ЕЦБ: България трябва да поправи закони, за да влезе в еврозоната

Сградата на Европейската централна банка във Франкфурт.

© Reuters

Сградата на Европейската централна банка във Франкфурт.

България има още работа, включително законодателна, за да покрие изискванията за членство в еврозоната. Това е мнението на Европейската централна банка, изразено днес в Доклада за конвергенцията, оценяващ състоянието на българската икономика, институции, националната валута, търговските и централната банка за приемане на единната европейска валута.

Очаквано, ЕЦБ не обявява пълна готовност на България, тъй като обикновено това се прави в последния момент преди страната да бъде приета в ERM II, механизъм за подготовка за въвеждане на еврото, престоят в който трае поне 2 години.

Формално погледнато, остана един проблем – увеличаването капитала на Първа инвестиционна банка, което стана днес в последния момент с аукцион на фондовата борса в София. Все още не е известно кой купи почти всичките предложени права на ПИБ срещу над 196 млн. лв, но това ще стане ясно в рамките на около 2 седмици. Според „Капитал“ възможно е това да е държавата – директно, през Българската банка за развитие (ББР) или друг посредник. Ако това се потвърди, правителството ще трябва да обясни защо прави инвестиция за 200 млн. лв в нещо, което два дни по-рано не пожела никой частен купувач. Малко по-късно в телевизионно интервю министърът на икономиката Емил Караниколов потвърди държавното участие.

Докладът на ЕЦБ е писан преди това събитие и в него се напомня, че миналото лято две банки бяха посочени като източник на потенциален проблем, ако не увеличат капитала си. „Инвестбанк“ го направи миналата година.

Премиерът Бойко Борисов беше казал през март, че до края на април страната влиза в „чакалнята“ на еврозоната. Но проблем с емисията на ПИБ наложи отлагане, а с това се заговори за нов срок – през юли 2020 г. Това трябва да стане синхронно и с влизане в Банковия съюз на ЕС. За първото е нужно одобрението на ЕЦБ, а за второто – съгласието на правителствата от еврозоната плюс това в Дания.

Днес ЕЦБ обръща внимание, че инфлацията в България остава доста над референтната стойност от 1.8% по критерия за ценова стабилност. През март 2020 г. нейният 12-месечен среден темп е бил 2.6%, а през последните 10 години се е колебаел в сравнително широк диапазон – от -1.7% до 3.8%. Това не е изненадващо, понеже България догонва икономически и по доходи Централна и Западна Европа и от ЕЦБ отбелязват това. В доклада се обръща внимание на значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция, по-специално в периода 2017-2018 г., когато всъщност правителството на Борисов чувствително повишаваше минималното заплащане в бюджетната сфеа, а то е референтно за определянето на редица други доходи и принуждава бизнеса също да вдига заплатите.

Сега ЕЦБ казва, че с оглед на пандемията от коронавирус COVID-19 съществува висока степен на несигурност относно това как този темп ще се измени през следващите месеци. „В перспектива съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България“, се казва в доклада и се отправя съвет процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика.

Втори проблем, който подлежи на разрешаване преди влизането в еврозоната е, че „българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата“. От ЕЦБ напомнят, че България има съюзнически задължения за привеждане на законодателството си в съответствие.

Третият проблем е доста масов в еврозоната, но ясно е изразен в България – ниското качество в работата на институциите. На базата на четири международно приети за авторитетни доклада от ЕЦБ показват, че България е с най-лошите показатели по този критерий.

ЕЦБ: България трябва да поправи закони, за да влезе в еврозоната

„Формирането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи“, се казва в доклада. „За устойчивостта на конвергенцията и икономическата стабилност ще спомогнат широкообхватни структурни реформи, имащи за цел подобряване на структурната устойчивост, бизнес средата, финансовата стабилност и качеството на работа на институциите и управлението.“



Коментар на новината чрез Facebook