Защо Китай е лидер и във въглищата, и в зелената енергия
© Associated Press
Китай е на първо място в света по парникови емисии и в същото време е най-големият пазар за чисти енергийни източници. Очевидният парадокс е възможен заради огромния мащаб на китайския енергиен сектор. В момент, когато световните лидери се събраха в Испания, за да обсъдят как да бъде забавено затоплянето на планетата, светлините на прожекторите са насочени към Китай. Страната е на първо място света по емисии на парникови газове.
Китай гори около половината от въглищата, използвани на Земята всяка година. Между 2000 и 2018 г. неговите въглеродни емисии почти се утроиха и сега на страната се пада дял от близо 30% от глобалните. В същото време Китай е водещият пазар за слънчеви панели, вятърни турбини и електромобили и произвежда около две трети от соларните клетки, инсталирани в света. „Наблюдаваме много противоречия в енергийното развитие на Китай. Той е най-големият пазар в света за въглища, а в същото време и за чиста енергия“, обобщи Кевин Ту, изследовател от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.
Очевидният парадокс е възможен заради огромния мащаб на китайските енергийни нужди. В момент, когато икономическият растеж на Китай се забави до най-ниското си равнище от четвърт век до около 6% според официална статистика, политическите ръководители на страната засилват подкрепата си за въгледобива и други тежки индустрии – традиционния стълб на китайската енергийна система и икономика. В същото време страната намалява субсидиите за възобновяема енергия.
На годишната среща на върха на ООН за климата в Мадрид правителствените представители доуточнят правилата за прилагане на Парижкото споразумение от 2015 година, което постави за цел ограничаването на глобалното затопляне до между 1.5 и 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. Отделните държави може да решат сами как да изпълнят тази задача. По-рано Китай
пое ангажимент възобновяемите източници, включително атомната енергия
и водните централи, да достигнат дял от 20% в енергийния му микс. Експертите по климата като цяло са съгласни, че първоначалните обещания, дадени в Париж, няма да са достатъчни, за се постигне тази цел. От страните се изисква догодина да обявят по-амбициозни цели. Надеждите, че Китай ще предложи да направи много повече, угасват.
Скорошни медийни съобщения и сателитни снимки навеждат на мисълта, че строи или планира да довърши през следващите години нови електроцентрали на въглища с общ капацитет 148 гигавата – почти колкото целия капацитет на Европейския съюз, според анализ на неправителствената организация от Сан Франциско Global Energy Monitor. Инвестициите в Китай в областта на възобновяемите енергийни източници са намалели с близо 40% през първата половина на 2019 година спрямо същия период на миналата година, показват данни на Bloomberg New Energy Finance. Правителството оряза субсидиите за слънчевата енергия.
Миналата седмица в Пекин китайският министър заместник-министър на околната среда Чжао Инмин заяви пред журналисти, че делът на неизкопаемите източници в енергийния микс на страната вече е достигнал 14.3%. Той не даде индикации, че Китай ще си постави скоро по-високи цели. „Все още сме изправени пред предизвикателства да развиваме нашата икономика, да подобрим живота на хората“, каза Чжао.
Китай е представян едновременно като най-лошия климатичен злодей в света или като неговия потенциален енергиен спасител. И двата суперлатива обаче до известна степен са неточни. Когато беше бързо растяща икономика, стремителното увеличаване на китайските енергийни нужди бе неизбежно. Единственият въпрос беше кога страната ще може
да задвижва достатъчно голяма част от икономиката си с възобновяеми източници,
за да ограничи увеличението на парниковите емисии. Мнозина наблюдатели се обнадеждиха от краткото понижаване на китайските въглеродни емисии между 2014 и 2016 година, както и от изявление на президента Си Цзинпин от 2017 година, че Китай е „заел водещото място в международното сътрудничество за отговаряне на климатичните промени“.
Днес страната отново се съсредоточава върху въглищата и това поражда разочарование. Изкопаемите горива като въглищата, петрола и природния газ отделят въглероден диоксид в атмосферата, задържайки топлината и променяйки климата. Въглищата са сочени за най-големия виновник. Миналата година потреблението на въглища в САЩ е спаднало до най-ниското си равнище от близо 40 години, по данни на Управление за енергийна информация на страната.
Провинция Шанси е място, което е показателно за растежа, временния застой и възобновения растеж на китайския въгледобивен сектор. Шанси е обширен планински район в централната част на страната. Тя е „сърцето“ на традиционната китайска въгледобивна индустрия, осеяна с големи мини, но и приема някои от най-големите соларни и вятърни енергийни проекти, според държавните медии.
През по-голямата част от последните 30 години на бърз икономически растеж въгледобивът преживя бум в Шанси и съседните провинции. Въглищата осигуряваха голяма част от енергията, необходима за растежа на китайските градове и индустрии, и Китай изпревари САЩ като източник номер на въглеродни емисии в света през 2006 година. Само че след рязък растеж в продължение на две десетилетия китайските емисии
застинаха около равнището си от 2013 година и след това леко намаляха
през 2015 и 2016-а, според Global Carbon Budget, която следи емисиите в глобален мащаб. Това понижение дойде на фона на обявената от китайските лидери „война на замърсяването“ и замразяването на строителството на десетки планирани електроцентрали на въглища, някои от които в Шанси. В същото време правителството поиска от операторите на много вече изградени централи да инсталират ново оборудване за „улавяне“ на серен диоксид, азотен оксид и други опасни вещества. Около 80% от китайските топлоелектрически централи сега имат такива пречиствателни инсталации, каза Алвин Лин от неправителствената организация Natural Resources Defense Council.
В резултат качеството на въздуха в много китайски градове, включително в столицата, се подобри чувствително между 2013 и 2017 година. Местните жители, отдавна свикнали да носят маски и да си купуват машини за пречистване на въздуха у дома, започнаха да се радват на повече „дни със синьо небе“, както наричат в Китай дните с ниско замърсяване. Годишните равнища на т. нар. фини прахови частици (ФПЧ 2.5) – малки, но опасни замърсители – намаляха с около една трета в цял Китай между 2013 и 2017 г. – от 61.8 до 42 микрограма на 1 кубичен метър, по данни на учени от Университета Цинхуа в Пекин и други институции. „Това е голямо подобрение, но въздухът все още не е безопасен“, обобщи Алвин Лин. Равнищата на замърсяване в Китай продължават да са доста над стандартите, определени от Световната здравна организация.
© Associated Press
Въпреки че тези преоборудвани електроцентрали на въглища отделят по-малко замърсители, които вредят на човешкото здраве, пречиствателните инсталации не намаляват парниковите газове. „Новите централи са добри за качеството на въздуха, но целият този въглероден диоксид продължава да отива в атмосферата“, обясни Лин.
През последните три години китайските въглеродни емисии отново са започнали да нарастват по данни на Global Carbon Budget.
Тази тенденция стана очевидна през първата половина на 2019 година, когато китайските въглеродни емисии от изкопаеми горива и производство на бетон са се увеличили с 4% спрямо същия период миналата година според предварителен анализ на официалната статистика, направен от Лаури Миливирта, водещ анализатор в хелзинкския Centre for Research on Energy and Clean Air.
Зимата може да върне продължителния смог в Пекин, в момент, когато властите либерализират екологичния контрол върху тежката промишленост, отчасти за да компенсират забавянето на други сектори от икономиката. Производствата на цимент и стомана остават едновременно енергийно интензивни и силно замърсяващи. Разрешенията за нови централи на въглища се умножиха, след като
регулаторният контрол бе прехвърлен за кратко от Пекин на провинциалните власти,
които гледат на строителните проекти и въгледобива като на стимули за местната икономика и данъчните приходи, каза Тед Нейс, изпълнителен директор на Global Energy Monitor. „Това е все едно строител питон да погълне жираф и сега наблюдаваме как това временно увеличение преминава през системата“, заяви Нейс.
Построяването на електроцентрала на въглища в Китай отнема около три години. През ноември премиерът Ли Къцян произнесе пред политици реч, в която подчерта значението на местните въглища за енергийната сигурност. Само че след като увеличаването на капацитета за производство на електроенергия от въглища изпреварва енергийното търсене, свръхкапацитетът „сега е сериозно безпокойство“, каза Кевин Ту от Колумбийския университет.
И когато бъде построена нова инфраструктура, е трудно да бъде пренебрегната. „Ще е политически трудно да бъде зачеркната една чисто нова централа на въглища, която наема хора и поддържа мина. Това ще направи по-труден за Китай преходът към замяна на въглищата“, каза Нейс.
Земята вече се затопли с 1 градус по Целзий. Всички сценарии, предвидени от Междуправителствената група за климатичните промени за ограничаване на затоплянето на планетата до 1.5 градуса по Целзий, включват рязко намаление на производството на електроенергия от въглища. В тези усилия други страни разчитат на Китай да произвежда по-голямата част от слънчевите панели, инсталирани по света, според анализ в списание „Сайънс“, един от чиито съавтори е Джонас Нам, енергиен експерт от университета „Джон Хопкинс“. За да имаме каквито и да било шансове да изпълним климатичните цели, трябва да свършим много работа до 2030 година и няма да сме в състояние да направим това без участието на Китай в осигуряването на съоръжения за чисти енергийни източници, каза Нам.
Китайското производство помогна за спада на цената на слънчевите панели с 80% между 2008 и 2013 г. Цените на вятърните турбини и литиево-йонните батерии също са се понижили значително според Bloomberg New Energy Finance. „Китай има наистина двойнствен принос. От една страна, той увеличи бързо емисиите през последните две десетилетия. От друга – показа, че е способен да внесе иновации в цялото производство и да направи новите енергийни технологии достъпни в голям мащаб, по-бързо и по-евтино“, заяви Нам.