Капсулата на SpaceX успешно се скачи с Международната космическа станция

Браво на Илон Мъск! Dragon и Falcon са „Тесла“-та на космическите кораби. Пред очите на всички ни Мъск извършва революции в една от най-съществените човешки дейности, без която съвременното общество нямаше да е това, което е – придвижването: на земята, под земята, в космоса. Тези революции предизвикват радост у едни от нас и киселини в стомасите на други. Пожелавам си да видя мечтата му – първите хора на Марс – сбъдната. На добър час!

Как през 1955-та година започва космическата надпредвара?

На 5-тия Международен конгрес по астронавтика (август 1954 г.) професор Фред Зингер (Siegfried Fred Singer) от университета Мериленд прави своето поредно предложение за изкуствен спътник на Земята. Неочаквано американската Национална метеорологическа служба го подкрепила с думите: ако ще помогне за прогнозиране на времето – защо не. Решено било идеята на професора да бъде реализирана по време на предстоящата Международна геофизична година (1 юли 1957 – 31 декември 1958). Националният научен център включил към планираните задачи и тази – за изкуствения спътник , американският президентът я одобрил и на 29 юли 1955 г. неговият прессекретариат огласява намерението на САЩ да изстрелят първия изкуствен спътник на Земята.
Научавайки за приетото от конгреса по астронавтика предложение за спътник, в СССР още през август 1954 г решават да изпреварят американците и тайно, без никави приказки започнали работа. След 4 месеца, на 17 декември 1954 г. Сергей Корольов предлага подробен план за конструкцията и изстрелването на първия изкуствен спътник на министъра на отбранителната промишленост Дмитрий Устинов. Година по-късно, на 2 август 1955 г. ( 4 дена след американския анонс) Леонид Седов – водещ съветски физик, отправя към САЩ предизвикателство като обявява, че и Съветският съюз възнамерява да изстреля спътник. Световната общност приела 2-ри август 1955 г. за старт на Космическата надпредвара. Никой не е предполагал, че в действителност съветският участник е в състезанието още от 17.12. 1954 г. В демократичния свят хората не са допускали, поради което не са и знаели, че „руснак“ значи различен: не е европеец, не е джентълмен, не е спортсмен.

Ракетните програми на САЩ и СССР започват развитието си с ракетата Фау-2 на немския конструктор Вернер фон Браун. Понеже американците не отричат и не крият ролята на германския учен ще нахвърля няколко думи за съветската програма. През август 1945 г. съветският конструктор Сергей Корольов е изпратен като ръководител на група в Германия да издирва ракета Фау-2. През 1946 г. Корольов заедно с немския учен – инж. Курт П. и още 5 000 ( някои автори посочват 8 000 ) немски специалисти и инженери, изтеглени от Германия, започват работа по създаването на съветските балистични ракети. На руснаците се удало дори да изтеглят, от зоната под контрола на САЩ, водещи специалисти като Helmut Gröttrup, Kurt Magnus, Johannes Hoch…
Създаването на първата съветска ракета Р-1 – пълно копие на Фау-2 ще отнеме 2 години (10.10.1948 г.). А създаването на Р-7, ракетата с която е изведен в орбита първият спътник (4.10.1957 г) отнема 11 години – 21 август 1957 г.

Първият изкуствен спътник на Земята и други действителни съветски рекорди.

Въпреки преднината от почти година по разработването на спътника, страхът да не бъдат изпреварени кара руснаците да се откажат от идеята спътникът да удовлетворява нужди на геофизиците. На 4 .10. 1957 г. вместо необходимия спътник, те изстрелват метално гюле с диаметър 58 см и тегло 84 кг. А вместо апаратура за изследване на атмосферата, на спътника е монтиран радиопредавател, който в продължение на 3 седмици излъчва писукащ сигнал. И до днес, за повечето руснаци, повод за гордост е, че спътникът е голям, тежък и батерията му издържала цели 21 дни.

4 месеца по-късно на 31.1. 1958 г. американците изстрелват своя първи спътник, който е с форма на ракета с дължина 205 см, диаметър 15 см и тегло 14 кг, от които (о, ужас!) цели 8,3 кг е теглото на уредите в него. Сравнявайки теглата на двата спътника руснаците се присмиват на американците, че руският бил 10 пъти по-тежък. Дребосъкът обаче оборудван с Гайгеров брояч, датчик за регистрация на микрочастици, датчици за температура и радиация… изпраща на Земята ценна научна информация. Какво нахалство само! Предавателите на спътника с голяма мощност са излъчвали информация 31 дни, а тези с малка мощност – 105 дни. Спътникът прекратява предаването на информация на 23.5.1958 г.

На 3 ноември 1957 г. руснаците регистрират втори рекорд: в орбита е изстреляно кучето Лайка. В продължение на седмица съветската пропаганда уведомява света за самочуствието на кучето: как се е събудило, какво му било менюто… Отвратителни лъжи! Защото Лайка е мъртва още в първите часове след излитането. Бавната и мъчителна смърт на кучето не трогва, не спира комунистическата пропаганда да фабрикува лъжи.

На 12 октомври 1964 г. е регистриран пореден съветски рекорд: 3-ма космонавта в капсула на Восход-1 се приземяват на земята живи и здрави. Понесени от вълната на гордостта, руснаците без да искат издават на света, че са го лъгали досега: за пръв път, на този ден, космонавтите им при приземяването са били в капсулата. До този ден лъганата световна общност смятала, че руските космонавти се връщали на Земята както американските астронавти – в спускаемия апарат (капсулата). Но не само това не са знаели хората. Руснаците и при този полет крият, че за да вмъкнат 3-ма души в капсулата на Восход-1 е трябвало да изхвърлят катапутиращия стол и други „ненужни“ предмети, а космонавтите са без защитно облекло (скафандри), само по анцузи.

За възможностите на съветската и американската науки.

Знаейки много добре, че развитието на науката и техника им изостава значително, и че не могат да изпреварят американците с изпращане на човек на Луната, руснаците, както при първия спътник на Земята, решават да прецакат американските учени и изстрелват 3 дена преди старта на Аполо 11 безпилотния апарат Луна 15. Съветският апарат е трябвало да кацне на Луната преди американския лунен модул, да вземе за проба лунна повърхност и да я достави на Земята преди американските астронавти. Отчаяната и недобронамерена руска постъпка води до това, че на 20 юли 1969 година в орбита около Луната обикалят едновременно съветският Луна 15 и пилотираният американски модул Аполо 11. Този път обаче на руснаците, буквално и преносно, парашутът не им се отваря. Въпреки упоритите им двудневни опити да накарат Луна 15 да се прилуни, апаратът се разбива, правейки на пух и прах руските напъни да помрачат за пореден път американските успехи.

Космическата надпредвара, макар стартирана от руснаците нечестно, беше спечелена от американците именно на този 20-ти юли, 1969 година, когато за пръв път човек стъпи на Луната. След Нийл Армстронг и Едуин Олдрин още 10 американски астронавта посещават Луната.

След серия неуспешни опити, да изпратят човек на Луната, руснаците се отказват окончателно от лунната си програма през август 1974 г.

Никога потенциалът на съветската наука и техника не е бил по-голям от този на американската. Обратното е плод на агресивната руска пропаганда, която възползвайки се от засекретеността на руската космическа програма залива света с лъжи.
Доказателството – думите на съветските конструктори – ако нашите (войниците на съветската армия) бяха пленили барона ( Вернер фон Браун), на Луната нямаше да стъпи никой!

„Руският“ двигател РД-180.
РД означава реактивен двигател. Предназначението на РД-180 е да замести двигателя RL10A на ракети Atlas IIA. Ракетите Atlas IIA, чийто двигатели са заменени с РД -180, получават означение Atlas IIA-R където R означава заменен (replaced) двигател. По-късно Atlas IIA-R е преименуван на Atlas III. Първоначално е планирано двигателите да се произвеждат от Pratt Whitney но през 1995 г. „НПО Энергомаш“ печели търга на General Dynamics с цена, в пъти по-малка от тази на конкурентите: гладни, бедни и безработни са по това време руснаците, нуждаели са се от този проект като удавник от сламка. Затова се призвеждат (произвеждаха) в Русия.
От средата на 1960-те години до 1970-та в България се изработват колите Рено-8. Няма да чуете нормален българин да твърди, че Булгаррено е българска кола, произвеждана у нас, понеже французите не са могли да я правят. Защото ние не сме руснаци, българи сме.
Българин

  • 9
    17
    Коментарът е обиден или неуместен


Коментар на новината чрез Facebook