В Турция

В Турция - Истанбулската конвенция била бомба срещу семейството

© Associated Press

Истанбулската конвенция на Съвета на Европа има за цел да защитава жените от насилие, включително в Турция. Консервативните сили в страната обаче настояват тя да се отмени незабавно, защото застрашавала традиционното семейство, пише „Дойче веле“.

Насилието срещу жени не е рядкост в Турция. През 2019 станаха няколко особено жестоки убийства, които разтърсиха обществеността и породиха вълна от възмущение – например това на 20-годишната студентка по изкуство Серен Йоздемир. През миналата година са регистрирани 474 убийства на жени – рекорд в досегашните статистики, съобщават от платформата „Да спрем убийствата на жени“.

Независимо от шокиращите данни, консервативното турско правителство явно не проявява особен интерес към тази тематика.

Това си личи особено ясно по сегашната дискусия около т.нар. Истанбулска конвенция. Тя беше приета от Съвета на Европа през 2014 година и си поставяше за цел да ограничи насилието над жените, най-вече домашното, и да стимулира равнопоставеността между мъжа и жената.

Турция беше първата страна, която подписа конвенцията и я въведе в собственото си законодателство под формата на „Закон за превенция на насилието срещу жени и за защита на семейството“.

Някои крайно религиозни сили обаче се опасяват, че конвенцията застрашава турските традиции и обичаи, поради което споразумението се торпедира съвсем отявлено.

Eбру Азилтюрк, пълномощничка по проблемите на жените от ислямската консервативна партия Саадет /СП/, описа Конвенцията като „бомба срещу семейството“. Договорът застрашавал „финансовото и морално единство на семейството“. В материал за консервативния вестник „Мили“ тя написа още, че Конвенцията противоречи на член 41-ви от турската конституция, в който е уредена „защитата и единството на семейството“. Според Азилтюрк, денонсирането на конвенцията е единственият начин да се реши този проблем.

Изказването ѝ крие опасен заряд: от няколко дни насам турската общественост обсъжда евентуално оттегляне на Турция от Истанбулската конвенция. В социалните мрежи се води ожесточена битка между привържениците и противниците на конвенцията, а в Туитър се разпространяват всевъзможни полемични карикатури – сред тях и една особено популярна, в която Истанбулската конвенция се сравнява с превземането на Константинопол през 1453 година, а като тържествуващ завоевател е показан американският „чичо Сам“. Посланието на тази карикатура е повече от ясно: Западът си е поставил за цел да превземе Турция.

Джанан Арън, основателка на Съюза за защита на жените, не е съгласна с твърдението, че Истанбулската конвенция застрашава целостта на семейството. „Какво означава изразът, че семейството е свещено? Нима семейството е някаква непоклатима конструкция, в която силите на жената се изстискват като парцал, а тя е деградирана до машина за раждане на деца () и до средство за сексуално задоволяване?“.

Арън обърна отново внимание на факта, че Конвенцията има една-единствена цел – да защитава жените от насилие.

Защитнички на правата на жените критикуват факта, че Истанбулската конвенция всъщност рядко се прилага на практика. Независимо от това, че страните, подписали конвенцията, се задължиха да създадат съответните рамкови условия за нейното спазване, в правната практика нормите на Конвенцията почти не намират приложение. Не се реализират и съответните защитни мерки, както и методите за оказване на помощ, критикуват правозащитничките.

Насилието и дискриминацията на жените обаче могат да бъдат осуетени, само ако правосъдието и полицията прилагат на практика Истанбулската конвенция, смята Чанан Гюлю, председателка на сдружение, оказващо помощ на жените.

Правозащитничката смята, че Истанбулската конвенция не се прилага, защото влиза в противоречие с политическата линия на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). „Ако Конвенцията се прилагаше в практиката, това би предизвикало съпротива от редиците на управляващата партия“, казва Гюлю.

Според нея, част от членовете на ПСР приемат Истанбулската конвенция, но все още липсва достатъчно политическа воля за постоянна борба срещу насилието над жените.

Един пример от близкото минало красноречиво показва това. На 25 ноември миналата година в Истанбул се проведе протестна демонстрация в чест на Международния ден срещу насилието над жените, в която се включиха близо 2 000 души. Те протестираха и срещу големия брой убийства на жени в Турция.

Полицията обаче разпръсна протестиращите със сълзотворен газ и гумени куршуми. А предложението на прокюрдската Демократична партия на народите (HDP) да се състави парламентарна комисия, която да разследва насилието срещу жени, беше отхвърлено от управляващата ПСР и ултранационалистическата Партия на националното действие (MHP).



Коментар на новината чрез Facebook