Еврокомисията от днес има първата си жена председател

Урсула фон дер Лайен

© Reuters

Урсула фон дер Лайен

Урсула фон дер Лайен днес встъпва в длъжност като първата жена председател на Европейската комисия, а в понеделник, първия ѝ официален работен ден на поста, ще замине за климатичната конференция на ООН в Мадрид, пише „Политико“.

61-годишната Фон дер Лайен, бивш германски министър на отбраната и приближена на канцлера Ангела Меркел, обеща борбата срещу климатичните промени да заеме централна част в управлението ѝ и представи амбициозна Зелена сделка, която ще промени всички аспекти на европейския живот.

В сряда Европейският парламент одобри Фон дер Лайен и екипа ѝ от 15 мъже и 11 жени – най-близкото, което ЕС някога е имал що се отнася до баланс между половете в колежа на комисарите. Те ще встъпят в длъжност днес, месец по-късно от очакваното, след като Европарламентът отхвърли трима от първоначалните кандидати на Фон дер Лайен – от Румъния, Унгария и Франция.

В сряда евродепутатите одобриха новата Еврокомисия с 461 гласа „за“, 157 „против“ и 89 „въздържал се“. Резултатът демонстрира по-голямата фрагментираност в ЕП след изборите през май, която вероятно ще затрудни законодателната работа на екипа на Фон дер Лайен през следващите пет години.

За пръв път Комисията няма да може да разчита на коалиция на мнозинството на само две групи – дясноцентристката Европейска народна партия и лявоцентристката Социалисти и демократи, а ще се нуждае и от гласовете на либерално-центристката „Обнови Европа“ или ще трябва да събира подкрепа от различни партии по-наляво, включително от Зелените, които гласуваха с „въздържал се“ в сряда.

Фон дер Лайен обаче вероятно ще се сблъска с политически предизвикателства още по-скоро, защото иска през първите си 100 дни на власт да изпълни серия от обещания, които направи, за да си спечели одобрението на Европейския парламент през юли – не само Зелената сделка, но и правен инструмент за справедлива минимална заплата, задължителни мерки за прозрачност на заплащането, за да се насърчи равенството между половете и законодателство, гарантиращо етичното използване на изкуствения интелект.

В същото време Берлин и Париж все по-често се карат, като Макрон и Меркел правят противоречащи си изказания в публичното пространство. Те имат сериозни разногласия по важни въпроси, включително разширяването на ЕС към Западните Балкани, НАТО и бъдещето на еврозоната.

Като се добавят и други разделения в ЕС, особено по спорни въпроси като миграцията, предоставянето на убежище, върховенството на закона, многогодишната финансова рамка (повече четете тук), както и задаващите се трудности около Брекзит и напрежението със САЩ, Фон дер Лайен трудно ще излезе скоро от кризата и режима на аварийно реагиране, в които се намираше предшественикът ѝ Жан-Клод Юнкер през последните пет години.

Преди гласуването в сряда тя представи пред Европейския парламент основните си политически приоритети, сред които са засиленото внимание върху дигитализацията и технологичните въпроси, нови опити за засилване на сътрудничеството в ЕС по икономически и финансови въпроси и за подсилване на външнополитическите инициативи.

Голяма част от дневния ред обаче може да се окаже извън нейния контрол.

Например резултатът от изборите във Великобритания на 12 декември в голяма степен ще определи какво ще се случи с Брекзит. Ако премиерът Борис Джонсън и неговата Консервативна партия спечелят мнозинство, Великобритания вероятно още напусне ЕС на 31 януари и Фон дер Лайен и екипът ѝ ще насочат вниманието си към трудните преговори за бъдещите търговски отношения. Но ако ситуацията в Уестминстър продължи да бъде в задънена улица, е невъзможно да се предвиди какви ще са следващите стъпки на ЕС.

В новата Еврокомисия Българският еврокомисар Мария Габриел ще отговаря за „Иновации, наука, култура, образование и младеж“. Първоначалното име на ресора ѝ беше „Иновации и младеж“, но в сряда Фон др Лайен обяви промяната, която се наложи след настояване от Европейския парламент (повече четете тук)

В петък ръководството си смени и Европейският съвет. Начело застана бивщият белгийски премиер Шарл Мишел. Дскоро ръководилият срещите на държавните и правителствени ръководители Доналд Туск беше избран по-рано този месец за президент на Европейската народна партия. Мандатът на председателя на Европейския съвет е две години и половина с възможност да бъде удължен само веднъж.

В рубриката си „Столиците“ EurActiv обобщава какви са очакванията на държавите членки от новата Европейска комисия.

Отбелязва се, че София очаква Брюксел да препотвърди политическата подкрепа за прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка, който бе установен спрямо България и Румъния след присъединяването им към ЕС през 2007 г. Останалите цели са България да бъде приета в т. нар. „чакалня за еврозоната“, ERM II, и да бъде поет по-сериозен ангажимент страната да стане част от Шенгенското пространство. Тези очаквания прозвучаха по време на срещата на премиера Бойко Борисов със заместник председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс преди избора на Урсула фон дер Лайен.

Германският канцлер Ангела Меркел призова новата Европейска комисия да се захване бързо с търговските преговори със САЩ. Меркел заяви, че Германия иска търговско споразумение с Вашингтон.

През втората половина на 2020 г. Германия ще е ротационен председател на Съвета на ЕС, което се оччаква да бъде от решаващо значение новата Европейска комисия на Урсула фон дер Лайен да изпълни амбициозната си програма. Берлин ще трябва да използва политическата си тежест, за да бъде приета многогодишната финансова рамка (МФР), всички останали точки от дневния ред зависят от нея, най-вече планирания Зелен пакт.

Франция настоява по няколко въпроса и очаква много от новата Комисия на Урсула фон дер Лайен. Нова генерална дирекция, посветена на въпросите на отбраната и сигурността, е създадена след френски натиск, но това далеч не е достатъчно. Освен реализирането на нов фонд за отбрана и индустриална стратегия по отношение на космоса и отбраната, Франция също иска промяна на правилата на ЕС за конкуренцията, да подобри климатичната визия на ЕС, да смекчи натиска за бюджетната дисциплина и да гарантира повече инвестиции, финансирани от ЕС.

Освен че Фон дер Лaйен беше кандедат за този пост на Макрон, Франция получи огромен комисарски портфейл за Тиери Бретон, Мишел Барние преговаря за Брекзит, а паричната политика е поверена на Кристин Лагард. Няма да е изненада, ако това подразни някои страни-членки.

Още за желанията на държавите членки четете на сайта на EurActiv България.

Какви още цели си постави Урсула фон дер Лайен четете тук и тук.

Коментари на български евродепутати за бъдещата Еврокомисия четете тук.

За предизвикателствата по пътя на утвърждаването ѝ четете тук.



Коментар на новината чрез Facebook