"Идеологът на путинизма" Сурков спря да работи за Путин

Владислав Сурков с руския президент Владимир Путин

© Associated Press

Владислав Сурков с руския президент Владимир Путин

Архитект на путинизма, стратег на украинската криза, смущаващ и мистериозен персонаж от руския политически живот – Владислав Сурков напусна Кремъл след двайсетгодишни усилия по изграждането на т.нар. суверенна демокрация.

Мразен от опозицията, 55-годишният висш функционер с вид на денди, който носи черно сако и вратовръзка при всички случаи, бе сред най-влиятелните съветници на Владимир Путин, когото един ден нарече „пратен от Бога“. Той е автор на концепциите за „управлявана демокрация“ и „вертикала на властта“ – модели, наложени от Кремъл след избирането на Владимир Путин през 2000 г.

В статия от 2019 г. той твърди, че властта, установена от и за Владимир Путин – подконтролни медии, послушна опозиция в парламента и потискане на обществения протест – превъзхожда западните демокрации, които според него са в упадък, докато руската мощ преживява възраждане. След провала от 90-те страната ни се отказа от идеологическите заемки, започна сама да произвежда смисъл и мина в контраофанзива срещу Запада, писа Сурков.

Бившият съветник на Кремъл Глеб Павловски, днес критичен към властта, заяви пред АФП, че Сурков е

работел „ден и нощ“ през двайсетте години,

прекарани до Путин. Една от обсесиите му през това време е стремежът да попречи на каквато и да било „цветна революция“ – народните въстания, които издигнаха на власт прозападни сили в редица бивши съветски републики, като Оранжевата революция в Украйна през 2004 или Революцията на розите през 2003 г. в Грузия.

Заместник-ръководител на президентската администрация, после вицепремиер, често определян като макиавелист, Владислав Сурков обича понякога да изненадва – по време на протестите, разтърсили Москва през 2011 г. след парламентарни избори, преминали с нарушения, той публично подкрепя исканията на демонстрантите. „Кой би искал да запазва корупцията, несправедливостта и една глуха система, чийто идиотизъм прогресира? Никой! Дори онези, които са част от нея“, заявява той тогава.

През 2013 г. се връща в Кремъл, последвайки Путин като съветник, и се посвещава на геополитиката. Става главният руски стратег в украинската криза, белязана от анексирането на Крим през 2014 г. и кръвопролитен конфликт между силите на Киев и проруските сепаратисти в източната част от страната. Докато Москва отрича да подкрепя сепаратистите финансово или военно,

Сурков не крие личните си връзки

с тях. На погребението на Александър Захарченко – един от лидерите на бунтовниците, убит през 2018 г., той публично го нарича свой брат.
Подложен на западни санкции заради ролята си в този конфликт, той заявява, че ги смята за „политически Оскар“ и „голяма чест“.

Въпреки това Владислав Сурков е почитател на американската култура и по-специално фен на рапъра Тупак Шакур, чийто портрет е на видно място в кремълския му кабинет наред с този на Че Гевара. Роден през 1964 г. в семейство на чеченец и рускиня, Сурков започва кариерата си с Михаил Ходорковски. Бъдещият олигарх, милиардер, а след това отявлен враг на Путин го назначава през 1987 г. за шеф на връзките с обществеността в своята банка „Менатеп“. Забелязан от Кремъл, Сурков влиза там малко преди изненадващата оставка на Борис Елцин в края на 1999 г., последвана от идването на Владимир Путин.

Автор на романи за политически интриги, излезли под псевдонима Натан Дубовицки, той пише и текстове за руската рок група „Агата Кристи“. /БТА



Коментар на новината чрез Facebook