Еволюцията на скафандрите

Астронавтите Дъглас Хърли и Робърт Бенкен преди планирания полет в сряда.

© Reuters

Астронавтите Дъглас Хърли и Робърт Бенкен преди планирания полет в сряда.

Футуристичните костюми на астронавтите Дъглас Хърли и Робърт Бенкен, които трябваше да излетят с полета на NASA и SpaceX в сряда, изглеждат като излезли от филмово студио и са на светлинни години от обемните оранжеви скафандри, познати ни от ерата на совалките.

Шлемовете са отпечатани на 3D принтер, а ръкавиците са пригодени за използването на тъчскрийн.

Но основната им цел остава същата – да предпазят членовете на екипажа от понижаване на налягането, при което би се изгубил въздух в капсулата Crew Dragon. Те също така гарантират, че астронавтите имат достатъчно кислород и регулират температурата им. Комуникациите и въздухът се осигуряват чрез една-единствена връзка, разположена на седалката, която се включва към костюма, разказва Би Би Си.

Костюмите Starman, както са наречени, са от едно цяло парче и са персонализирани за астронавта. Видът им е замислен от холивудския костюмен дизайнер Жозе Фернандес, който е работил по филми като „Капитан Америка: Гражданска война“ и „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“.

Еволюцията на скафандрите - от Алексей Леонов до SpaceX

© Reuters

Но скафандрите са предназначени само за използване в капсулата на SpaceX и не са подходящи за излизане в Космоса.

Астронавтът Ерик Боу в костюм Boeing Blue.

© NASA

Астронавтът Ерик Боу в костюм Boeing Blue.

Аерокосмическият гигант Boeing също има договор с NASA за превоз на астронавти до Международната космическа станция (МКС) в своя кораб CST-100 Starliner. Компанията също така е разработила свой костюм за защита на астронавтите по време на ключовите фази на излитане и повторно навлизане в атмосферата.

Костюмите Boeing Blue са с около 40% по-леки от предишните поколения скафандри, носени от американските астронавти – и по-гъвкави.

Те имат серия от различни вътрешни слоеве, за да поддържат температурата на астронавтите. Костюмът също има и сензорни ръкавици, така че астронавтите да могат да използват тъчскрийн в космическия кораб. Мекият, подобен на качулка шлем има широк поликарбонатен визьор, който цели да осигурява по-добро периферно зрение по време на пътуването.

Ципове в областта на торса улесняват астронавтите удобно да преминават от седнало в изправено положение.

През октомври 2019 г. NASA показа два други костюма от следващо поколение за програмата Artemis. Това е следващото голямо предизвикателство за агенцията – завръщането на Луната до 2024 г., използвайки космическия кораб Orion.

Костюмите Exploration Extravehicular Mobility Unit (xEMU) (ляво) и Orion Crew Survival System.

© NASA

Костюмите Exploration Extravehicular Mobility Unit (xEMU) (ляво) и Orion Crew Survival System.

Един от костюмите e Orion Crew Survival System, който е подобен на тези на SpaceX и Boeing. Той прилича и на оранжевите костюми, използвани от астронавтите от космическите совалки, но е доста по-лек. Русия има подобна система, наречена „Сокол“.

Другият е Exploration Extravehicular Mobility Unit (xEMU), който е проектиран да бъде носен на повърхността на Луната. Много по-обемен и здрав, този скафандър трябва да предпази астронавтите от ниската температура извън стените на космическия кораб и да осигури поне минимална защита срещу микрометеорити и други малки космически отломки. В това отношение той е подобен на костюмите, използвани на МКС за излизане в Космоса.

Руския космонавт Олег Котов със скафандър Орлан извън МКС през 2013 г.

© NASA

Руския космонавт Олег Котов със скафандър „Орлан“ извън МКС през 2013 г.

На Международната космическа станция се използват два вида почти идентични скафандри за излизане в открития Космос. Единият е руския тип „Орлан“, който за първи път е използван през декември 1977 г.

„Орлан“ е космически костюм от една част. „Раницата“ на гърба се отваря като врата, което позволява на космонавта да влезе в скафандъра.

Extravehicular Mobility Unit (EMU) на NASA бе въведен в употреба през 1981 г.

Астронавтът Робът Кърбийм с EMU извън МКС през 2006 г.

© NASA

Астронавтът Робът Кърбийм с EMU извън МКС през 2006 г.

За разлика от „Орлан“ EMU е от две отделни части – долна и горна половина. Полутвърдият костюм осигурява около 8.5 часа поддръжка на живот във вакуум.

Астронавтите, които работят на Международната космическа станция, тренират както с американските, така и с руските скафандри.

Едуин Бъз Олдрин на повърхността на Луната, 20 юли 1969 г.

© NASA

Едуин „Бъз“ Олдрин на повърхността на Луната, 20 юли 1969 г.

Костюмите, носени от астронавтите от „Аполо“ на Луната, също са наречени EMU и са резултат на години разработки. За своята програма за кацане на Луната СССР също подготвя свой скафандър – „Кречет“. При закриването на програмата системата е използвана като база за разработването на „Орлан“.

Съветските космонавти Алексей Леонов и Валери Кубасов преди полета за скачването на модулите Съюз и Аполо през юли 1975 г.

© NASA

Съветските космонавти Алексей Леонов и Валери Кубасов преди полета за скачването на модулите „Съюз“ и „Аполо“ през юли 1975 г.

Скафандрите са изминали дълъг път от първата космическа разходка на покойния космонавт Алексей Леонов през март 1965 г. Костюмът „Беркут“ на Леонов започва да се надува при излизането му в Космоса, така че ръцете му се изплъзват от ръкавиците. Само чрез изпускане на въздух от скафандъра, което излага космонавта на риск от декомпресия, той успява да се върне в космическия кораб.



Коментар на новината чрез Facebook