Кой протестира в САЩ

Кой протестира в САЩ

© Reuters

Смъртта на Джордж Флойд ги изкара на улицата, а гневът им в някои случаи прерасна в насилие. Кои са демонстрантите, в които Доналд Тръмп и други представители на властите виждат радикални групировки, докато картината на терен е далеч по-нюансирана?

Десетки разбити полицейски коли, някои от тях опожарени, множество ранени полицаи, подпален полицейски участък, това са кадрите, които от четири дни обикалят света.

От Филаделфия до Лос Анджелис през Ню Йорк и естествено Минеаполис, епицентър на протестното движение, където Джордж Флойд умря проснат по корем, докато полицай притискаше с коляно врата му, сцените на градско насилие се множат.

Според Доналд Тръмп това е дело на организирани групировки, по-специално крайнолявото движение „Антифа“, което той иска да санкционира. „Невярно е да се казва, че повечето хора, нанесли тези щети, се отъждествяват с „Антифа“ или се смятат за антифашисти. Няма никакви доказателства за това“, каза Марк Брей, автор на книгата „Антифашизмът“. Според него „това е маневра на десницата за делегитимиране на това протестно движение“.

Макар много от най-тежките сблъсъци, по-специално в Ню Йорк, да се разиграха през нощта след края на най-масовите шествия, в някои градове имаше прояви на насилие и посред бял ден. Във Филаделфия демонстранти от големите шествия подпалиха полицейски коли следобед, а в Чикаго други преобърнаха патрулна кола.

От Чикаго до Бруклин полицията все по-често е замеряна с бутилки вода и други предмети, а тълпите достигат до няколко хиляди души – рядко зрелище в САЩ досега. „Повечето демонстранти не нанасят никакви щети, но процентът на хора, които вандализират или гледат на такива действия с добро око, изглежда по-висок от обикновено“, смята Марк Брей.

Редица представители на властите, от Доналд Тръмп до кметицата демократка на Чикаго Кейша Ланс Ботъмс, осъдиха присъствието на демонстранти, дошли от други градове с единствената цел да предизвикват безредици.

В събота кметът на съседния на Минеаполис град Сейнт Пол Мелвин Картър заяви, че 80 процента от арестуваните по време на протестите не живеят в Минесота, но по-късно през деня оттегли думите си. Според редица американски журналисти, които са проверили полицейските регистри, пропорцията всъщност е обратната. Контекстът на протестите не е случаен в страна, която излиза от над два месеца карантинни мерки.

„Толкова много неща превръщат САЩ в барутен погреб в момента, заяви писателката Мишел Голдберг в статия във в. „Ню Йорк таймс“. Масова безработица, епидемия, която извади на показ смъртоносните неравенства при достъпа до лечение и в икономически план, безработни младежи, полицейско насилие, десни екстремисти, които мечтаят за втора Гражданска война, и президент, който винаги е готов да добави масло в първия пламнал огън“, изброява тя.

В многобройните си туитове Доналд Тръмп споменава протестите само за да осъжда проявите на насилие и да обвинява местните власти в прекалена толерантност, но никога не признава масовия характер на протестното движение, което в повечето случаи протича мирно.

В големите шествия в събота, в които се включиха хиляди хора в Лос Анджелис и Ню Йорк, тонът на лозунгите и на надписите по табелите беше често пъти по-остър, отколкото на масовите протести от 2014 г. след смъртта на чернокожия студент Майкъл Браун, убит от полицията във Фъргюсън, щата Мисури.

Огромното мнозинство от демонстрантите се държаха мирно, а някои дори се намесваха в опит да озаптят вандалите, но общото усещане беше за край на цикъл, за преломен момент. „Уморена съм, не мога повече, край“, каза чернокожата домакиня Чавон Алън, която демонстрираше в центъра на Хюстън.

Много от протестиращите са обикновени граждани без политически пристрастия, които спонтанно са дошли да изразят недоволството си. „Не можем повече да стоим безучастно и да гледаме какво става“, каза в Минеаполис 28-годишният социален работник Тайлър Гайсън./БТА



Коментар на новината чрез Facebook