Как музиката беше индикатор за идването на Тръмп на власт

Как музиката беше индикатор за идването на Тръмп на власт

© Associated Press

Еволюцията на южняшкия рок е била индикатор за настроенията, които в крайна сметка са качили Тръмп на власт – това коментира политологът Евгений Дайнов по време на конференцията „Тръмп и другите: Брекзит, импийчмънт, национал-популизъм“, организирана от департаментите „Политически науки“ и „Философия и социология“ на Нов български университет.

Той посочи, че в основата на тази музика е изграждането на митология за американския мъж – който е „почтен, не краде, работи здраво, няма висше, живее върху земята на дедите си, умее да изхранва семейството си, тоест да държи жена си вкъщи. Смята себе си за опората на Америка и е готов да воюва за Америка във всички войни, които се случат.“ Но тази героизация е минавала през южняшка ирония и самоирония, която след 90-те изчезва.

За изчезналия хумор говори и Васил Гарнизов, който коментираше карикатурите на американския президент. „Карикатурите на Тръмп не са смешни, защото самият оригинал надхвърля границите на въображението. Самият оригинал нормализира пакет от отклонения спрямо общочовешки норми, нормите на един либерален свят“, обясни Васил Гарнизов. „Подигравките обаче са толкова плоски и плакатни, че освен да ни разделят на поддръжници и мразещи Тръмп, нищо друго освен това не могат да направят.“

Южняшкият рок се превръща в изразяването на белите работещи мъже без добро образование, които вече не могат, трудейки се здраво, да издържат семействата си, тоест от регионално и културно явление то става политическо и класово. „Ставайки класово, става пролетарско, ставайки пролетарско, става зло – губи онази самоирония, която има в самото начало“, посочи Дайнов.

Според Дайнов именно тези хора са били чути именно от Тръмп, а не от демократите, които са традиционната партия на Юга и които би трябвало да защитават подритваните и онеправданите. „Те не чуха страдащи бачкатори. Те не чуха това. Те чуха скимтенето на онова презряно племе, което е белият мъж – патерналистичен, южняшки, вярващ в бога и размотаващ се с патлаци. (…) Бутнаха си тапи в ушите, не го чуха, Тръмп го чу и победи. А сега, вместо да си извадят тапите от ушите, те са си набутали по още 2-3″, посочи той и прогнозира сериозна победа на президента на изборите през ноември.

За пример той даде албума на Drive-By Truckers – Southern Rock Opera, и God Guns на Lynyrd Skynyrd от 2009 г. „Щом „Скинърд“ са минали на тема религия, подкрепена с пушки, значи нещата са много зле“, отбеляза той.

Тръмп е богаташ, чиито избиратели иначе биха го ненавиждали. Според мен това е истинския успех на това, което наричаме популизъм, коментира Антоний Тодоров. Според него външната политика на Тръмп изглежда безразсъдна и да има очевидни провали, сред които конфликтът с Европа, тя отговаря на очаквания в американското общество. Тодоров посочи, че освен това Тръмп е на практика обединил силните си съперници Русия и Китай и се е отказал от ролята на САЩ като арбитър във важни и трудни международни въпроси – Средния изток, Афганистан, Сирия, кюрдите.

Христо Тодоров отбеляза, че едновременно коментиране на Тръмп и Брекзит внушава, че между тях има взаимовръзка. Според него, макар да е имало лъжи по време на кампанията за референдума, отвъд тях има „доста сериозни аргументи в полза на Брекзит и тъкмо тези аргументи остават в общата шумотевица често незабелязани“. Въпросът „Дали няма да се справим по-добре извън съюза“ не е празен. За малките страни е очевидно, но за големите не е, посочи още той.

Димитър Вацов изрази мнението, че Брекзит би бил „по-малко опасен, ако Великобритания бе нормална национална държава. Но тъй като тя все още частично е империя, Брекзит вероятно ще доведе до нейния разпад“. По думите му „няма едно достатъчно мощно „ние“, което да обединява всички граждани на кралството. Много по-вероятно е „ние“ да проработи в национално-сепаратистки ключ – Северна Ирландия и Шотландия да излязат от империята.

Стефан Попов сравни езика, който използват Тръмп и британският премиер Борис Джонсън, тоест начина, по който в системата на представителството се артикулират обществени проблеми. Според него Тръмп използва езика, чужд на цялата англосаксонска традиция и на конституционната традиция на САЩ.

САЩ обичат да наричат себе си не демокрация, а република, с което подчертават своята привързаност не към английската корона, от която са се отделили, а към английската традиция, която за пръв път учредява индивида като суверен, посочи той. Институционалният живот на САЩ се вижда като отчетен през гражданина, но при Тръмп това е много силно пречупено. Попов припомни, че президентът е обявил хората от собственото си разузнаване за некадърници, че е в непрекъснат спор със съда за разлика от Джонсън например, който работи в традицията на Англия, макар да се държи комично.



Коментар на новината чрез Facebook