"Без моя глас"

Без моя глас - иранци предпочитат да бойкотират изборите

© Associated Press

И дума да не става да отида да гласувам!“ Също като Пари, много иранци признават, че искат да не гласуват на парламентарните избори в петък, за да покажат своето недоверие към властите и умората си от икономическите трудности, утежнени от американските санкции.

„Днес всички в Иран изпитват трудности и вече не издържаме… искаме да изпратим послание на властите“, заявява категорично тази 62-годишна жителка на Техеран под одобрителния поглед на 30-годишната си дъщеря Киана, психоложка, която също възнамерява да не се яви пред урните.

Близо две години след като Вашингтон обяви, че възстановява икономическите санкции, надеждата на иранците да бъде получена полза от ядреното споразумение от 2015 г., договорено от администрацията на президента Хасан Рохани, се е изпарила и страната навлезе в рецесия. „Няма работа, няма бъдеще“, заявява Киана, със смолисточерни коси, които се виждат изпод забрадката й. Срещнахме я заедно с майка й в богат търговски квартал в северната част на столицата.

Дори и тук неравенството се набива на очи: елегантни жени, каращи джипове, минават покрай покрити с мръсотия улични търговци, чиито стоки са разположени на самата земя. Дете, което лъска обувки, седнало на ръба на леден тротоар, не привлича вниманието на каращите мотори доставчици от Snapp food (местният еквивалент на Uber Eats), които се борят със задръстванията, за да доставят обяда на по-заможните си съграждани.

Киана обвинява лидерите в еднаква степен за неспособността им да рестартират икономиката на страната и да „спазят обещанията си“ и за тяхната „нечестност“, като припомня по-конкретно, че властите са признали чак след три дни, че Иран е свалил по погрешка украински пътнически самолет в началото на миналия месец. Преизбран през 2017 г., президентът Хасан Рохани, умерен консерватор, обеща повече социални и индивидуални свободи и увери, че иранците ще извлекат ползи от неговата политика на сближаване със Запада.

Жителите на Техеран обаче доверяват, че жизненият им стандарт е понижен от инфлацията и тежката икономическа рецесия, последвала възстановяването на американските санкции през 2018 година. Според Пари „правителството трябваше да се справи по-добре с въздействието на тези санкции“. По на юг в града, на техеранския базар, 38-годишният Амир Мохташам, безработен от две години, смята, че не знае достатъчно за програмите на кандидатите, повечето от които са от консервативния или от ултраконсервативния лагер. „Ако никой не представя свои проекти или програма, за какво трябва да участвам аз в гласуването?“ „Тези избори са безполезни не вярвам нито на консерваторите, нито на реформаторите. Те само поставят урни и искат хората да гласуват!“, критикува той.

Без моя глас - иранци предпочитат да бойкотират изборите

© Associated Press

На няколко метра Мохамад, 30-годишен търговец на килими, е доста по-заможен, но изразява сходно мнение: „Гласувахме за Рохани с една мечта, но не беше постигнато нищо… има прекалено много лъжи. Ако да гласуваш означава да дадеш легитимност, тогава без моя глас“, подчертава той.

Други жители на Техеран от религиозните или консервативните среди изразяват решимост да участват в изборите. „Ще отида да гласувам, разбира се, но не знам за кого“, казва 55-годишният Хасан Голе, друг продавач на базара. „Нашите депутати правят каквото могат“, смята той, като очаква бъдещите народни избраници да работят „за решаването на проблемите на младежта“.

В бедния квартал Нази Абад, в южната част на Техеран, г-жа Шахверди, 38-годишна домакиня, скрита под мюсюлманско покривало, обяснява, че ще отиде да гласува само по задължение. „От гледна точка на нашата религия е важно да отидеш да гласуваш, особено когато страната ни е заобиколена от врагове; и ако имаме вяра в битието, то нашата икономика ще е добре“, казва тя.

В същия квартал обаче младежи не се колебаят да говорят за жаждата си за повече свободи. „Не приемам тази система и няма да отида да гласувам“, заявява Камран Балушзаде. На 20 години „дори не мога да бъда безгрижен“, оплаква се той, говорейки за разходите, с които не успява да се справи, и за притесненията си, че не може да се ожени.

С платнени торби и телефон в ръка 27-годишната Пари Агазаде, която работи в модния сектор, не остава незабелязана в този квартал с тънката си фигура, нос, преминал през пластична операция, изкуствените си нокти и начервените си до краен предел устни. Нейното мнение също е категорично. „Не искам да гласувам, защото това няма да промени нищо, отнасящо се до нашите проблеми“, казва тя, обвинявайки правителството в лошо управление. „И също защото това правителство, тази система не се интересуват от жените. Нямаме свободи“, заявява тя. Бойкотирайки изборите, „можем да покажем нашето недоволство“. /БТА



Коментар на новината чрез Facebook