Българският мониторинг за съдебната реформа и корупцията още не е готов

С постановлението на правителството от миналия септември в националния мониторинг за съдебна реформа и борба с корупцията и организираната престъпност ще участват Иван Гешев и Сотир Цацаров

© Дневник

С постановлението на правителството от миналия септември в националния мониторинг за съдебна реформа и борба с корупцията и организираната престъпност ще участват Иван Гешев и Сотир Цацаров

Единственият механизъм, който остана да следи хода на съдебната реформа в България, все още не е готов, макар подготовката за него да е от юли, а постановлението на правителството – от 24 септември миналата година.

В петък (22 май) в сутрешния блок на БНТ на въпрос какво се случва с този съвет министър Кирилов каза, че той „се конституира, правните основания бяха обсъдени в Министерски съвет и се прие постановление за този съвет“.

Той трябва

да заработи веднага след като влезе в сила отмяната на мониторинга от Европейската комисия,

въведен с решение от 13 декември 2006 г. Такова решение още не е взето в Брюксел, макар през последните дни управляващите да обясняват, че на практика мониторинг няма, всичко е приключило през октомври с последния доклад и противоположните твърдения са „несъществуваща новина“, „манипулации“ и „извратено тълкуване“ от медии.

Повече за реакциите на властта и съобщението от комисията – тук.

Става дума за Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона, ръководен от Съвет за координация и сътрудничество.

Това решение на правителството бе и един от аргументите на България против продължаването на Механизма за сътрудничество и проверка от Европейската комисия. Създаването на съвета бе приветствано в София в края на януари от Вера Йоурова, заместник-председател на Европейската комисия (EK) с ресор „Ценности и прозрачност“ при срещата ѝ с външния министър Екатерина Захариева. Именно тя като заместник министър-председател с ресор „правосъдие“ е съпредседател на този съвет (другият е представляващият Висшия съдебен съвет). Когато отсъства, функциите на Захариева се изпълняват от министъра на правосъдието Данаил Кирилов.

Съветът не осъществява контрол върху дейността на държавните органи и на членовете си и под никаква форма не може да осъществява намеса в независимостта на съдебната власт. Участието в съвета на органите, които са извън изпълнителната власт, е на доброволен принцип.

Кирилов обясни, че той ще работи, преди да стартира европейският механизъм за върховенството на закона. „В момента тече процедура по покана на неправителствени организации. Тя започна през март, но заради епидемията удължихме срока и мисля, че няма проблем до края на юни да се възползват всички НПО от тази област.“

Известният като „мониторинг“ Механизъм за сътрудничество и проверка от Еврокомисията формално не е прекратен, но на практика не работи в досегашния си вид. И Кирилов, и Захариева говорят, че мониторингът ще бъде заменен от общоевропейски механизъм за върховенство на закона. Но такъв още не е договорен, подробности може би ще станат известни през септември и не е ясно дали и как оценките му ще бъдат обвързани с друго искане на водещи държави в ЕС – спирането на достъпа до еврофондове при установяване на тежки нарушения по този нов механизъм.

Така между практически неработещ мониторинг от Европейската комисия и бъдещ механизъм в ЕС, който не е създаден,

българският Национален механизъм за мониторинг трябваше да е единственото средство

за някакво наблюдение и координация на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.

Съветът би трябвало да провежда редовни заседания на всеки три месеца в първия понеделник на съответния месец от 14 ч. в сградата на Министерския съвет. Но за 8 месеца от постановлението за създаването му той още не е учреден окончателно.

Данаил Кирилов коментира и т.нар. Граждански съвет, който според постановлението на МС трябва да включва „представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, които най-малко 5 години са работили активно и имат доказан опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията или съдебната реформа, и представители на организациите на работодателите, признати на национално равнище“.

Всъщност това са 8 души с едногодишен мандат и сменящи се на ротационен принцип. Министърът говори за неправителствени организации, които в общественото съзнание се свързват с гражданския сектор. В постановлението от миналия септември се посочва, че 5 от споменатите 8 членове са „представители от професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, един представител на организация с опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията, един представител на организация с опит в съдебната реформа и един представител на организациите на работодателите, признати на национално равнище“.

В интервюто за БНТ правосъдният министър бе запитан дали при липса на формално решение на Европейската комисия може да се очаква някаква изненада и мониторингът да продължи. „По същество изненада не може да има, защото ние сме на друго ниво – наравно с останалите държави членки, ще се прилагат към нас същите критерии. Много други страни имат много по-сериозни проблеми с върховенството на закона от България. (…) Създали сме вътрешнонационален механизъм специално за борбата с корупцията“, каза Данаил Кирилов.



Коментар на новината чрез Facebook