Да останеш вкъщи или да оцелееш

Последните масови събирания в Кибера на 20 март, два дни преди въвеждането на строги ограничения - кафенетата в Кения затвориха

© Associated Press

Последните масови събирания в Кибера на 20 март, два дни преди въвеждането на строги ограничения – кафенетата в Кения затвориха

Оплакванията от социалното дистанциране и коренната промяна в начина на живот, с всички неудобства, изглеждат като проблем на „развитите държави“, погледнати поне два континента.

Мнозина в Африка и Азия са принудени да вземат тежки решения – да се изолират, за да се справят с разпространението на коронавируса, или да продължат да ходят на работа, за да оцелеят, защото работят ден за ден.

В държави като Индия, където десетки милиони домакинства в бедняшките квартали живеят в трудни условия и където 90% от работните места са в сивата икономика, обявената във вторник блокада реши дилемата вместо гражданите. В страни като САЩ, където публичният ред и законите се спазват, милиони ще бъдат засегнати от ограничаването на събиранията и на икономическата дейност.

В редица държави в Южна Азия и Африка обаче хората с ниски доходи продължават да ходят на работа, защото не могат да си позволят да изпуснат приходи.

Ето и два примера.

Индонезийският президент Джоко Видодо призова гражданите да „останат по домовете си, да работят и да се молят“ (по възможност оттам) в следващите две седмици. Това е опит да се овладее COVID-19 в най-многолюдната мюсюлманска държава, където случаите са едва стотици, но растат бързо, а местни медии всеки ден информират за заразени известни личности.

Няма как индонезийците да обърнат внимание на този призив – 60% от индонезийските работещи са в неформалния сектор; а това означава почти колкото населението на Германия, отбелязва „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Търсенето на работа понякога е трудно, а е нужно да се хранят семейства. Жена в град Йогякарта обобщава ситуацията така: „Не мога да се поставя под карантина. Трябва да работя. Няма ли работа, няма пари, а ако няма пари, това означава да няма ядене за децата ни.“ Със сигурност в Бангладеш, Индия и Индонезия в последните седмици е имало богати семейства, пуснали помощниците и шофьорите си за известно време, давайки им и пари авансово. „Това обаче е въпрос на човечност. Не е закон,“ пише германското издание.

„Имаме избор между здраве и пари,“ казва търговец в Кочи, Индия. А и това са претъпкани градове – в Манила (Филипините), Мумбай (Индия) и Дака (Бангладеш) живеят между 30 и 40 хил. жители на кв. км – при около 4000 души на кв. км в Берлин и значително по-малко в София. В метрото на Мумбай се возят 7.5 млн. души дневно. Тези, които печелят по евро на ден, просто не могат да си позволят социална дистанция.

Карантината е невъзможност за обитателите на паянтовите постройки в Кибера, предградие на столицата на Найроби. Там според данни на кенийските власти от 2009 г. живеят 170 хил. души, много от които са пристигнали от други части на страната в търсене на работа и живеят в крайна бедност. В зависимост от това кои зони около Найроби се причисляват към Кибера населението днес може да е между 500 хил. души и милион – или повече.

„Разходете се по ул. „Кибера“ и на пръв поглед няма да забележите, че светът е в разгара на коронавирусна пандемия. Продавачите все още предлагат зеленчуци, а мотористите продължават да се събират на кръстовища, в очакване на потребители,“ се разказва в репортаж на катарската телевизия „Ал Джазира“.

Да останеш вкъщи или да оцелееш - дилема за милиони по света

© Associated Press

В действителност хората по улицата са по-малко. Местните обаче с притесняват за бизнеса си. Мнозина не ходят на работа, а с това приходите на продавачите и други услуги в региона също намаляват. В Кибера мнозина, потърсени от телевизията, казват, че разбират риска, особено предвид опасността за собственото им предградие заради битовите условия, които могат да улеснят разпространението на COVID-19. „Хората са изплашени, но тук в бедняшкия квартал работим ден за ден. Ако не работиш, не яден. Ако получиш долар, не можеш да го спестиш, трябва да нахраниш цялото семейство,“ обяснява общностен лидер.

Освен това повечето жители трябва да пътуват до работното си място. Онези, които работят в центъра, носят със себе си паниката в квартала – заради несигурността дали няма да заразят жителите. Попитан дали социалното дистанциране се спазва в Кибера, лидерът обяснява: „Не е възможно в бедняшките квартали. Живеем едни до други в стаите си делим една стена. За да работим, трябва да използваме (мотоциклети), трябва да се качваме на (минибуси). В квартала трябва да взаимодействаме помежду си.“

Кения засега не е обявила пълна блокада, в страната започва действа от петък вечерен час от 7 вечерта до 5 сутринта; по-нататъшно спиране на търговската дейност би навредило на бизнеса, но и сегашните рестрикции ще го засегнат, затова президентът Ухуру Кенята обяви данъчни съкращения – както на ДДС, така и на корпоративния данък – а хората, които получават под 226 долара месечно, няма няма да плащат никакъв данък. Според властите обаче ограниченията са нужни, защото кенийците не изпълняват призивите да стоят у дома и да не се събират; а взаимодействието със съгражданите улеснява бедните,

Развиващи се и развити държави често могат да изглеждат и равни пред опустошителните ефекти на коронавируса върху икономиката.

„Трябва да си плащам наема, сметките; издържам три деца,“ казва американец в репортаж на „Ройтерс“, публикуван днес. Мъжът на 26 години изчислява, че помощите за безработни ще му свършат работа за две седмици и след това ще трябва да реши кои сметки да не плати.

В Ларедо, Тексас, край южната граница на САЩ, откъдето е репортажът, Алберто Мендоса е един от хилядите останали на ръба заради пандемията. В града с 260 хил. души забраната за събиране на над 10 души, която бе въведена първоначално, бе шок за местната икономика и улесни бързия упадък на града. В окръг Уеб, който включва Ларедо, една трета от жителите са под федералния праг на бедност, мнозина не са здравно осигурени. Част от жителите вече трябва да се редят за храна. Много от нископлатените им работни места изискват физическо присъствие.

Дистанция в градския транспорт на Ларедо.

© Reuters

Дистанция в градския транспорт на Ларедо.

Забраните там се спазват. Това обаче не е никаква утеха за местните; Сандра Куин, професор от Мерилендския университет, обяснява, че „пандемия като тази се подхранва от социалните неравенства и съществуващите дисбаланси в здравната система“.

Колко сериозен е проблемът в САЩ, ще се разбере от новите икономически данни, но имаше и стряскащи прогнози за безработица от 30% във второто тримесечие. Анализатори от „Голдман Сакс“ обърнаха внимание, че над 2 млн. са подали молби за помощи за резработни само миналата седмица, три пъти повече от данните за предишната.



Коментар на новината чрез Facebook