Според тях в контакт с вируса са били едва над 2.3 млн. испанци или 5% от хората.

Властите смятат, че на Испания ѝ „липсва защита, която да дава колективният имунитет и трябва да останем разумни и предпазливи по време на разхлабването“. Дори в столицата Мадрид, където са голяма част от заразените, резултатът е едва 11.3%.

Колективният имунитет е далеч - заразените са много по-малко от очакваното

В сряда в сп. Science бе публикувано изследване на института „Луи Пастьор“, според което едва 2.8 млн. души са се заразили – 4.4 на сто от населението. Това е десет пъти над официалните стойности във Франция, но това не променя очевидното – страната остава далеч от стандартния праг за „колективен имунитет“.

В района на Париж и Източна Франция, най-тежко засегнати от SARS-CoV-2, процентът е по-голям – 9 или 10 на сто. Изследването обаче отбелязва, че ако пандемията ще се контролира само с имунитет, нужната стойност може и да е над 60 на сто – до 65%.

Данните са актуални към 11 май, когато започна да се разхлабва продължилата два месеца блокада във Франция – страна с най-малко 27 хил. починали. „Резултатите ни сочат, че без ваксина само колективният имунитет няма да е достатъчен срещу втора вълна в края на блокадата. Трябва да има ефикасни мерки за контрол след 11 май.“

Обединеното кралство, което одобри тестове за антитела едва в последните дни, публикува проучване за активните случаи в момента.

Според сегашните данни от 234 хил. потвърдени случая са починали над 33 хил. души, липсват точни данни за оздравелите. Проучването на статистическия институт предполага, че активните случаи (болните в момента) са 179 хил. – доста повече, отколкото във всички други европейски държави.

Статистическата служба потвърди плановете за данни за развилите антитела, които следователно „може да имат имунитет“, „в бъдеще“.

Данните са от втората половина на април, но тогава бе и пикът на заболяванията в град, който със своите стотици хиляди заразени и десетки хиляди починали с COVID-19 може да даде представа как протича епидемията, ако мерките закъснеят.

В края на април губернаторът Андрю Куомо каза, че над 21% от участвалите в теста за антитела в града са ги развили. Ако проучването е точно, преболедувалите в града биха били близо 1.7 млн. души в града и 2.6 млн. в щата (днешните данни сочат близо 350 хил. потвърдени случая на щатско ниво, от които 27 617 смъртни).

Данните от Ню Йорк трябва да се приемат с известни резерви заради качествата на наличните тестове. Ако много проби на доставените от Китай тестове са фалшиви положителни, както твърдят експерти, това също означава единствено че делът на преболедувалите може да е под 21%; а и това число е под предписваните от изследователите 60%. Така и в двата случая резултатите не биха били повод за задоволство. Те биха означавали, че въпреки периода, в който заразата е върлувала безконтролно, въпреки огромния брой жертви в Ню Йорк колективният имунитет не е факт.

От същия период в края на април е и последният доклад на Европейския център за контрола на заболяванията. Изследванията в него са правени на ранен етап – края на март и началото на април. Тогава обаче в част от изследваните страни, градове или региони вече са действали строги ограничителни мерки.

Антитела са установени в началото на април при 1.9% от изследваните в Дания, 3.2% от тези в Холандия и 3.4% от тези във финландската столица Хелзинки. В община Гангелт в Северен Рейн-Вестфалия, Германия, където бяха регистрирани множество случаи, делът в началото на април е 14%.

Тези, както и всички цитирани изследвания, са много различни, трудно съпоставими, и точните числа в тях може да се променят или оспорват, а последвали анализи да поставят методологията им под въпрос. Много от изследванията например се правят на хора със симптоми. Тенденцията, която обаче очертават, е сравнително нисък дял на заразени към момента, в който се предполага, че е бил пикът.

От гледна точка на Европейския център за контрол на заболяванията данните му означават, че „асимптоматичните заразявания на много места в Европа и Съединените щати“ (има откъслечни данни за САЩ) са значително повече от тези, за които се съобщава, а в много случаи вирусът се е разпространявал асимптоматично.

Ще мине известно време, преди да се знае дали шведският експеримент с разхлабени ограничения и създаване на имунитет е успешен – с изключение на домовете за възрастни и мигрантските общности, където резултатът от липсата на достатъчно мерки е недвусмислен. В страната бяха потвърдени десетки хиляди заразени и няколко хиляди починали, които обаче са са по-голям процент от населението ѝ, отколкото в съседни страни, но не и в най-тежко засегнатите в Европа. Главният епидемиолог Андерс Тегнел смята, че колективен имунитет от 40% е достатъчен за справяне с вируса (т.е. реалният брой заразени ще е достигнал милиони в страната с едва няколко млн. жители повече от България) а той ще е достигнат след месец.

Вече има и прогнози, че шведската икономика няма да бъде пощадена заради глобалния срив, въпреки че не се затвори, а заразяванията няма започнат да намаляват толкова скоро, колкото другаде в Европа.

Швеция се надява, когато светът преминава през втора вълна, да е защитена. Тегнел обаче разчита на математически модели. В момент, когато след два месеца блокада по-голямата част от Европа преминава към режим, по-близък до шведския тип, обаче е рано за заключения. За много от държавите той бе неприложим – Великобритания, с лавината от жертви, след като мерките закъсняха, го потвърди. Здравните системи, които изнемогваха много преди пика, спечелиха време.

Днес е по-важно как обществата и икономиките ще се справят и няма значение кой е „прав“, но въпросът на бъдещите месеци, ако има втора вълна, вероятно ще е „кой е защитен“. Тази тема е деликатна не само заради сравнението с шведския модел. Германия например, след началото на масови тестове, временно потвърди, че ще внимава с данните за тях с всякакви идеи за „имунизационни паспорти“, докато не изчисти етичните си съображения. Здравният министър Йенс Шпан обаче подчерта: в бъдеще кой е имунизиран и кой – не ще трябва да се удостоверява и с документи.



Коментар на новината чрез Facebook