В Алжир коронавирусът е оръжие срещу протестите

Снимката е от 21 февруари

© Associated Press

Снимката е от 21 февруари

Алжирските власти използват болестта COVID-19, за да се опитат да сложат завинаги край на народното движение, което разтърсваше страната в продължение на година до неотдавнашното си преустановяване. Според анализатори властите искат да попречат на всякаква възможност за повторната му поява.

От началото на здравната криза и спирането на провежданите всяка седмица протести в средата на март репресиите продължават над опозиционери, независими журналисти и медии и интернет потребители. В същото време ускореното приемане на законови текстове, които криминализират разпространението на фалшива информация и език на омразата в интернет, предизвиква опасения за евентуален опит да се „обуздае“ свободата на словото.

„Това е завръщане към железния ред, същият, който през 70-те години на миналия век налагаше на всички алжирци и алжирки да си затварят устите и да слушат“, критикува журналистът Акрам Белкаид в своята хроника за в. „Котидиен Доран“, независимо франкофонско издание. „Хирак“ (протестното движение – бел. АФП) спечели първия мач. Властта е на път да спечели срещата реванш и истинската си „цел“ да попречи да има мач за определяне на победителя, или с други думи, подновяване на протестите, след като епидемията бъде обуздана“, казва Белкаид.

„Пандемията е манна небесна за действащата власт, която се възползва от големия си късмет. Периодът на ограничения е подходящ за полицейска и съдебна ожесточеност“, обяснява Карима Диреш, историчка и специалистка по региона Магреб. „Това обяснява десетките арести на известни и неизвестни личности във всички алжирски градове“, отбелязва тя. „Арестите и присъдите доказват още веднъж, че съдебната власт е напълно подчинена на изпълнителната“, допълва тя.

Въпреки епидемията няколкостотин души протестираха вчера близо до Тизи Узу в провинция Кабилия срещу ареста от полицията на петима млади местни активисти, противници на режима, съобщават социалните мрежи. Това, изглежда, е първият протест от средата на месец март.

През 56-те седмици, през които протестираше срещу корупцията, непотизма и „военната държава“, движението „Хирак“ поиска промяна на „системата“, съществуваща от независимостта през 1962 година. Напразно, въпреки че успя да свали президента Абделазиз Бутефлика след 20-годишно управление. „Всички да се разкарат!“, гласеше основният лозунг на този невиждан мирен, плуралистичен бунт без лидери.

Но според президента Абделмаджид Тебун, избран през декември миналата година при 60-процентно въздържание на избирателите, „истинската демокрация не може да бъде изградена извън рамките на една силна държава с нейното правосъдие и национално единство“. Тебун оправдава с „националния суверенитет“ мерките за цензура на онлайн сайтове, обвинени, че получават средства от „чуждестранни организации“. Пред него и пред армията, „чието присъствие се усеща по-силно от всякога“, политическата опозиция е разделена и отслабена според Диреш.

„Оказваме се в ситуация, в която режимът печели преимущество, подкрепян от забавянето на пандемията, липсата на алтернативна визия на неговата, която вдъхва увереност и е разбираема“, написа наскоро алжирският писател Камел Дауд в интервю за женевския всекидневник „Тан“. „Няма само един режим, а няколко, които очевидно водят вътрешна конкуренция. Някои от тях биха искали реални реформи, други – още по-строг контрол“, подчерта той.

Властта обаче е отслабена не само от „Хирак“ и извънредното положение, свързано със здравеопазването, но и от спадането на цената на въглеводородите, което заплашва Алжир със сериозна икономическа криза, силно зависим от петролната си рента.

„Правителството се занимава повече с подновяването на икономическата, социалната и образователната дейност, отколкото с възраждането на „Хирак“, твърди Мансур Кедидир, изследовател в Центъра за изследвания в социалната и културна антропология в град Оран.

„Новият президент възнамерява да осъществи обещаните реформи, от проекта за нова конституция до започването на други институционални проекти. Той планира да вдъхне нов живот на икономиката и да утвърди доверието, което обществото има към него. Задачата е трудна „, признава той.

Самият факт, че Тебун иска движението „Хирак“ да бъде включено в конституцията при нейна промяна, означава, че той се готви да подпише смъртния му акт, според наблюдатели. „Възползвайки се от извънредната санитарна ситуация и от изолацията, властите имат действително желанието да унищожат „Хирак“. Но режимът не успява да осъзнае, че „Хирак“ е преди всичко идея, а идеите не умират“, уверява Асма Мечакра, изследователка по биомедицина, която води кампания за освобождаването от затвора на Карим Табу, емблематична за протестите фигура.

„Може би моето поколение няма да види промяната, но ще сме поставили основите за появата на един нов Алжир.“ /БТА



Коментар на новината чрез Facebook